Синоними: Жълт блатняк.
Описание: Многогодишно тревисто растение достигащо до 30-60 см височина. Листата са с формата на сърце, леко закръглени и сочни. Билката има златисто-жълти съцветия. След цъфтежа листата потъмняват. Цветовете са с много тичинки и плодници. Родът на това растение включва около 40 вида, които растат в умерените зони на двете полукълба на планетата ни.
Разпространение: Вирее из блатата и покрай потоците предимно в планинските райони. Многогодишно растение. Цъфти през пролетта и началото на лятото.
Използваема част: Цялата надземна част, която се бере по време на цъфтеж. Суши се на сухо и проветриво място или в сушилня при 40 °С.
Химичен състав: Надземната част съдържа холин, каротин, флавони, кверцетин, анемонин.
Действие: Растението е силно отровно. Дразни кожата и лигавиците. Прието вътрешно предизвиква гадене, повръщане, болки в стомаха, диария. Сокът от свежо растение причинява болезнени мехури по кожата. В малки дози извлеци от билката оказват противовъзпалително и обезболяващо действие.
Приложение: Употребява се само в хомеопатични (минимални) дози. Листата на растението се използват като отвара и
настойка при треска, нарушение на обмяната на веществата, простуда, анемия. Външно се прилага при изгаряния, хронични екземи, уртикарии. При простуда се правят вани. Има слабо противотуморно действие.
Начин на употреба: Сухи, стрити листа от билката се запарват, увиват се с марля и се поставят върху възпалената кожа. Престояват не повече от 15 минути.
ВНИМАНИЕ! Вътрешната употреба на билката е забранена за самолечение в домашна обстановка!