Имунопрофилактика и имунотерапия. Имунни серуми и ваксини. Алергични реакции. Автоимунни заболявания

Ваксините са биологични препарати от живи или убити микроорганизми или техни продукти, които въведени в организма изработват имунитет със значителна продължителност (месеци, години). Ваксините се използват предимно за профилактика и много по-рядко за терапия на инфекциозни болести.

Видове ваксини:

  • 1) По произход биват:
  • – стандартни
  • – автоваксини – използват се за лечебни цели при хронични заболявания. Автоваксината се прилага най-често при фурункулоза, хронична гонорея, уретрит и др. Въвеждат се чрез многократно подкожно инжектиране
  • 2) Според състава биват:
  • – моновалентни – срещу едно заболяване
  • – поливалентни
  • 3) Според валентността си:
  • – моновалентни
  • – поливалентни (детски паралич създава имунитет срещу едно заболяване, но срещу трите му серологични типа)
  • 4) Според биологичното състояние на МО:
  • – Живи – тези ваксини са биопрепарати, които съдържат живи микрооранизми от щамове със силно намалена вирулентност(вариола, бяс, полиомелит, антракс, туберкулоза, грип, морбили, заушка, паротит, жълта треска, чума, толарения и др.). Живите ваксини са първите изкуствено създадени препарати за предпазване от инфекциозни заболявания.
  • – Убити – тези ваксини са биопрепарати, които съдържат убити (инактивирани) бактерии или вируси. Получават се чрез убиване на микроорганизмите с топлинно въздействие или с химични средства – формалин, спирт, ацетон, фенол и др. (коклюш, холера, коремен тиф).
  • – Ваксини от отделни антигенни компоненти на микроорганизмите – създават се от прототипите Аg на микробите от капсулните полизахариди и други субстанции.
  • Анатоксин (нетоксични) – анатоксините са екзотоксини, чиято токсичност е отстранена след обработване с формалин и температура срещу дифтерия, тетанус, газова гангрена и др.
  • 5) Според агрегатното състояние:
  • – течни
  • – сухи (дехидратирани)

не на ваксините

 

Във всяка страна има действащ имунизационен календар според който хората от всяка възраст подлежат на задължително имунизиране срещу определени инфекциозни заболявания. В България задължително се правят ваксинации срещу: хепатит Б, туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш.

Нормални реакции след имунизация, които са общи – температура, повръщане, главоболие.

Местни – болка, зачервяване на мястото

Същински усложнения – анафилактичен шок, енцефалит, нарушена асептика и антисептика

 

Специфична терапия (серотерапия) – използват се имунни серуми, които се биопрепарати съдържащи специфични антитела по отношение на определен антиген. Имунните серуми представляват пасивен изкуствено придобит имунитет, който трае от 2 до 4 седмици.

 

Серумите биват:

  • антитоксични – срещу дифтерия, газова гангрена, ботулизъм, змийска отрова и др.
  • антибактериални – срещу пневмококи, менинкококи, антраксни ваксини, противохолерни и др.

Серумите се прилагат подкожно или мускулно чрез десенсибилизация при метода на Безреда, целта е да се избягнат алергични реакции от бърз тип.

ваксини

 

Имунопатология. Алергични реакции. Автоимунни заболявания. Имунодефицитни състояния.

 

Алергия – патологично повишена чувствителност на организма към различни антигени и други вещества, които се наричат алергени. Предизвикващите алергия антигени се определят като алергени. Те могат да бъдат:

  • битови (прах, пух, косми)
  • микробни (различни бактерии, гъбични и др.)
  • хранителни (яйца, риба, мед, ядки, мляко и др.)
  • от отровите на насекоми (пчели, оси и др.)
  • различни химикали и лекарствени средства

 

Алергиите протичат с различна бързина, поради което се разделят на 2 групи:

1) алергия (свръхчувствителност) от бърз тип – протича максимум за 15-20 минути

2) алергични реакции от забавен тип – за 24-48h

Алергични реакции от бърз тип се осъществяват от части на антителата, а алергиите от забавен тип се осъществяват от части на имунните клетки.

 

Алергични реакции от бърз тип анафилактични и атопични реакции. При тях участват IgE наречени реагини, които се образуват при първична среща с алергена. Този процес се нарича сенсабилизация на организма. Образуваните IgE се фиксират върху повърхността на клетките и се образува комплекс антиген-антитяло който предизвиква дегранулация и освобождаване на голямо количество биологично активни вещества от клетките. Това са кастамин, серутомин, брадикинет простагламдини и др. Повишеното съдържание на тези вещества в тъканите предизвиква бурни реакции (отток, свиване на гладката мускулатура, кръвоносните съдове, задух, при което се развиват състояние на анафилактичен шок, хрема, белодробна астма, уртикария и др. При анафилакцията болния изпада в състояние на беззащитност. Налагат се бързи животоспасяващи мерки.

Втори тип реакции – антигените са фиксирани върху клетки, а антителата са подвижни, на повърхността се получават имунни комплекси антиген-антитяло в резултат на което се активира комплемента и клетката се лизира.

Трети тип реакции – образуване на подвижни комплекси антиген-антитяло в кръвните съдове, които свързват комплемента в резултат на което се увреждат клетките на ендотела. Най-често тези места, които се образуват тези имунокомпоненти са бъбреци, кожа, стави, мозък в резултат на което се образуват съответните клинични признаци – сърбеж, уртикария, ставни увреждания, менингиални явления и др. Под този модел се развива серумната болест, феномена на Тюс и др.

 

Алергични реакции от забавен тип – осъществява се с участието на макрофаги и Т-хелперни лимфоцити, които се наричат сенсибилизирани лимфоцити. Този топ реакции съпровождат имунния отговор от инфекциите причинени от вътреклетъчни бактерии, но не могат да ги разрушат. Те се свързват с Т-хелперните клетки. Този процес се съпровожда със силно изразена възпалителна реакция, която се проявява след 1-2 денонощия (забавен тип алергия). В тъканите се образуват грануломи които са характерни за тези тип заболявания. Алергичните реакции могат да се докажат с проба на манту, Бюрне и др.

 

Автоимунни са тези реакции, при които възниква хуморален или клетъчен имунен отговор срещу собствени антигени на организма. Вследствие на това може да се развие автоимунна агресия и като краен резултат да се стигне до автоимунни заболявания.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.