(Aronia melanocarpa Elliot), род Sorbus, подрод Aronia на семейство Розоцветни (Rosaceae). Общо в света се наброяват 15 вида арония. Освен това са създадени и множество декоративни хибриди.
Описание: Аронията е многогодишен храст с височина 1,5 до 3 метра. В първите 3-4 години младите храсти са компактни, а след това достигат до 2 метра в диаметър. Кореновата система е силна разклонена, но повърхностна, плитко разположена. Надземната част на храста е съставена от издънки, израснали от приземната част на стъблата или от коренището. Аронията има листа подобни на вишневите, обратнояйцевидни, с дължина 4-8 см и 3-5 см широчина. Листата са силно назъбени, имат заострени върхове и са гланцирани тъмнозелени от горната страна и белезникави от долната. Плодът на аронията има 1 см диаметър и тегло 1-1,5 г. Добивите от един храст варират от 4-12 кг, но могат да достигнат и 15 кг.
Разпространение: Като култура най-голямо разпространение е получила Черноплодната арония. Родината му е северна Америка – горите по източното крайбрежие на континента, като се среща от Канада до Флорида. Първоначално в Русия аронията е използвана само като лечебно растение. Голяма е заслугата на Мичурин за култивирането на аронията и създаването на плантации от арония в Алтайсткия край. В Русия аронията е наричана Черноплодна рябина, немското наименование е Apfelbeere.
Употреба на плодовете:
Плодовете на аронията са отлична суровина за преработвателната промишленост. През последните години в България има засилено търсене на плодове за преработка в сиропи, за „соло“ замразяване, за включване във вино и високоалкохолни производства, като съставка на различни билкови рецепти. При домашни условия от тях се приготвят компоти, нектари, вина, сладка, ликьори, сушени плодове.
Приложение в медицината: Плодове. Използва се за лечебни и профилактични цели в патологични състояния, водещо до увеличаване на пропускливостта и нестабилност на кръвоносните капиляри: хипертония, атеросклероза, бъбречни заболявания (гломерулонефрит), захарен диабет, хеморагична диатеза, kapillyarotoksikozah, лъчева болест и т.н. Като дъщерно дружество на наркотици и плодовете на арония лекарства, получени от тях, препоръча на септични ендокардит, ревматизъм, арахноидит, морбили, тиф, скарлатина, алергични състояния. Сок – в ранните стадии на хипертония, с кървене от различен произход, anatsidnyh гастрит, външно – за лечение на изгаряния. Ефективно средство за предотвратяване на атеросклероза и недостиг на витамин Р. Витамин Р има противосклеротично, капиляроукрепващо, противовъзпалително и преди всичко хипотензивно действие. Това прави плодовете на аронията подходящи за профилактика на хипертония, атеросклероза, капиляротоксикоза, бъбречни възпаления и др. Високото съдържание на фруктоза и наличието на сорбоза определя плодовете като подходящи за диабетици.
Плодовете на аронията съдържат йод, хлорогенова и др. фенолкарбоноби киселини, поради което се препоръчват при заболявания на щитовидната жлеза.
ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ И ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ: Сокът от арония не се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит както и на хора със склонност към тромбози, и тромбофлебит.