Описание: Фасулът е едногодишно тревисто растение с разклонено, увивно стъбло, високо до 2 м. Листата са триделни, с яйцевидни дялове, грапави, покрити с лепкави власинки. Цветовете са бели или розово-виолетови, събрани в гроздовидни съцветия, с петлистна сраснала чашка, петлистно неправилно венче и 10 тичинки. Плодът е гола увиснала шушулка с бъбрековидни бели семена. Използва се предимно ниският боб.
Разпространение: Отечеството на фасула е Южна Америка. У нас се култивира в цялата страна.
Дрога: Плодовите шушулки на фасула – Lagumina Phaseoli.
Събират се сухите шушулки след узряването на семената. Сушат се на слънце през август – септември. Изсушената билка е с бледожълт цвят, без миризма и със слабо сладникав вкус. Трябва да се пази в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав: Дрогата съдържа тригонелин (бетаин), аминокиселините аргинин, тирозин, левции, лизин, триптофан, аспарагин, белтъчни вещества ( в много малки количества), силициева киселина, калий, фосфорна киселина, витамин С, 45 – 50 процента хемицелулоза, както и фитохемаглутинин.
Действие и приложение: Вайсман и Ямполская (1949) са наблюдавали експериментално върху опитни животно понижаване на кръвната захар с 26 – 30 процента след инжектиране на инсулиноподобно вещество аргинин извлеци от дрогата на кръвната захар при диабет (при започване на лечението трябва да се следи нивото на захарта в кръвта и урината, тъй като не при всички форми на диабет се постига лечебен ефект). Дрогата има и подчертано диуретично действие – използва се при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, които са придружени с поява на отоци.
Шушулките на фасула влизат в състава на сборове, препоръчвани за лечение на подагра, ревматизъм, бъбречнокаменна болест и цистит.
Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на отвара. Две супени лъжици шушулки се заливат със 700 г кипяща вода и се варят 15 мин. Извлекът се оставя да изстине в продължение на 1 час, прецежда се и от него се приема 3 пъти дневно по 180 г след ядене.
