Разграждането на отложения върху ендотела фибрин и възстановяването на микроциркулацията се извършва чрез процеса фибринолиза – така се осигурява течното състояния на кръвта.
Фибринолитична система е сложна физиологична система, която има две важни функции в хемостазата:
- ограничава образуването на кръвния съсирек до физиологично необходимите размери
- разгражда фибрина на съсирека, след като той е изпълнил физиологичните си функции
Фибринолизата е механизъм на ензимно разграждане на неразтворимия фибрин до разтворими разградни продукти. За протичане на фибринолизата са необходими плазминоген и редица фактори, които го превръщат в плазмин. Плазминът е специфичен протеолитичен ензим с широк спектър на активност. При физиологични условия плазминогенът и фибринолитичната система се активират по два механизма.
Фактори на фибринолизата
- Фибринолитичната система се състои от неактивният предшественик на плазмина – плазминоген (профибринолизин) и фактори позволяващи превръщането му в активен плазмин.
- Плазминоген – включва се в състава на съсирека по време на образуването му. Превръщането му в плазмин става с помощта на активатори по външна и вътрешна система.
Вътрешни активатори (хуморални)
Те са представени в плазмата и се образуват по време на кръвосъсирването
- Ф. XII-а
- ВМК (високо молекулен кининоген)
- Каликреин
Това са факторите на контактната фаза на съсирването.
Външни активатори
Тъканен активатор на плазминогена (t-Pa) – намира се в почти всички тъкани, но особено богати са: простатата, матка, щитовидна жлеза, бял дроб, сърце, плацента, кръвоносни съдове. В кръвта циркулира лабилен плазминогенов активатор, чиито отделяне на ендотелните клетки се увеличава при съответен механизъм – стрес, повишена температура, хирургични интервенции, шок и др.
t-Pa действа само в присъствие на фибрин (не и на фибриноген)
Уринин (урокиназа) активатор (и-Pa) – продуцира се в клетките на бъбречните тубули и се отделя в урината.
Показатели на фибринолитичната активност
FDP (фибриноген-деградационни продукти) – фибриновият съсирек, след като е осъществил физиологичната си роля, бива протеолитично разграден от плазмин. Получават се разтворими разградни продукти (деградационни), които биват отстранявани от циркулацията от черния дроб и моноцитно-макрофагиалната система. При физиологични условия в циркулацията се намират фрагменти от D и Е на ФДП в концентрация по ниска от 1mg/l. Те се получават от разграждането на фибрин.
D – димерът е специфичен фибрин деградационен продукт, който се получава само при разграждането на фибрин от плазмин но не и при разграждането на интактен фибриноген от плазмин.
Показания за изследвания
ФДП – състояния на хиперфибринолиза: хирургични операции на органи с висок потенциал на активиране на плазминоген; По време на екстракорпоралнокръвообръщение и след операция за аорто-коронарен байпас.
Д-димери – Дисеминирана вътресъдова коагулация, дълбоки венозни тромбози, белодробен емболизъм, проследяване на ефекта от тромбоемболична терапия, усложнения при бъбречни заболявания и следбъбречна трансплантция.
Биологичена материал: цитратна плазма бедна на тромбоцити, пълна кръв, урина, ГМТ. При тези методи не трябва да се използва съсирена кръв.
Методи за изследване
ФДП
1. Тестове с латексови частици – използва се латексови частици покрити с поликлонални антитела срещу фрагменти Д и Е с моноклонални антитела срещу ФДП.
В първия вариант (с поликлонални антитела) може да се изследва биологичен материал който не съдържа фибриноген – серум, урина. При втория вариант с моноклонални антитела може да е изследва плазма.
Когато ФДП в пробата се увеличи, се получава аглутинация, която се отчита микроскопски.
2. ELISA – използват се моноклонални антитела срещу специфични епитопи на ФДП. В зависимост от специфичността на антителата, които се използват могат да се определят общо фибриноген и фибрин-разградни продукти.
Д-димери
Създадени са имунологични тестове с латексови частици и ELISA с моноклонални антитела. Съществуват голям брой методи за определяне на Д-димери:
– бърз автоматичен ELISА метод
– полуколичествен метод на базата на хемоаглутинация за изследване на пълна кръв
– имуноензимни методи с твърда фаза
Биологичен материал – цитратна плазма бедна на тромбоцити, пълна кръв, урина.
Референтни граници
- ФДП < 1 mg/l
- D-димер в плазма от 10 – 150 mg/l (24 ч.)
Повишена концентрация на ФДП се наблюдава при:
- хирургични интервенции
- шок, топлинен удар
- интензивно физическо натоварване
- остър кръвоизлив
- заболявания на черния дроб
- бъбречни заболявания, хемодиализа
- левкемия
- карцином
- бременност (умерено увеличение)
Повишението на Д-димерите е индикатор за образуване и натрупване на фибрин, което от своя страна сочи за тромбоза или риск от тромбоза при латентно състояния:
- диабет и атеросклероза
- изгаряния
- сепсис
- белодробен емболизъм
- венозна тромбоза
- злокачествени тумори
- ДИК (повишен е в ранния стадии; ранен и специфичен показател в сравнения с FDP)
- бъбречни заболявания
- отхвърляне на бъбречен трансплантант
