Различни стойности на кръвта.
а) Кръвни телца
ХЕМАТОКРИТ
Съотношението на количеството различни кръвни клетки към общото количество кръв се нарича хематокритна стойност. Тя се определя чрез центрофугиране на кръвната проба.
Нормални хематокритни стойности:
При мъжете – 40-54% от обема на кръвта
При жените – 37-47% от обема на кръвта
ПОВИШЕН ХЕМАТОКРИТ
Тъй като хематокритът се определя преди всичко чрез броя на червените кръвни телца (еритроцитите), той се счита за повишен, ако броя на еритроцитите в кръвта е нарастнал – тогава говорим за полиглобулия. Увеличаването броя на еритроцитите има за задача да изравни вуншния или вътрешния недостиг на кислород в организма. Причина за такъв недостиг може да бъде недостатъчно количество на кислород в атмосферата, например на големи височини (високи планински местности) или възпрепятстването на кислородния обем в белите дробове.
До полиглобулия довеждат и някои сърдечни заболявания.
При голяма загуба на течности от тялото, например при прекалено силно изпотяване, диария или повръщане, кръвта се сгъстява и тогава говорим за псевдополиглобулия.
ПОНИЖЕН ХЕМАТОКРИТ
Хематокритът се понижава, когато намалява броят на червените кръвни телца. Такъв е случаят при анемията.
б) Утаяване на кръвните телца
Друго рутинно изследване на кръвта е измерването скоростта на утаяване на кръвните телца, наречено съкратено СУЕ. Чрез добавяне на определени вещества се възпрепятства съсирването на кръвта, след което тя се изтегля в стъклена тръбичка. Кръвните телца се утаяват на дъното на тръбичката, а над тях остава бистрата течност на кръвната плазма. Скоростта на това утаяване позволява да се направят изводи за съществуване на огнища на възпаление в тялото.
Нормални стойности на утаяване (СУЕ – по Westergren)
Мъже до 50 г. – 11 мм/ч
Мъже над 50 г. – 15 мм/ч
Жени до 50 г. – 12 мм/ч
Жени над 50 г. – 20 мм/ч
ПОВИШЕНА СКОРОСТ НА УТАЯВАНЕ
Повишената скорост на утаяване е сигнал, че тялото ни се бори с някакъв възпалителен процес. За какъв вид възпаление става дума може да се определи едва след допълнителни изследвания. Възможно е да се касае за вирусна или бактериална инфекция, но може да става дума и за някакво хронично възпаление, например ревматизъм.
ЗАБАВЕНА СКОРОСТ НА УТАЯВАНЕ НА КРЪВТА
Забавена скорост на утаяване се наблюдава при някои заболявания на кръвта, като например при полиглобулия, различни чернодробни и сърдечни болести. Някои медикаменти като кортизон, аспирин и антиревматични лекарства се появяват като блокатори на утаяването и забавят скоростта на утаяване.
Важно: Скоростта на утаяване не е достатъчно показателна и специфична, ако тя се използва като единствена характеристика.
в) Съсирване на кръвта
Съсирването на кръвта е жизнено важен процес, при който след увреждане на някой кръвоносен съд същият след процеси на стесняване и регенериране отново се уплътнява, преди да се е стигнало до голям кръвоизлив. В този процес важна роля играят кръвните пластинки (тромбоцитите). Нараненият кръвоносен съд се уплътнява в три фази:
1 фаза: Реакция на кръвоносния съд – След нараняване кръвоносният съд рефлексно се стеснява.
2 фаза: Спиране на кръвта – Тромбоцитите се струпват на повреденото място и запушват кръвоносния съд като запушалка. Понеже това не е трайно и действено запушване на кръвоносния съд, скоро след това трябва да започне истинското съсирване на кръвта. Първоначалното спиране на кървенето започва около 2-3 минути след началото му.
3 фаза: Съсирване на кръвта – В кръвта се намират в неактивна форма различни кръвосъсирващи вещества.
