Червен кръвен ред – морфология на клетките в костния мозък и периферната кръв

Процесът на еритропоеза започва от унипотентната кръвотворна стволова клетка, преминавайки през междинни етапи насочени към образуването на еритроцити. Най-ранната клетка, която може да се диференцира морфологично от еритроцитния ред е проеритробластът. Всяко следващо деление води до намаляване на размера на клетките, кондензация на хроматина и евентуално отстранява на ядрото на клетката. Един проеритробласт образува от 8 до 32 зрели еритроцити.

Етапи:

• Проеритробласт – най-голямата клетка 15 – 20 µm с кръгла или овална форма. Съотношение ядро:цитоплазма = 8:1. Ядрото е голямо и кръгло, разположено в средата на клетката. Хроматинът има дребномрежест (финомрежест) строеж, като на пресечните места в мрежата се образуват леки задебелявания така, че ядрото добива леко зърнест вид. Забелязват се около 2 – 4 нуклеоли. Цитоплазмата е оскъдна, с интензивно син цвят (базофилна поради голямото количество РНК) с перинуклеарно просветление. Проеритробластът се дели на два дъщерни проеритробласта, които съзряват в базофилни еритробласти.

• Базофилен еритробласт – кръгла клетка 10 – 15 µm. Ядро : цитоплазма = 6:1. Ядрото е кръгло, централно разположено и няма нуклеоли. Ядреният хроматин се кондензира във вид на гредички или продълговати купчинки. Цитоплазмата е базофилна, безстуктурна, тъмносиньо оцветена. При базофилния еритробласт започва синтеза на хемоглобин. Базофилния еротробласт се дели двукратно, като образува 4 дъщерни клетки, които съзряват в полихроматофилни еритробласти.

• Полихроматофилен еритробласт – кръгла клетка 9 – 12 µm. Ядро : цитоплазма = 4:1. Ядрото е с уплътнен хроматин, няма нуклеоли. Цитоплазмата има светлосиньо – розов цвят, който се дължи на отлагането на хемоглобин. Увеличава се хемоглобина, а РНК намалява. Полихроматофилния еритроблст се дели и образува две дъщерни клетки, които съзряват в оксифилни еритробласти.

• Оксифилен (ортохромен) еритробласт – големина 7 – 10 µm. Ядро : цитоплазма = 1:2. Ядрото е кръгло, разположено ексцентрично близо до клетъчната мембрана, с тъмен хроматин, който се превръща в безстуктурна маса. Ядрото не може да синтезира ДНК и клетката не може да се дели. Това е последната ядреносна клетка от еритроцидния кръвен ред. Хемоглобинизирането на цитоплазмата е почти напълно и завършено. Цитоплазмата е хомогенна и оксифилна, розово-оранжева с лек синкав оттенък. На този етап клетката се освобождава от ядрото и се превръща в ретикулоцит.

• Ретикулоцит – съдържа РНК, която осигурява синтеза на хемоглобин през следващите няколко дни 48 – 72 часа. След това преминава в циркулиращата кръв. Там съзрява за 1 – 2 дни и се превръща в зрял еритроцит. Основната функция на еритроцита е да съхранява и транспортира хемоглобина в циркулацията на кръвта.

Морфологията на клетките се основава на вида им при оцветяване по метода на Pappenhiem и Романовски – Гимза. Материалът се взима само и единствено от лекар. От една пункция – 10 препарата.

Ретикулоцити

До петия ден в ядрото на младите еритроцити настъпва денуклеация. С помощта на суправитално оцветяване се отриват остатъци от РНК под формата на субстанция гранулофиламентоза ( Substantiq granulofilamentosa – зърнисто-мрежеста субстанция). При смесване на кръв с боята брилянт кризилблау се получават преципитати от багрилно рибонуклеинови комплекси под формата на гранули и мрежа, оцветени в тъмносиньо. Еритроцитите се оцветяват светлосиньо.

кръв

Според различните степени на зрелост се различават различни групи ретикулоцити:

• О група – еритроцити с ядро и ретикулоцитна мрежа около него

• I група – ретикулоцитната мрежа е разположена в центъра на еритроцита и е гъсто, кълбовидно навита

• II група – ретикулоцитната мрежа е разположена из целия еритроцит

• III група – в еритроцитите се виждат само части от ретикулоцитната мрежа

• IV група – срещат се само единични зрънца или нишки по периферията на еритроцитите.

Методи на изследване:

Оцветяване с алкални бои, при което някои еритроцити проявяват зърнисто-мрежести образувания.

В часовниково стъкло се смесват няколко капки кръв с равен обем 1% разтвор на брилянткрезилблау във физиологичен разтвор, след което се поставя за около час във влажна камера. След престоя със стъклена тръбичка се взема капка от сместа и се прави натривка на предметно стъкло, която се фиксира и оцветява по Романовски-Гимза

Отчитане: чрез изброяване на 1000 еритроцита се отбелязват изброените ретикулоцити.

Референтни стойности: 5 – 15‰ (промила) – най–често се забелязват ретикулоцити от III и IV група.

Ретикулицитите са най-добрия показател, който дава информация за регенеративната способност на костния мозък спрямо еритроцитите. Увеличение на ретикулоцитите се наблюдава при анемиите в зависимост от регенеративната способност на костния мозък (при хемолитичните анемии ретикулоцитите достигат най–високи стойности – до 300 – 400‰). Ако терапията е адекватна, с костния мозък е в състояние да реагира, ретикулоцитите се увеличават, което е добър признак за ефекта от лечението и прогнозата на болния (броят на ретикулоцитите започва да се увеличава от 4-тия ден след приложената терапия, достига максимума 8 – 9 ден и се връща в референтните стойности края на втората седмица). Ниските стойности или липсата на ретикулоцити са лош белег при съществуваща анемия. Това показва, че костния мозък е със загубени или намалени регенеративни възможности по отношение на еритроцитите.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.