Ваксините са биологични препарати от живи или убити микроорганизми или техни продукти, които въведени в организма изработват имунитет със значителна продължителност (месеци, години). Ваксините се използват предимно за профилактика и много по-рядко за терапия на инфекциозни болести.
Видове ваксини:
- 1) По произход биват:
- – стандартни
- – автоваксини – използват се за лечебни цели при хронични заболявания. Автоваксината се прилага най-често при фурункулоза, хронична гонорея, уретрит и др. Въвеждат се чрез многократно подкожно инжектиране
- 2) Според състава биват:
- – моновалентни – срещу едно заболяване
- – поливалентни
- 3) Според валентността си:
- – моновалентни
- – поливалентни (детски паралич създава имунитет срещу едно заболяване, но срещу трите му серологични типа)
- 4) Според биологичното състояние на МО:
- – Живи – тези ваксини са биопрепарати, които съдържат живи микрооранизми от щамове със силно намалена вирулентност(вариола, бяс, полиомелит, антракс, туберкулоза, грип, морбили, заушка, паротит, жълта треска, чума, толарения и др.). Живите ваксини са първите изкуствено създадени препарати за предпазване от инфекциозни заболявания.
- – Убити – тези ваксини са биопрепарати, които съдържат убити (инактивирани) бактерии или вируси. Получават се чрез убиване на микроорганизмите с топлинно въздействие или с химични средства – формалин, спирт, ацетон, фенол и др. (коклюш, холера, коремен тиф).
- – Ваксини от отделни антигенни компоненти на микроорганизмите – създават се от прототипите Аg на микробите от капсулните полизахариди и други субстанции.
- Анатоксин (нетоксични) – анатоксините са екзотоксини, чиято токсичност е отстранена след обработване с формалин и температура срещу дифтерия, тетанус, газова гангрена и др.
- 5) Според агрегатното състояние:
- – течни
- – сухи (дехидратирани)
Във всяка страна има действащ имунизационен календар според който хората от всяка възраст подлежат на задължително имунизиране срещу определени инфекциозни заболявания. В България задължително се правят ваксинации срещу: хепатит Б, туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш.
Нормални реакции след имунизация, които са общи – температура, повръщане, главоболие.
Местни – болка, зачервяване на мястото
Същински усложнения – анафилактичен шок, енцефалит, нарушена асептика и антисептика
Специфична терапия (серотерапия) – използват се имунни серуми, които се биопрепарати съдържащи специфични антитела по отношение на определен антиген. Имунните серуми представляват пасивен изкуствено придобит имунитет, който трае от 2 до 4 седмици.
Серумите биват:
- антитоксични – срещу дифтерия, газова гангрена, ботулизъм, змийска отрова и др.
- антибактериални – срещу пневмококи, менинкококи, антраксни ваксини, противохолерни и др.
Серумите се прилагат подкожно или мускулно чрез десенсибилизация при метода на Безреда, целта е да се избягнат алергични реакции от бърз тип.
Имунопатология. Алергични реакции. Автоимунни заболявания. Имунодефицитни състояния.
Алергия – патологично повишена чувствителност на организма към различни антигени и други вещества, които се наричат алергени. Предизвикващите алергия антигени се определят като алергени. Те могат да бъдат:
- битови (прах, пух, косми)
- микробни (различни бактерии, гъбични и др.)
- хранителни (яйца, риба, мед, ядки, мляко и др.)
- от отровите на насекоми (пчели, оси и др.)
- различни химикали и лекарствени средства
Алергиите протичат с различна бързина, поради което се разделят на 2 групи:
1) алергия (свръхчувствителност) от бърз тип – протича максимум за 15-20 минути
2) алергични реакции от забавен тип – за 24-48h
Алергични реакции от бърз тип се осъществяват от части на антителата, а алергиите от забавен тип се осъществяват от части на имунните клетки.
Алергични реакции от бърз тип анафилактични и атопични реакции. При тях участват IgE наречени реагини, които се образуват при първична среща с алергена. Този процес се нарича сенсабилизация на организма. Образуваните IgE се фиксират върху повърхността на клетките и се образува комплекс антиген-антитяло който предизвиква дегранулация и освобождаване на голямо количество биологично активни вещества от клетките. Това са кастамин, серутомин, брадикинет простагламдини и др. Повишеното съдържание на тези вещества в тъканите предизвиква бурни реакции (отток, свиване на гладката мускулатура, кръвоносните съдове, задух, при което се развиват състояние на анафилактичен шок, хрема, белодробна астма, уртикария и др. При анафилакцията болния изпада в състояние на беззащитност. Налагат се бързи животоспасяващи мерки.
Втори тип реакции – антигените са фиксирани върху клетки, а антителата са подвижни, на повърхността се получават имунни комплекси антиген-антитяло в резултат на което се активира комплемента и клетката се лизира.
Трети тип реакции – образуване на подвижни комплекси антиген-антитяло в кръвните съдове, които свързват комплемента в резултат на което се увреждат клетките на ендотела. Най-често тези места, които се образуват тези имунокомпоненти са бъбреци, кожа, стави, мозък в резултат на което се образуват съответните клинични признаци – сърбеж, уртикария, ставни увреждания, менингиални явления и др. Под този модел се развива серумната болест, феномена на Тюс и др.
Алергични реакции от забавен тип – осъществява се с участието на макрофаги и Т-хелперни лимфоцити, които се наричат сенсибилизирани лимфоцити. Този топ реакции съпровождат имунния отговор от инфекциите причинени от вътреклетъчни бактерии, но не могат да ги разрушат. Те се свързват с Т-хелперните клетки. Този процес се съпровожда със силно изразена възпалителна реакция, която се проявява след 1-2 денонощия (забавен тип алергия). В тъканите се образуват грануломи които са характерни за тези тип заболявания. Алергичните реакции могат да се докажат с проба на манту, Бюрне и др.
Автоимунни са тези реакции, при които възниква хуморален или клетъчен имунен отговор срещу собствени антигени на организма. Вследствие на това може да се развие автоимунна агресия и като краен резултат да се стигне до автоимунни заболявания.
