Описание: Водна детелина е многогодишно тревисто блатно растение с пълзящо коренище. От леко приповдигнатия връх на коренището се развива високо до 30 см., на върха на което са разположени цветовете, събрани в съцветия. Листата са големи и са прикрепени направо върху коренището с дълги дръжки и влагалища в основата. Петурата им е триделна, а дяловете им са обратно яйцевидни, целокрайни. Чашката е петлистна , сраснала до половината. Венчето е петлистно, бяло и розово, сраснало фуниевидно, гъсто окосмено. Тичинките са 5. Плодът е овална кутийка, разпукваща се по два шева. Семената са доста едри. Цъфти в началото на лятото.
Разпространение: Среща се из блатистите и мочурливи места в Родопите, Рила, Витоша и др. на надморска височина до 2000 м.
Дрога: Листата на водната детелина – Folia Menyanthidis (Folia Trifolii fibrini).
Събират се само добре развитите листа по време на цъфтене (май – юни). Брането става с ножица, защото при късане с ръка се отскубва цялото растение. След почистване листата веднага се сушат в проветриви сенчести помещения или в сушилни при температура до 40 градуса. Сушенето трябва да се постигне бързо, защото при бавно сушене или намокряне на листата почерняват. Изсушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и със силно горчив вкус. Опакова се в бали или в чували. Съхранява се на сенчесто и проветриво място. Може да съдържа влага не повече от 12 процента.
Химичен състав: Листата на водната детелина съдържат етерично масло и горчиви гликозиди. Главният гликозид е мениантинът. При хидролиза той се разпада на гликоза и мениантол, който има приятна миризма.
Мениантинът има силно горчив вкус, но не се съдържа в свежите листа. Той се образува в процеса на сушене. Пресните листа съдържат кристалния гликозид мелиатин, който е идентичен на гликозида логанин. Съдържат се още флавоноиди, танини, восъци и др.
Действие и приложение: Дрогата стимулира хемопоезата, подобрява апетита, действа газогонно, възбужда стомашно-чревната и жлъчната секреция, улеснява храносмилането. Съдържащите се в листата гликозиди дразнят стомашните рецептори и стимулират образуването на специфичния хормон гастрит, поради което дрогата се препоръчва при стомашна ахилия, заболяване на черния дроб и жлъчните пътища, дължащи се на намалено отделяне на жлъчния сок и дискинезия на жлъчните пътища и жлъчния мехур. Понижава температурата при треска и малария.
Гамерман (1967), Стоянов (1973), Муравьова (1976) отбелязват, че водната
детелина притежава и седативно и нервно успокояващо действие.
Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на студен извлек. Две чаени лъжички листа от водна детелина се заливат с 400 г студена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 часа. От извлека се изпива 3 пъти дневно по 120 гр. 10 мин преди ядене.