Щом се задейства т. нар. съсирваща каскада, факторите на съсирването преминават в активна форма. През първата фаза, фазата на активиране, от протромбина възниква тромбин. За да протече успешно, този процес се нуждае и от калций. Възникналият тромбин през втората фаза подпомага превръщането на фибриногена – вид белтък – във фибрин, който образува гъста мрежа, където може да се задържат и други кръвни телца. През третата фаза фибринът се превръща накрая в своята неразтворима форма и образува здрава мрежа от нишки. Тя се нарича още фаза на ретракция или фаза на затягане.
Кръвосъсирването практически може да се наблюдава във всичките си фази в епруветка. По този начин става възможно да се реши дали е налице някое смущение при кръвосъсирващия процес и от какъв вид е това смущение.
Колкото и да е желано кръвосъсирването при външни рани, то може да стане и твърде опасно и рисково, ако кръвта стане прекалено „гъста“ и се образуват съсиреци (тромби), които могат да запушат кръвоносните съдове. Тогава е налице тромбоза. Особено опасно е когато тромбът се откъсне от стената на кръвоносния съд, понесе се с кръвния поток и запуши съда на друго място, което води до емболия.
Под артериална емболия се разбира запушването на артериален кръвоносен съд, при което може да се стигне до намалено или съвсем липсващо оросяване на някой крайник. Една по-особена форма на емболия е т. нар. инсулт или апоплектичен удар – внезапен кръвоизлив в мозъка. Белодробната емболия представлява възпрепятстване на въздушния поток в белия дроб от някой венозен тромб.
Когато определени участъци от белия дроб престанат да се оросяват с кръв, се стига до възпрепятстване на дишането и други рефлекторни натоварвания в кръвообращението.
След прекарани тромбоза, инсулт или инфаркт, пациентите приемат разреждащи кръвта медикаменти, за да се избегне възникването на нова емболия. В такива случаи извършването на тестове за кръвосъсирване е извънредно важно, за да може да се постигне максимален ефект в дозирането на лекарствата.
г) Тестове за изследване на кръвосъсирването и нормалните им стойности.
Процесите на прекалено бързо, силно или липсващо кръвосъсирване може да се дължат на различни причини.
• Кръвоносни съдове
• Тромбоцити
• Кръвосъсирване
ПРОТРОМБИНОВО ВРЕМЕ (ТЕСТ НА КУИК ЗА ВРЕМЕТО НА СЪСИРВАНЕ)
Този тест служи за определяне на времето на съсирване. Задейства се каскадата на съсирване, измерва се времето до настъпване на съсирването и се изразява в проценти спрямо дадено стандартно време. При лечение с разреждащи кръвта медикаменти, прилагащи се при пациенти прекарали инфаркт, инсулт и др., желаната стойност е значително по-ниска.
ПАРЦИАЛНО ТРОМБОПЛАСТИНОВО ВРЕМЕ (ПТВ = РТТ)
Активира се даден фактор на съсирването и се измерва времето на съсирване.
ТРОМБИНОВО ВРЕМЕ (Thr = PTZ = TT)
Измерва се времето на съсирване след добавянето на тромбин.
Нормални стойности
Протромбиново време (Тест на Куик) – 80-110%
ПТВ (PTT) – 60-85 секунди
Thr (PTZ) – 12-17 секунди
д) Причини за смущения при кървенето и съсирването на кръвта.
Причините за кървенето и съсирването на кръвта могат да бъдат много различни. Типични за склонността към кървене при тромбопенията (намален брой на тромбоцитите) или при тромбопатията (функционални смущения при тромбоцитите) са малки кръвоизливи или малки площи с кървене по кожата или лигавиците.
Тъй като протромбинът и другите фактори за кръвосъсирване се образуват в черния дроб и затова е необходим и витамин К, възможно е при заболявания на черния дроб и при липса на витамин К също да се стигне до смущения в кръвосъсирването.
При възрастните хора откриваме намалена устойчивост на стените на кръвоносните съдове, поради което при тях могат да се появят малки, безобидни кръвоизливи по кожата.
При хемофилията (заболяване на кръвта) се касае за вродена липса на определени кръвосъсирващи фактори в мъжката част от наследниците. Дори при много малки наранявания може да се стигне до дълготрайни кръвотечение. Лечението на това заболяване се извършва чрез набавяне на кръвосъсирващи фактори от кръвна плазма на донори (кръводарители).
