Бял имел

бял имел

Описание: Белият имел е малко, двудомно, вечнозелено, силно разклонено храстче. Паразитира върху клоните на овощните и диворастящите дървета – предимно иглолистните, с помощта на хаустории, които проникват под кората и дават разклонение в дървесината. Стъблото е голо, цилиндрично, с жълто-зелен цвят, високо до 30 – 50 см. Клонките са членести и по възлите им са разположени листата, цветовете и плодовете. Листата са кожести, дебели, лопатовидни, целикрайни, срещуположни, твърди. Цветовете са дребни, жълто-зелени, събрани по 3 до 5, като мъжките са с 3 – 4 тичинки, а женските, с 4-листен околоцветник и 3 – 4 тичинки, а женските – с 4-листна чашка, 4 венчелистчета и близалце. Плодовете са кръгли, отначало зелени, а като узреят, стават бели или зеленикавожълти с черни семена и лепкава маса.

Разпространение: Среща се предимно в Източна България.

Дрога: Клонките и листата на имела – Stipites Visci albi.
Клонките и листата се берат от септември до края на март, и то само от имел, паразитиращ по боровите дървета. Събират се чрез  рязане или се закачват с въже и се изскубват. Почистват се от всички клонки, които нямат зелен цвят, и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. След изсушаването имелът трябва да е запазил зеления си цвят с жълтеникав оттенък, да няма миризма и да притежава слабо тръпчив вкус. Недобре изсушения имел почернява. Опакова се в торби или бали. Пази се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържа влага до 12 процента.

Химичен състав: Дрогата съдържа  вискотоксин (смес от различни пептиди), холин, ацетилхолин, хастамин, аминомаслена киселниа, неизучено вещество, потискащи туморния растеж, инозит, тритерпенови сапонини, флавоноиди, восък, захари, скорбяла, липиди и др.

бял имелДействие и приложение: Фармакологично е доказано, че тотални водни извлеци оказват хопитензивно и успокояващо действие, забавят сърдечния ритъм, подобряват сърдечната дейност, тонизират миокарда. Според Соколов (1984) хипотензивният ефект е свързан с потискане на съдодвигателния център в продълговатия мозък. Дрогата действа хемостатично (кръвоспиращо) при маточни кръвоизливи, кръвотечение от носа, продължителна менструация, кървящи хемороиди.

Намира приложение като противогърчово средство ( смес от холин и ацетилхолин) при епилепсия, заболяване на нервната система, главоболие, невралгии, при атеросклероза, артроза, спондилоза, хронични заболявания на ставите, за преодоляване на бронхоспазъма при астматични бронхити и др. Още по времето на Хипократ белият имел, паразитиращ върху дъб, се използвал за лечение на някои раково заболявания.
Дрогата се прилага под формата на студен извлек или отвара:

    1. Две чаени лъжички бял имел се заливат с 200 гр. студена вода, оставя се да кисне 12 часа. След прецеждане извлекът се изпива сутрин. Същата дрога се накисва повторни със същото количество вода и полученият извлек се изпива вечерта.
       2. Една супена лъжица  от бял имел се залива с 300 гр. кипяща вода и се вари в продължение на 5 мин. Оставя се да кисне 30 мин. След прецеждане се пие 3 пъти дневно по 80 гр. след ядене.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.