Брош

брош

Описание: Брошът е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и четириръбесто, по ръбовете бодливо стъбло, високо до 1,5 м, дебело около 0,5 см. Листата са ланцетовидни, наредени по стъблото по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са жълто-зелени, дребни, събрани по няколко метловидни полусенника. Плодът е сочен, голям колкото грахово зърно, в началото червен, а след узряването черен. Коренът е червеникав, дебел около 1 см, с много странични коренчета.

Разпространение: Брошът се среща из храсталаците, край дворовете и оградите предимно в Източна и Южна България.

Дрога: Корените на броша – Radix Rubiae.
Корените на 3 – 4 годишни растения се събират през есента (септември, октомври), когато надземната част на растението е започнала да увяхва. Изчистените и измити корени, които отвън са тъмночервени, а отвътре ясночервени, се сушат на слънце, на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Опаковат се в торби от зебло. Пазят се на сухо и проветриво място.

брошХимичен състав: Дрогата съдържа 2 – 3,5 процента ди- и триоксиантрахинонови гликозиди – руберитринова киселина, галиозин и др. При разпадането на гликозидите се получават багрилните вещества ализарин, пурпурин ( пурпурин се образува вероятно при отлежаване на драгота), ксантопупурин. Коренът съдържа още рубиадингликозид, вритроцим, органични киселини, дъбилни вещества, около 15 процента захар, белтъчни вещества и следи от тлъсто масло.

Действие и приложение: Брошът има диуретично действие и участва в обмяната на фосфатите – намира приложение при лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур (оксалати и фосфати) и като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия. Бауер (1924) е правил опити, като е давал завишени дози смлян корен от брош на пациенти и с още топла, червена урина е заливал фосфатни и оксалатни камъни. Наблюдавал е отделяне на мехурчетата и видимо разпадане на камъните.

Според Соколов (1984) основното действие на корените от брош е да разрушават камъните в бъбреците и пикочния мехур. Механизмът на това действие по-рано се е свързвал с руберитриновата киселина, подкисляваща урината, вследствие на което се разрушават камъните в легенчето и уретрите. Понастоящем основно значение се дава на багрилните вещества, които взаимодействат с фосфатите и оксалатите на калция и магнезия. Освен това тези вещества намаляват тонуса на гладката мускулатура на бъбречното легенче и уретрите, като същевременно усилват перисталтиката им и създават условия за отделяне на конкрементите.Брошът притежава противовъзпалително действие при възпалителни процеси в бъбречните легенчета, пикочния мехур и ставите. Прилага се още при колит с диария и за регулиране на менструацията.

брошПротивопоказания: Остър гломерулонефрит, изразена бъбречна недостатъчност, язвена болест на стомаха. Предозирането на дрогата може да предизвика болки и изостряне на хронични възпалителни урологични заболявания. Ето защо лечението трябва да се извършва под непосредствен лекарски контрол.

Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на извлек. Една чаена лъжичка ситно нарязани корени от брош се залива с 200 г студена вода. Оставя да кисне 8 часа и се прецежда. Същата дрога се залива  с 200 г кипяща вода и се оставя да кисне 15 мин, след което се прецежда. Двата извлека се съединяват в един, който се изпива на 3 пъти по 120 гр. преди ядене.
Дрогата се прилага и под формата на прах от корени. Приема се по 1 г дрога през 3 часа с малко вода при дневна доза 3 – 4 г.

Забележка: При приемане на препарати от брош урината добива червен цвят.

Източник: „Природна Аптека“ Д.Памуков, Х.Ахтарджиев

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.