Описание: Белият бор е вечнозелено, смолисто, право, еднодомно дърво, достигащо на височина до 30 м. Кората е долната част е сива и напукана, а в горната – светлокафява. Листата са игловидни, разположение по две, отвън заоблени, а отгоре вдлъбнати и ципести люспи в основата. Мъжките цветове представляват жълти реси и са събрани в лъжливи гроздове с много тичинки и два прашника. Женските цветове са събрани в яйцевидни шишарки по върховете на младите клонки и се състоят от червеникави люспи, в основата на които има по две семепъпки. След опрашване шишарките нарастват. Узряват след втората година, люспите им се разтварят и семената опадват. Борът цъфти през май – юни.
Разпространение: Белият бор е разпространен в самостоятелни или смесени гори из планините на България – Средна Стара планина, Рила, Родопите, Витоша, Пирин, Осогово и др. до 2200 м надморска височина.
Дрога: Боровите пъпки – Turiones Pini.
Освен тях се използват още боровата кора и дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от борови игли и клонки, боровият сок, маслото от семената. От боровия балсам при дестилация се получават теребинтиново масло и колофон.
Боровите пъпки се берат в ранна пролет (март), когато са в стадий на разпукване. Именно те представляват дрогата, която се използва в билколечението. Те са почти цилиндрични, дълги 3 – 5 см и дебели 4 мм. Състоят се от ос, около която са наредени нагъсто многобройни черно-кафяви по ръба безцветни и разкъсани, слепени със смолист секрет люспи. В пазвата на всяка люспа се намира по една семепъпка. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса и добра вентилация. Опаковат се в чували. Изсушената билка е с розово-кафяв цвят, приятна балсамична миризма, смолистогорчив вкус.
Химичен състав: Пъпките съдържат около 0,4 процента етерично масло, витамините В1, C и К, танини, смолисти вещества, каротин и др. Етеричното масло съдържа главно алфа-пинен, по-малко бета-пинен, силвестрен, депентер, терпинеол, кадинен, лимонен, борнеол, сложни естери и свободни алкохоли.
Действие и приложение: Бобовите пъпки улесняват отхрачването и действат омекчително на лигавиците и антисептично при остър и хроничен бронхит, ангина, туберкулоза, възпаление на горните дихателни пътища (вътрешно под форма на инхалация и за разтривки), полученото от смолата на белия бор, се прилага при заболяване на бронхите и белия дроб.
Има бактерицидни свойства, действат пикочогонно, разтваря пикочните камъни в бъбреците и пикочния мехур, разширява кръвоносните съдове и предизвиква зачервяване и затопляна на кожата – използва се като кожен дразнител и при лечение на екземи, лишеи и обриви. Поради противовъзпалителното си действие има добър ефект при ревматизъм, бодежи, ишиас, лумбаго, невралгии, подагра.
Народната медицина го препоръчва при задух, отоци скорбут.
Начин на приложение: При бронхити боровите пъпки се приемат във вид на захарен или меден сироп (при деца). При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани.
Боровите пъпки се прилагат под форма на отвара. Една супена лъжица борови връхчета се заливат с 300 г кипяща вода и кипят в продължение на 1 мин. Оставят се да киснат на 30 мин, прецеждат се и се подслаждат с мед или глюкоза. От извлека се пие 3 пъти на ден по 40 г за деца и по 80 г за възрастни.
