Антигените са генетично чужди за организма вещества, които прониквайки по естествен или изкуствен начин във макроорганизма, предизвикват специфичен имунен отговор – хуморален, клетъчен или двата заедно, създаване на имунологична памет. Антигените са микроорганизмите и по-точно техните структурни съставки и екзопродукти – токсини, ензими и др.
Притежават две основни качества – антигенност и имуногенност:
- Антигенност – способност на антигена да реагира с готови антитела. Най-силна антигенност проявяват протеините, след тях полизахаридите и по-слаба-липидите и нуклеиновите киселини.
- Имуногенност – способността на микроорганизмите да предизвикват имунитет, който да предпазва от заболяване (протективен имунитет).
Пълноценните антигени се състоят от 2 части – носител белтък, който предизвиква имунен отговор и химически групи върху носителя наречени детерминанти групи. Детерминантните групи определят специфичността на антигена и се свързват с активните центрове на антителата. Броят на детерминантните групи определя валентността на антигена, най-често на много валентни. В групата на пълноценните антигени спадат всички белтъци от животински, растителен и микробен произход и редица бактериални полизахариди.
Непълноценни антигени (хаптени). При тях липсва белтъчната част и са нискомолекулни вещества, които не могат да индуцират имунен отговор, но могат да се свържат със специфичните към тях антитела. Присъединени обаче към някакъв високомолекулен антиген с белтъчен характер, хептените образуват комплексно съединение, притежаващо свойствата на пълноценен антиген т. нар. конюгиран антиген. По химичен състав хаптените могат да бъдат полизахариди, липиди, стероиди, прости химични съединения (йод, бром, сулфанилова киселина). В организма тези хаптени могат да придобият антигенен характер, като се свържат със серумните белтъци или повърхността на клетките и да индуцират някои алергични и имунологични реакции.
Според произхода антигените са:
Екзогенни – бактерии, вируси, лекарствени вещества и др. Те са отговорни за много заболявания на човека, включително инфекциозни заболявания и алергиите
Ендогенни – могат да бъдат хетероложни между някои тъкани на човека и автоложни – собствените клетки нe се приемат като антигени от имунната система, но при някаква малка промяна те се приемат като чужди и към тях се образува имунен отговор.
Алогенни (изоантигени) – различават един индивид от друг в рамките на един биологичен вид (такива са антигените на човешките еритроцити).
Във вариабилен (променлив) участък на антителата се свързват с детерминантната група на антигена, която се нарича епидот. Антигена и антителата взаимодействат посредством пространствена комплементарност. Силите с които взаимодействат антигените и антителата биват електростатични, водородни връзки, вандервалсови сили. Част от антигените, които се разпознават от В-лимфоцитите не изискват участие на Т-хелпери. Те се наричат Т-независими антигени, директно се свързват с В-лимфоцитите и ги стимулират за образуване на антитела. Повечето антитела са Т-зависими. По химична природа са белтъци и се нуждаят от участието на Т-хелпери за да бъдат разпознати от В-лимфоцитите.
Суперантигени – образуват свръх отговор на имунната система. Вместо да активират един клон от В или Т-лимфоцити те предизвикват поликлонална реакция (активират голям брой клонове)
Микробни антигени – по повърхността на вирусите и бактериалните клетки се намират антигени, които предизвикват развитие на имунен отговор. Бактериалните антигени биват:
О-Аg (соматични антигени) – полизахариди на външната мембрана на Грам отрицателни бактерии
К-Аg полизахариди на капсулата, наричат се още микрокапсулни антигени
H-Ag белтъци в ресничките
F-Ag белтъци в пилите
