Описание: Брошът е многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище и четириръбесто, по ръбовете бодливо стъбло, високо до 1,5 м, дебело около 0,5 см. Листата са ланцетовидни, наредени по стъблото по 4 до 6 в прешлени. Цветовете са жълто-зелени, дребни, събрани по няколко метловидни полусенника. Плодът е сочен, голям колкото грахово зърно, в началото червен, а след узряването черен. Коренът е червеникав, дебел около 1 см, с много странични коренчета.
Разпространение: Брошът се среща из храсталаците, край дворовете и оградите предимно в Източна и Южна България.
Дрога: Корените на броша – Radix Rubiae.
Корените на 3 – 4 годишни растения се събират през есента (септември, октомври), когато надземната част на растението е започнала да увяхва. Изчистените и измити корени, които отвън са тъмночервени, а отвътре ясночервени, се сушат на слънце, на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Опаковат се в торби от зебло. Пазят се на сухо и проветриво място.
Химичен състав: Дрогата съдържа 2 – 3,5 процента ди- и триоксиантрахинонови гликозиди – руберитринова киселина, галиозин и др. При разпадането на гликозидите се получават багрилните вещества ализарин, пурпурин ( пурпурин се образува вероятно при отлежаване на драгота), ксантопупурин. Коренът съдържа още рубиадингликозид, вритроцим, органични киселини, дъбилни вещества, около 15 процента захар, белтъчни вещества и следи от тлъсто масло.
Действие и приложение: Брошът има диуретично действие и участва в обмяната на фосфатите – намира приложение при лечение на камъни в бъбреците и пикочния мехур (оксалати и фосфати) и като помощно средство при рахит и доброкачествена анемия. Бауер (1924) е правил опити, като е давал завишени дози смлян корен от брош на пациенти и с още топла, червена урина е заливал фосфатни и оксалатни камъни. Наблюдавал е отделяне на мехурчетата и видимо разпадане на камъните.
Според Соколов (1984) основното действие на корените от брош е да разрушават камъните в бъбреците и пикочния мехур. Механизмът на това действие по-рано се е свързвал с руберитриновата киселина, подкисляваща урината, вследствие на което се разрушават камъните в легенчето и уретрите. Понастоящем основно значение се дава на багрилните вещества, които взаимодействат с фосфатите и оксалатите на калция и магнезия. Освен това тези вещества намаляват тонуса на гладката мускулатура на бъбречното легенче и уретрите, като същевременно усилват перисталтиката им и създават условия за отделяне на конкрементите.Брошът притежава противовъзпалително действие при възпалителни процеси в бъбречните легенчета, пикочния мехур и ставите. Прилага се още при колит с диария и за регулиране на менструацията.
Противопоказания: Остър гломерулонефрит, изразена бъбречна недостатъчност, язвена болест на стомаха. Предозирането на дрогата може да предизвика болки и изостряне на хронични възпалителни урологични заболявания. Ето защо лечението трябва да се извършва под непосредствен лекарски контрол.
Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на извлек. Една чаена лъжичка ситно нарязани корени от брош се залива с 200 г студена вода. Оставя да кисне 8 часа и се прецежда. Същата дрога се залива с 200 г кипяща вода и се оставя да кисне 15 мин, след което се прецежда. Двата извлека се съединяват в един, който се изпива на 3 пъти по 120 гр. преди ядене.
Дрогата се прилага и под формата на прах от корени. Приема се по 1 г дрога през 3 часа с малко вода при дневна доза 3 – 4 г.
Забележка: При приемане на препарати от брош урината добива червен цвят.
Източник: „Природна Аптека“ Д.Памуков, Х.Ахтарджиев
