Описание: Кукурякът се показва над земята твърде рано през пролетта. В по-ниските и по-топлите места се надига из храсталаците и редките гори и по поляните сред тях още през февруари – март, а през меки и безснежни зими – дори през декември – януари. Колкото по-високо обаче се изкачва по склоновете на предпланините и планините (кукурякът стига и до буковия пояс), толкова по-късно се отварят цветовете му – понякога дори през май.
Кукурякът е многогодишно тревисто растение с късо, почти черно коренище. От него всяка година израства само по едно изправено жълто-зелено цветоносно стъбло, високо до 40 (рядко повече) см. То е разклонено и е с листа само на върха, а в основата е обвито с няколко продълговато яйцевидни тъмни люспи.
Цветовете на кукуряка са големи, с диаметър от 4 до 7 см, жълто-зелени, полукълбовидни, ароматни, обикновено по 2-4 на всяко стъбло. Те са с правилен околоцветник, който е съставен от 5 свободни венчевидни чашелистчета. Самите венчелистчета – десетина на брой, са видоизменени в малки фуниевидни нетарници, които са разположени в основата на венчевидните чашелистчета. Тичинките както при всички лютикови са многобройни, с жълтеникавобели едри прашници. А плодните са 3 – 8, зелени, само в основата сраснали. От тях след опрашването се развива плодът, съставен от 3 – 8 продълговати плодчета-мехунки, всяко завършващо с дълго носче.
Наскоро след като стъблото израсне от обвивката, в основата му се показва е единственият приосновен лист на кукурякът. Той е дълга дръжка и кожеста петура, почти до основата длановидно разделена на 7 – 10 широко ланцетни и напилени по ръба дяла, дълги до 15 см. Този лист продължава да живее след като цветоносното стъбло загине, запазва се зелен през зимата и доживява до израстването на новия лист през следващата пролет.
Стълбовите листа са подобни на приосновния лист, но са по-малки и с по-къси дръжки.
Съставки: Съдържа буфадиенолидови гликозиди с кардиотонично действие, производни на агликона хелебригенин. Освен това в дрогата се съдържат стероидни сапонини, тлъсто масло със слабително действие и др.
Кукурякът притежава сърдечно засилващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сърдечно активни гликозиди. Освен това той има диуретично действие, успокоява нервната система, стимулира перисталтиката на червата и има очистително действие.
В българската народна медицина е известна употребата на кукуряка още при плеврит, хемороиди, кашлица, нервни заболявания. Външно се прилага при косопад, против пърхут, за стимулиране растежа на косата, за укрепване на косъма и др.
Кукурякът е и медоностно растение. През най-ранна пролет, когато има малко други цъфтящи растения, неговите богати на нектар и на цветен прашец цветове се отлична паша за пчелите. А и е красиво рано цъфтящо растение, което лесно се отглежда. Вие ще можете да се радвате на ранни му цъфтеж и на ароматните му цветове още през следващата пролет, ако през есента извадите коренища и веднага ги засадите на избраното място.
