Бял оман

бял оман

Описание:  Белият оман е многогодишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2 м стъбло. Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени. Цветовете са събрани по върха в съцветие на кошничка. Периферните цветове на кошничката са тесноезичести, жълти, а вътрешните – тръбести, също жълти. Плодовете са призматични с 4 – 5 ръба, снабдени с хвърчилка. Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав. При разрез той показва радиален строеж. Цъфти през юли – август.

Разпространение:  Белият оман обича влажните сенчести места и горите. Среща се предимно в източните части на страната.

Дрога: Коренът на белия оман – Radix Inulae.
Коренът заедно с разклоненията се събира през пролетта (март – април) или късно през есента (октомври – ноември). Изкопават се младите месести коренища заедно с корените, като старото вдървеняло коренище се отделя. След измиване се нарязват на парчета с размери до 10 см и се сушат на сянка върху рамки или в сушилня при температура до 40 градуса. При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясването и. Изсушеният корен отвън сиво-кафяв, а отвътре – сивобелезникав с кафяви точки и характерна миризма. Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място. Може да съдържа влага до 12 процента.

Химичен състав: Дрогата съдържа 1 – 3 процента етерично масло, чиито основни съставки са: сесквитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20 – 40 процента инулин (полизахариден комплекс, изграден от около 20 фруктози), малки количества алкалоиди, смоли, пектини и др. Изолирани са и разпадните продукти псевдоинулин, хелиантенин.

бял оманДействие и приложение: Дрогата действа секретолитично и противокашлично при остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма. Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането, намалява стомашната секреция и действа жлъчегонно. Проявява спазмолитично действие при възпалително процеси на стомаха (гастрит, язва), на червата (колит) и черния дроб, регулира болезнена и нередовна менструация. На алантолактона се дължи противоглистното действие, както и антисептичното действие при възпаление на пикочните пътища. Дрогата действа и диуретично. Проявява фунгицидна и антимикробна активност.

   Българската народна медицина препоръчва спиртния извлек от корените на белия оман при сърцебиене, главоболие, епилепсия, коклюш и като средство, предпазващо от преждевременно раждане. Корените на белия оман се използват и при възпаление на седалищния нерв, при заболяване на ставите, отвара от корените с вино – при заболяване на сърцето и простуда с мед – като отхрачващо средство, а сиропът от корените – като покочогонно средство.

Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на запарка. Четири чаени лъжици се заливат с 400 г кипяща вода и се оставят да киснат 30 мин. След прецеждане от извлека се пие 3 пъти дневно по 120 г 15 мин преди ядене.

Източник: „Природна Аптека“ Д.Памуков, Х.Ахтарджиев

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.