Бял оман

бял оман

Описание:  Белият оман е многогодишно тревисто растение с право, разклонено, високо до 2 м стъбло. Долните листа са едри, продълговати, на върха стеснени, неравномерно назъбени и от долната им страна сиво окосмени. Цветовете са събрани по върха в съцветие на кошничка. Периферните цветове на кошничката са тесноезичести, жълти, а вътрешните – тръбести, също жълти. Плодовете са призматични с 4 – 5 ръба, снабдени с хвърчилка. Коренът е дебел, месест, силно разклонен, отвън тъмносив, а отвътре белезникав. При разрез той показва радиален строеж. Цъфти през юли – август.

Разпространение:  Белият оман обича влажните сенчести места и горите. Среща се предимно в източните части на страната.

Дрога: Коренът на белия оман – Radix Inulae.
Коренът заедно с разклоненията се събира през пролетта (март – април) или късно през есента (октомври – ноември). Изкопават се младите месести коренища заедно с корените, като старото вдървеняло коренище се отделя. След измиване се нарязват на парчета с размери до 10 см и се сушат на сянка върху рамки или в сушилня при температура до 40 градуса. При бързо сушене се получава качествена дрога и се избягва плесенясването и. Изсушеният корен отвън сиво-кафяв, а отвътре – сивобелезникав с кафяви точки и характерна миризма. Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място. Може да съдържа влага до 12 процента.

Химичен състав: Дрогата съдържа 1 – 3 процента етерично масло, чиито основни съставки са: сесквитерпеновите лактони алантолактон, изоалантолактон, дехидроалантолактон, около 20 – 40 процента инулин (полизахариден комплекс, изграден от около 20 фруктози), малки количества алкалоиди, смоли, пектини и др. Изолирани са и разпадните продукти псевдоинулин, хелиантенин.

бял оманДействие и приложение: Дрогата действа секретолитично и противокашлично при остри и хронични бронхити, дразнеща кашлица от различен произход и бронхиална астма. Етеричното масло подобрява апетита и тонизира храносмилането, намалява стомашната секреция и действа жлъчегонно. Проявява спазмолитично действие при възпалително процеси на стомаха (гастрит, язва), на червата (колит) и черния дроб, регулира болезнена и нередовна менструация. На алантолактона се дължи противоглистното действие, както и антисептичното действие при възпаление на пикочните пътища. Дрогата действа и диуретично. Проявява фунгицидна и антимикробна активност.

   Българската народна медицина препоръчва спиртния извлек от корените на белия оман при сърцебиене, главоболие, епилепсия, коклюш и като средство, предпазващо от преждевременно раждане. Корените на белия оман се използват и при възпаление на седалищния нерв, при заболяване на ставите, отвара от корените с вино – при заболяване на сърцето и простуда с мед – като отхрачващо средство, а сиропът от корените – като покочогонно средство.

Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на запарка. Четири чаени лъжици се заливат с 400 г кипяща вода и се оставят да киснат 30 мин. След прецеждане от извлека се пие 3 пъти дневно по 120 г 15 мин преди ядене.

Източник: „Природна Аптека“ Д.Памуков, Х.Ахтарджиев

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.