Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално многоглавесто коренище и дълги жълтеникави корени. Стъблото е 1-2 м високо, изправено, разклонено. Цветовете са зеленикави, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Тичинките са 6. Плодът е светлокафяво лъскаво орехче. Цъфти юни-август.
Разпространение: Расте из планинските поляни, край потоци и реки, върху богати на азот почви в планини между 1200 и 2400 м надморска височина. Също може да се срещне и сред храсти, както и потоци, във влажни ливади – преобладава като плевел.
Употребяема част: Използват се корените.
Корените съдържат въглехидрати, захароза, танини, антрахинони – (hrizofanol, emadin, fistsion), гликозид Ревма-emodin, глюкозид reohrizina).
В стъблата се съдържат фенол въглената киселина (кафена), танини, флавоноиди, антрахинони (hrizofanol, emodin, fistsion), аскорбинова киселина. Плодовете съдържат (hrizofanol, алое-emodin, emodin, fistsion).
Действие: Билката действува запичащо в малки дози и слабително в по-големи дози. В малки дози се получава жлъчегонно действие и понижаване на артериалното налягане.
Приложения:
В народната медицина в Западна Европа се използва за лечение на доброкачествени и злокачествени тумори.
– в малки дози – при разстройство
– в малки дози – жлъчегонно и общотонизиращо действие, безапетитие
– в малки дози – жълтеница и други стомашно-чревни и чернодробни заболявания
– външно – при обриви, циреи, краста и други кожни болести
– в по-големи дози – при запек
– при продължителна употреба може да се получи нарушение на солевата обмяна
– да се увреди сърдечната дейност, неврити, парализи.
