Методи за определяне на въглехидрати в кръвта и други биологични течности.
- ензимни методи
- хроматографски
- колориметрични
Методи основаващи се на редукционните свойства на въглехидратите. Методите се делят на две големи групи: ензимни и хлорориметрични методи.
Ензимни методи: Количествено определяне.
Глюкозооксидазен метод: Глюкозата се окислява в присъствието на глюкозооксидазата от кислорода на въздуха. В резултат на реакцията се образуват глюконова киселина и водороден прекис. През втория етап на реакцията участва пероксидазата, която катализира прехвърлянето на водородния йон върху водородния прекис, при което безцветната форма на хромогена преминава в цветно съединение.
глюкоза + H2O + O2 ––––––-→ глюконова киселина + H2O2
H2O2 + хромоген-H2 ––––––-→ 2H2O + хромоген
Най-често използваните хромогени са о-ортодианизидин, фенол-4-аминофеназон или ПАП. Интензитетът на получената оцветка е пропорционален на концентрацията на глюкозата. Оцветката се спектрофотометрира, най-често с дължина на вълната 546 nm.
Хексокиназен глюкозо-6-фосфатдехидрогеназен метод:
В основата на този метод стои двустапален оптичен тест. Той е най-специфичен и чувствителен метод.
Фактори оказващи влияние върху кръвната захар:
1) изследвания материал
– концентрацията на глюкозата във венозната кръв е по-ниска от тази в капилярната с около 0,1 – 0,3 mmol/l
– плазма и серум, концентрацията е по-висока от тази на еритроцитите 0,55 – 1,11 mmol/l
– престояването на взетия материал повече от 3 часа на стайна температура води до намаляване на концентрацията поради протичане на гликолиза глюкозата намалява с 10-15%
– време през което е взет материала за изследване – концентрацията на глюкозата показва дневно-нощни колебания, което налага да се изследва сутрин на гладно при пълно психично и физично спокойствие, 8-10 часа след последния прием на храна
2) диета богата на въглехидратна храна при здрави хора води по-ниски стойности на кръвната захар
3) физическа активност
Референтни стойности:
3,5 – 5,55 mmol/l
Клинично тълкуване на резултатите:
Повишеното ниво на кръвната захар се нарича хипергликемия, а намаленото хипогликемия. Нивата на кръвната захар се влияе от много фактори, по-важните от тях са:
1) Физиологични процеси
– резорбция на глюкоза в червата
– разграждане на глюкозата в тъканите (гликолиза)
– складиране на глюкозата в черния дроб и мускулите под формата на гликоген (гликогеногенеза)
– разграждане на чернодробния гликоген до глюкоза (гликогенолиза)
– превръщане на глюкозата в мазнини и белтъчини
– отделяне на захар в урината
2) Регулаторни механизми
1.Хормонална регулация
Инсулин. Той понижава нивото на кръвната захар чрез стимулиране постъпването на глюкоза в клетките, което води до понижаване на нивото й в плазмата. Това се осъществява чрез свързване на инсулина със специфичните рецептори от повърхността на клетки (мастни тъкани и мускули), чувствителни към инсулина.
Адреналин – повишава кръвната захар. Активира чернодробната и мускулната фосфорилаза, което засилва гликогенолизата и потиска гликогеносинтеза.
Глюкагон – повишава кръвната захар. Стимулира гликогенолизата, което се дължи на активирана чернодробна фосфорилаза.
Соматотропен хормон – повишава кръвната захар.
Глюкокортикоиди – повишават кръвната захар.
Тиреоидни хормони – повишават кръвната захар
Соматостатин – повишава кръвната захар. Секретира се в D-клетките на панкреаса.
2.Нервна регулация
3.Черен дроб
Той поддържа постоянна концентрацията на глюкозата в кръвта, чрез автохомеостатични регулаторни механизми. Това се извършва главно чрез изменение на клетъчния пермеабилитет на глюкозата.
Нивото на кръвната захар се променя при:
I физиологични състояния
1) Хипергликемии:
– след хранене (алиментарна хипергликемия). Излишната част от захари след напълване на гликогеновите резерви преминава в кръвта като глюкоза. При надвишаване на бъбречния праг тя се появява в урината.
– стресови състояния и емоционално напрежение, прегряване, физически усилия, бременност
2) Хипогликемии:
– при продължително гладуване и при новороденото
II Патологични състояния
1) Хипергликемии:
– захарен диабет, повишена концентрация на адреналин, тиреотоксикоза, акромегалия, инфаркт на миокарда, изгаряния, хроничен панкреатит, мозъчни тумори, менингит, енцефалит, мозъчни кръвоизливи, токсикози и др.
2) Хипогликемии:
– повишен синтез на инсулин, нарушена чревна резорбция, гликогенози, тумори на надбъбречната кора, карцином и хиперплазалия на панкреаса, остър панкреатит, бъбречни заболявания, вирусен хепатит, чернодробна цироза и др.
