Водна детелина

водна детелина

Описание: Водна детелина е многогодишно тревисто блатно растение с пълзящо коренище. От леко приповдигнатия връх на коренището се развива високо до 30 см., на върха на което са разположени цветовете, събрани в съцветия. Листата са големи и са прикрепени направо върху коренището с дълги дръжки и влагалища в основата. Петурата им е триделна, а дяловете им са обратно яйцевидни, целокрайни. Чашката е петлистна , сраснала до половината. Венчето е петлистно, бяло и розово, сраснало фуниевидно, гъсто окосмено. Тичинките са 5. Плодът е овална кутийка, разпукваща се по два шева. Семената са доста едри. Цъфти в началото на лятото.

Разпространение: Среща се из блатистите и мочурливи места в Родопите, Рила, Витоша и др. на надморска височина до 2000 м.

Дрога: Листата на водната детелина – Folia Menyanthidis (Folia Trifolii fibrini).

водна детелинаСъбират се само добре развитите листа по време на цъфтене (май – юни). Брането става с ножица, защото при късане с ръка се отскубва цялото растение. След почистване листата веднага се сушат в проветриви сенчести помещения или в сушилни при температура до 40 градуса. Сушенето трябва да се постигне бързо, защото при бавно сушене или намокряне на листата почерняват. Изсушената билка е със светлозелен цвят, без миризма и със силно горчив вкус. Опакова се в бали или в чували. Съхранява се на сенчесто и проветриво място. Може да съдържа влага не повече от 12 процента.

Химичен състав: Листата на водната детелина съдържат етерично масло и горчиви гликозиди. Главният гликозид е мениантинът. При хидролиза той се разпада на гликоза и мениантол, който има приятна миризма.

Мениантинът има силно горчив вкус, но не се съдържа в свежите листа. Той се образува в процеса на сушене. Пресните листа съдържат кристалния гликозид мелиатин, който е идентичен на гликозида логанин. Съдържат се още флавоноиди, танини, восъци и др.

Действие и приложение: Дрогата стимулира хемопоезата, подобрява апетита, действа газогонно, възбужда стомашно-чревната и жлъчната секреция, улеснява храносмилането. Съдържащите се в листата гликозиди дразнят стомашните рецептори и стимулират образуването на специфичния хормон гастрит, поради което дрогата  се препоръчва при стомашна ахилия, заболяване на черния дроб и жлъчните пътища, дължащи се на намалено отделяне на жлъчния сок и дискинезия на жлъчните пътища и жлъчния мехур. Понижава температурата при треска и малария.
Гамерман (1967), Стоянов (1973), Муравьова (1976) отбелязват, че водната
детелина притежава и седативно и нервно успокояващо действие.

водна детелинаНачин на приложение: Дрогата се прилага под формата на студен извлек. Две чаени лъжички листа от водна детелина се заливат с 400 г студена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 часа. От извлека се изпива 3 пъти дневно по 120 гр. 10 мин преди ядене.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.