Синоними: Баранник.
Информация: Арниката е едно изключително подходящо за култивиране лечебно, етеричномаслено и медоносно растение в климатичните условия на България, но за съжаление, абсолютно непознато, като такова у нас. Много рядко се среща в селските градинки, като декоративно растение. Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично коренище, червеникавокафяво на цвят. От това коренище излизат голям брой тънки коренчета. Стъблото е високо и окосмено. Цветовете са жълто-оранжеви, събрани в кошнички на върха на стъблото. Цъфти през май-септември. Да се различава от невена! Цялото растение има силна и приятна миризма.
Разпространение: Неговата родина са планините на Испания и Франция. В цяла Западна Европа това растение е сред най-отглежданите култури като лечебно и въпреки всичко неговото търсене на билковия пазар не намалява.
Използваема част: Предимно цветовете, по-малко надземната част и още по-рядко корените.
Химичен състав: Билката съдържа етерично масло, горчиво негликозидно вещество, смола, анулин, танини, галусова киселина, каротиноиди и др.
Действие: При вътрешно приложение, на запарки, извлеци и тинктури, билката притежава температуропонижаващо и 
пикочогонно действие. При външно приложение оказва противовъзпалително и противомикробно действие.
Приложение: Лекарствените суровини са съцветията от арника (Flores Arnicae), които се произвеждат в началото на цъфтежа. За лекарствени средства се използват цветовете на арниката , които се берат без дръжките. Те съдържат етерично масло, багрилни вещества, органични киселини, мазнини, захари и др. От тях се произвеждат ценни лекарства, поради което това растение се култивира в много страни на Европа.
Използува се при гнойни кожни инфекции, кървящи рани, натъртвания. Спиртен извлек от корените на арниката може да се употреби при припадъци, след черепномозъчни травми, изтощителни боледувания, при смутено кръвоснабдяване на крайниците и др.
Начин на употреба: Най-често се използва тинктура, като се употребява по 20-30 капки в 1 кафена чашка вода няколко пъти на ден. Запарка се приготвя като се залеят 2 супени лъжици от билката с 600 мл. вода. Престоява 30 минути. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно. Могат да се правят и компреси с тинктурата локално при изкълчване, кръвоизливи и натъртване.
Внимание! Билката е силно отровна и се назначава само под контрол на лекар!
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ И ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ: Препаратите от арника са силно токсични, така че те се прилагат само по предназначение и под наблюдение на лекар. При предозиране на лекарства може да почувствате задух, гадене, изпотяване, болки в корема, диария или запек, повръщане. В някои случаи и дисфункция на сърдечно-съдовата система.
Размножаване: Размножава се чрез семена и коренища. Водолюбиво растение, но не може да издържа на преовлажняване. Особено вредни за него са подземните води. Препоръчва се черна пръст или копка-подзолисти почви богати на хумус.
