Теория за образуване на кръвните клетки

Образуването на кръвни клетки се нарича хемопоеза. Тя обхваща образуването (продукцията), съзряването (матурацията) и емисията на кръвни клетки в периферната кръв.

  • Мезобластна фаза (екстрамедуларна). Стволовите клетки се появяват в жлъчното мехурче на 2-3 седмица от развитието на ембриона. Тази фаза продължава 6-7 седмици, след което дейността се поема от черния дроб.
  • Чернодробна фаза. Тя е най-активна през 4 и 5 лунарен месец, след което активността постепенно намалява. През този период се включват слезката, тимуса и лимфните възли, но в слаба степен.
  • Костномозъчна фаза. Тя започва от 4 лунарен месец. Постепенно активността се увеличава и при раждането е най-висока. При възрастни с развитие на костната система освен активен костен мозък има и мастен костен мозък, който се явява като резерв на хемопоезата. След 20 годишна възраст кръвотворен костен мозък има в тазовата кост, прешлените, ребрата, лопатките, гръдната кост, черепните кости, ключиците и дългите кости.

Съвременната теория за кръвообразуване се нарича унитарна теория. Неин основоположник е А. Максимов. Според съвременните схващания всички клетъчни елементи на кръвта – еритроцити, гранулоцити, лимфоцити, моноцити, плазмоцити, тромбоцити произхождат от една начална унипотентна клетка в костния мозък – СТВОЛОВАТА КЛЕТКА.

Стволовата клетка е с големина 8-10 мm с кръгла или неправилна форма. Характерно за нея е клетъчно деление и диференциация. Продукцията на зрели кръвни клетъчни елементи от стволовата клетка преминава през няколко етапа (междинни форми). В ранния етап на хемопоезата при клетъчното пролифелиране и диференциране на стволовата клета се получават две разновидности, които се наричат две полустволови частично полипотентни клетки. Полустволовите клетки се развиват в 2 направления –миелопоеза и лимфопоеза. Тази полустволова клетка става родоначалник на еритропоезата, гранулоцитопоезата, моноцитопоезата и мегакариоцитопоезата. Втората полустволова клетка е в направление лимфоцитопоеза и плазмоцитопоеза.

От полустволовите клетки се образуват унипотентни клетки – предшественици на отделните кръвни класове. Унипотентната клетка или родоначалника на еритропоезата е проеритробласт, на гранулоцитите е миелобластите, на моноцитопоезата е монобласта, на мегакариоцитопоезата е мегакариобласт, на лимфоцитите е лимфобласт, на плазмоцитопоезата – плазмобласт.

Диференцирането на кръвните клетки се повлиява от различните форми. Те могат да ускоряват или забавят (подтискат) хемопоезата.

Класификацията на костномозъчните клетки се дели на костномозъчен паренхим и строма.

Към паренхимните клетки спадат – стволовите, полустволовите и костномозъчните редици. Гранулоцитнат редица е най-многобройна 50 – 60%, еритроцитната редица е около 20%, тромбоцитната 0,2%, моноцитния ред 1 – 2%, лимфоцитната редица 10%, плазматичните клетки до 1%.

Лимфоцитите и плазмоцитите са имунокомплементни клетки.

Гранулоцитна Еритроцитна = 3:1/4:1

Към костномозъчните клетки спадат стромата, ендотелната съставка на костния мозък и някой клетки (остеобласти, фибробласти, ретикулни клетки, тъканни базофили, еузиноофили) в много нисък процент.

Принципи на клетъчното диференциране – 3 принципа

1. Със съзряването на клетките намалява големината им.

Изключение: промиелоцита е по-голям от миелобласта. Мегакариоцитете, всеки следващ е по-голям от предходния

2. Цитоплазмена денатурация – за нея е характерно намаляване на базофилната и поява поява на специализирани макромолекули.

Например: хемоглобина в еритроцитите

3. Ядренето съзряване. С появата на по-зрелите клетки ядрото е по-малко и формата на ядрото се променя (налобяване, сигментиране). В най-младите ядра се съдържат ниуклеоли (ядърца), които по нататък изчезват. В ядрата има хроматин. В младите клеткиtе много нежен финомрежест (дребнозърнест). Със съзряването хроматина става много плътен, на купчинки и в най-зрелите е пикнотичен.

Костномозъчния материал се получава чрез костномозъчна пункция, която спада към аспирационната биопсия. Въведена е 1927 година от Аринхин. За пунктиране на костен мозък се използва гръдната кост на нивото на второто междуребрие, по-рядко ребрата. Извършва се със специална игла на Касирски. Тя има предпазен ограничител с който се определя дебелината на пункцията предварително. По този начин се намалява риска от убождане на важни органи (10 – 11 mm дълбочина). Дълбоко с въртеливи движения от гръдната кост и се аспирира със спринцовка. От спринцовката се прехвърля в петри или часовниково стъкло и от първите частици се правя натривки (препарати) и се прави миелограма.

Образуване на кръвта

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.