Фибринолитична система. Показатели за изследване на фибринолизата – ФДП, Д-димер и други

фибринРазграждането на отложения върху ендотела фибрин и възстановяването на микроциркулацията се извършва чрез процеса фибринолиза – така се осигурява течното състояния на кръвта.
Фибринолитична система е сложна физиологична система, която има две важни функции в хемостазата:

  • ограничава образуването на кръвния съсирек до физиологично необходимите размери
  • разгражда фибрина на съсирека, след като той е изпълнил физиологичните си функции

 

Фибринолизата е механизъм на ензимно разграждане на неразтворимия фибрин до разтворими разградни продукти. За протичане на фибринолизата са необходими плазминоген и редица фактори, които го превръщат в плазмин. Плазминът е специфичен протеолитичен ензим с широк спектър на активност. При физиологични условия плазминогенът и фибринолитичната система се активират по два механизма.

Фактори на фибринолизата

  • Фибринолитичната система се състои от неактивният предшественик на плазмина – плазминоген (профибринолизин) и фактори позволяващи превръщането му в активен плазмин.
  • Плазминоген – включва се в състава на съсирека по време на образуването му. Превръщането му в плазмин става с помощта на активатори по външна и вътрешна система.

 

Вътрешни активатори (хуморални)

Те са представени в плазмата и се образуват по време на кръвосъсирването

  • Ф. XII-а
  • ВМК (високо молекулен кининоген)
  • Каликреин

 

Това са факторите на контактната фаза на съсирването.

 

Външни активатори

Тъканен активатор на плазминогена (t-Pa) – намира се в почти всички тъкани, но особено богати са: простатата, матка, щитовидна жлеза, бял дроб, сърце, плацента, кръвоносни съдове. В кръвта циркулира лабилен плазминогенов активатор, чиито отделяне на ендотелните клетки се увеличава при съответен механизъм – стрес, повишена температура, хирургични интервенции, шок и др.

t-Pa действа само в присъствие на фибрин (не и на фибриноген)

Уринин (урокиназа) активатор (и-Pa) – продуцира се в клетките на бъбречните тубули и се отделя в урината.

 

Показатели на фибринолитичната активност

FDP (фибриноген-деградационни продукти) – фибриновият съсирек, след като е осъществил физиологичната си роля, бива протеолитично разграден от плазмин. Получават се разтворими разградни продукти (деградационни), които биват отстранявани от циркулацията от черния дроб и моноцитно-макрофагиалната система. При физиологични условия в циркулацията се намират фрагменти от D и Е на ФДП в концентрация по ниска от 1mg/l. Те се получават от разграждането на фибрин.

D – димерът е специфичен фибрин деградационен продукт, който се получава само при разграждането на фибрин от плазмин но не и при разграждането на интактен фибриноген от плазмин.

 

Показания за изследвания

ФДП – състояния на хиперфибринолиза: хирургични операции на органи с висок потенциал на активиране на плазминоген; По време на екстракорпоралнокръвообръщение и след операция за аорто-коронарен байпас.

Д-димери – Дисеминирана вътресъдова коагулация, дълбоки венозни тромбози, белодробен емболизъм, проследяване на ефекта от тромбоемболична терапия, усложнения при бъбречни заболявания и следбъбречна трансплантция.

 

Биологичена материал: цитратна плазма бедна на тромбоцити, пълна кръв, урина, ГМТ. При тези методи не трябва да се използва съсирена кръв.

 

 

Методи за изследване

ФДП

1. Тестове с латексови частици – използва се латексови частици покрити с поликлонални антитела срещу фрагменти Д и Е с моноклонални антитела срещу ФДП.

В първия вариант (с поликлонални антитела) може да се изследва биологичен материал който не съдържа фибриноген – серум, урина. При втория вариант с моноклонални антитела може да е изследва плазма.

Когато ФДП в пробата се увеличи, се получава аглутинация, която се отчита микроскопски.

2. ELISA – използват се моноклонални антитела срещу специфични епитопи на ФДП. В зависимост от специфичността на антителата, които се използват могат да се определят общо фибриноген и фибрин-разградни продукти.

 

Д-димери

Създадени са имунологични тестове с латексови частици и ELISA с моноклонални антитела. Съществуват голям брой методи за определяне на Д-димери:

– бърз автоматичен ELISА метод

– полуколичествен метод на базата на хемоаглутинация за изследване на пълна кръв

– имуноензимни методи с твърда фаза

Биологичен материал – цитратна плазма бедна на тромбоцити, пълна кръв, урина.

 

Референтни граници

  • ФДП < 1 mg/l
  • D-димер в плазма от 10 – 150 mg/l (24 ч.)

 

Повишена концентрация на ФДП се наблюдава при:

  • хирургични интервенции
  • шок, топлинен удар
  • интензивно физическо натоварване
  • остър кръвоизлив
  • заболявания на черния дроб
  • бъбречни заболявания, хемодиализа
  • левкемия
  • карцином
  • бременност (умерено увеличение)

 

Повишението на Д-димерите е индикатор за образуване и натрупване на фибрин, което от своя страна сочи за тромбоза или риск от тромбоза при латентно състояния:

  • диабет и атеросклероза
  • изгаряния
  • сепсис
  • белодробен емболизъм
  • венозна тромбоза
  • злокачествени тумори
  • ДИК (повишен е в ранния стадии; ранен и специфичен показател в сравнения с FDP)
  • бъбречни заболявания
  • отхвърляне на бъбречен трансплантант
Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.