Описание: Полската челебитка най-често ще намерите в посевите през зимна пшеница и ръж, в старите люцернови ливади и лоза и сред окопните култури, както и в залежите и в изоставените ниви. Ще я срещнете също по сухите поляни и сред разредените дъбови гори и храсталаци. Ето и белезите, по който най-лесно ще я разпознаете.
Полската челебитка е високо до петдесетина сантиметра сиво-зелено, често и със синкав оттенък, едногодишно тревисто растение. Стъблото и е изправено, слабо разклонено, с последователно приседнали листа, петурите на които са 2 – 3 пъти пересто разсечени на ланцетно-шиловидни делчета.
Полската челебитка започва да цъфти през юни и цъфтежът и продължава до октомври. Цветовете и са гълъбовосини или синкавозелени до белезникави, изпръстрени със зелени жилки. Те са единични, връхно разположени. Имат правилен околовръстник, съставен от 5 свободни, хоризонтално разперени, венчевидно обагрени чашелистчета. Петурката им е почти закръглена, но на върха е късо заострена, а в основата – изведнъж стеснена в дълъг нокът. Нормално венче липсва. Всички венчелистчета, те са 8 – 10 на брой, са видоизменени в малки двуустни нектарници, всеки с бледа синьо-виолетова дръжка, белезникавосиня горна и зеленикава долна устна, изпъстрена с виолетови жилки.
Тичинките са белезникавосини или зеленикави, с островърхи прашници. Плодниците са най-често 3 – 5 , рядко 8, сраснали от основата докъм средата си. Плодовете са сборни, съставени от сраснали също докъм средата мехунки. Семената са дълги около 2 мм, триръбести и са почти черни, поради което в някои краища на страната наричат полката челебитка и с името черника.
Полската челебитка е вредно плевелно растение.
Химичен състав: Етерично масло, тлъсто масло, сапонини, алкалоиди, гликозиди, дъбилни вещества, горчиви вещества и др.
Действие: Газогонно, очистително, противоглистно. Семената на билката оказват и противомикробно действие, увеличават жлъчната секреция, успокояват коликите в червата и изгонват газовете, действат пикочогонно и увеличават кърмата.
Приложение на билката: При хроничен запек, лениви черва, смущения в храносмилането с образуване на газове, жлъчни колики, оскъдна кърма, микробни инфекции в червата и пикочните пътища и др.
