В България се срещат около 9 вида диворастяща мента, покрай големите реки, с многобройни вариации, но за разлика от култивираната лютива мента (Mentha piperita), повечето от тях съдържат по – малко ментол, който е съставна част на ментовото масло.
Блатна мента ще откриете из мочурливите ливади и влажните крайпоточни места в цялата страна – от крайбрежието на морето докъм 1000 м. надморска височина.
Тя е многогодишно тревисто растение с добро развито коренище, от което всяка пролет излизат по няколко приповдигащи се и разклонени стъбла. Някои от растенията развиват и пълзящи стъбла, при който можете да откриете тук-там вкореняващи се издънки. Стъблата на блатната мента са разредено окосмени. На височина (или дължина) те са от 20 докъм 40 см. Листата и са яйцевидни или заострено елипсовидни, с назъбен ръб, отгоре и отдолу са тъмнозелени и са покрити с власинки.
Цветовете на блатната мента са събрани в пазвите на срещуположните листа и образуват своеобразни прешленчета около стъблото в тези места. Така се получават няколко цветни прешленчета, наредени на разстояние един над друг по цветоносните стебла на растението. Цветовете се отличават с ясно двуустна чашка, която има власинки само около отвора и. Венчето е също двуустно, но тръбичката , която се образува от срастването на венчелистчетата в основата им, е едностранно издута. Венчето е розово, розоволилаво до бяло и е около 5-7 мм дълго. При него трудно се разграничават долна и горна устна, защото листчетата, който го съставят, образуват почти правилна фунийка с 5 делчета на върха.
Най-рано цъфтящите растения от блатна мента можете да намерите в началото на юни. След това обаче цъфтящите екземпляр ще срещате чак до началото на септември, в зависимост от надморската височина, на която те растат. Блатната мента е ентомофилно растение и само седмица-две след опрашването растенията завързват плодове – те са дребни кутийки с кълбовидни гладки орехчета с по няколко семенца в тях.
У нас растат още 5 вида Мента. Но при всички тях чашката на цветовете е правилна (едно от редките изключения в цялото семейство) и няма да можете да разграничите познатия ви вече белег – наличието на горна и долна устна.
Освен това тези видове за разлика от блатната мента имат сбити кълбовидни или класовидни съцветия. Ще ви посочим още един белег, по който всички останали представители на род Мента у нас се отличават от вида, който ви описахме – чашката при тях е цялостно окосмена, а не само при отвора, както е при блатната мента.
Надземните части на блатната мента съдържат етерично масло, дъбилни вещества и гликозиди – ценен източник за получаване на веществата, използвани във фармацевтичната и парфюмерйната промишленост. Блатната мента е отдавна използвано растение и от народните лечители. Те препоръчват отвара от листата и като успокоително и дезинфекциращо средство. Тази билка се използва и за инхалации против настинка и чай против главоболие, менструални спазми и болки.
ВНИМАНИЕ! Блатната мента може да предизвика помятане, затова НИКОГА да не се взема от бременни!
