Фибринолитична система. Показатели за изследване на фибринолизата – ФДП, Д-димер и други

фибринРазграждането на отложения върху ендотела фибрин и възстановяването на микроциркулацията се извършва чрез процеса фибринолиза – така се осигурява течното състояния на кръвта.
Фибринолитична система е сложна физиологична система, която има две важни функции в хемостазата:

  • ограничава образуването на кръвния съсирек до физиологично необходимите размери
  • разгражда фибрина на съсирека, след като той е изпълнил физиологичните си функции

 

Фибринолизата е механизъм на ензимно разграждане на неразтворимия фибрин до разтворими разградни продукти. За протичане на фибринолизата са необходими плазминоген и редица фактори, които го превръщат в плазмин. Плазминът е специфичен протеолитичен ензим с широк спектър на активност. При физиологични условия плазминогенът и фибринолитичната система се активират по два механизма.

Фактори на фибринолизата

  • Фибринолитичната система се състои от неактивният предшественик на плазмина – плазминоген (профибринолизин) и фактори позволяващи превръщането му в активен плазмин.
  • Плазминоген – включва се в състава на съсирека по време на образуването му. Превръщането му в плазмин става с помощта на активатори по външна и вътрешна система.

 

Вътрешни активатори (хуморални)

Те са представени в плазмата и се образуват по време на кръвосъсирването

  • Ф. XII-а
  • ВМК (високо молекулен кининоген)
  • Каликреин

 

Това са факторите на контактната фаза на съсирването.

 

Външни активатори

Тъканен активатор на плазминогена (t-Pa) – намира се в почти всички тъкани, но особено богати са: простатата, матка, щитовидна жлеза, бял дроб, сърце, плацента, кръвоносни съдове. В кръвта циркулира лабилен плазминогенов активатор, чиито отделяне на ендотелните клетки се увеличава при съответен механизъм – стрес, повишена температура, хирургични интервенции, шок и др.

t-Pa действа само в присъствие на фибрин (не и на фибриноген)

Уринин (урокиназа) активатор (и-Pa) – продуцира се в клетките на бъбречните тубули и се отделя в урината.

 

Показатели на фибринолитичната активност

FDP (фибриноген-деградационни продукти) – фибриновият съсирек, след като е осъществил физиологичната си роля, бива протеолитично разграден от плазмин. Получават се разтворими разградни продукти (деградационни), които биват отстранявани от циркулацията от черния дроб и моноцитно-макрофагиалната система. При физиологични условия в циркулацията се намират фрагменти от D и Е на ФДП в концентрация по ниска от 1mg/l. Те се получават от разграждането на фибрин.

D – димерът е специфичен фибрин деградационен продукт, който се получава само при разграждането на фибрин от плазмин но не и при разграждането на интактен фибриноген от плазмин.

 

Показания за изследвания

ФДП – състояния на хиперфибринолиза: хирургични операции на органи с висок потенциал на активиране на плазминоген; По време на екстракорпоралнокръвообръщение и след операция за аорто-коронарен байпас.

Д-димери – Дисеминирана вътресъдова коагулация, дълбоки венозни тромбози, белодробен емболизъм, проследяване на ефекта от тромбоемболична терапия, усложнения при бъбречни заболявания и следбъбречна трансплантция.

 

Биологичена материал: цитратна плазма бедна на тромбоцити, пълна кръв, урина, ГМТ. При тези методи не трябва да се използва съсирена кръв.

 

 

Методи за изследване

ФДП

1. Тестове с латексови частици – използва се латексови частици покрити с поликлонални антитела срещу фрагменти Д и Е с моноклонални антитела срещу ФДП.

В първия вариант (с поликлонални антитела) може да се изследва биологичен материал който не съдържа фибриноген – серум, урина. При втория вариант с моноклонални антитела може да е изследва плазма.

Когато ФДП в пробата се увеличи, се получава аглутинация, която се отчита микроскопски.

2. ELISA – използват се моноклонални антитела срещу специфични епитопи на ФДП. В зависимост от специфичността на антителата, които се използват могат да се определят общо фибриноген и фибрин-разградни продукти.

 

Д-димери

Създадени са имунологични тестове с латексови частици и ELISA с моноклонални антитела. Съществуват голям брой методи за определяне на Д-димери:

– бърз автоматичен ELISА метод

– полуколичествен метод на базата на хемоаглутинация за изследване на пълна кръв

– имуноензимни методи с твърда фаза

Биологичен материал – цитратна плазма бедна на тромбоцити, пълна кръв, урина.

 

Референтни граници

  • ФДП < 1 mg/l
  • D-димер в плазма от 10 – 150 mg/l (24 ч.)

 

Повишена концентрация на ФДП се наблюдава при:

  • хирургични интервенции
  • шок, топлинен удар
  • интензивно физическо натоварване
  • остър кръвоизлив
  • заболявания на черния дроб
  • бъбречни заболявания, хемодиализа
  • левкемия
  • карцином
  • бременност (умерено увеличение)

 

Повишението на Д-димерите е индикатор за образуване и натрупване на фибрин, което от своя страна сочи за тромбоза или риск от тромбоза при латентно състояния:

  • диабет и атеросклероза
  • изгаряния
  • сепсис
  • белодробен емболизъм
  • венозна тромбоза
  • злокачествени тумори
  • ДИК (повишен е в ранния стадии; ранен и специфичен показател в сравнения с FDP)
  • бъбречни заболявания
  • отхвърляне на бъбречен трансплантант
Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.