Описание: Вълчата ябълка е многогодишно тревисто растение, което развива право, неразклонено, набраздено, късо, пълзящо коренище. Листата са сърцевидно бъбрековидни, последователни, с дръжки, жълто – зелени, с изпъкнало по долната им страна жилкуване. Отгоре са по-тъмни, отдолу по-светли. Цветовете са жълти, разположени в пазвите на листата. Плодът е едра крушообразна кутийка с множество тристенни семена. Цъфти през втората половина на пролетта и в началото на лятото. Растението има характерна неприятна миризма.
Разпространение: Растението се среща по влажните места, край пътищата и оградите, в полските, предпланински и планинските райони навсякъде из цялата страна.
Дрога: Стръковете и корените от вълча ябълка – Herba et Redix Aristolochie. Надземната част или стръковете от вълча ябълка се събират по време на цъфтежа (май – юни). Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Коренищата се изваждат след узряване на семената през август – септември. Сушат се по същия начин както стръковете. Могат да съдържат влага не повече от 11 процента. Опаковат се в бали и се съхраняват в сухи, проветриви помещения.
Химичен състав: Стръковете съдържат до 33 процента аристолохиева киселина, около 0,4 процента етерично масло, дъбилни вещества, клематитин (горчиво вещество), алкалоидите, аристолохин и магнифлорин, витамин С, ябълчина киселина, ситостерин, сапонин, флавони, антибиотични вещества. Корените съдържат около 0,5 процента аристолохиева киселина, горчиво вещество, дъбилни вещества, до 0,4 процента етерично масло, аристолохиева жълто багрило и др.
Действие и приложение: Дрогата засилва фагоцитарната активност, повишава устойчивостта на организма срещи инфекциозни заболявания, потиска развитието на 
ракови клетки. Противомикробно действие е добре изразено при гнойни възпаления на кожата, фурункули, трудно заздравяващи 
рани, язви, кожен сърбеж, протрита кожа. Понижава тонуса на матката и силата на маточните съкращения и се предписва при смущения в менструацията. Аристолохиевата киселина увеличава силата на сърдечните съкращения, разширява периферните кръвоносни съдове и понижава артериалното налягане през първия стадий на хипертоничната болест.
Възбужда дишането и действа благоприятно при бронхиална астма. Намира приложение още при лечение на ревматизъм и подагра. Българската народна медицина използва отвара от корените и надземната част на растението в малки дози като диуретично и потогонно средство при простуда и във вид на запарка – при атония на червата.
Аристолохиевата киселина при предозиране е подчертаната капилярна отрова и причинява некротични възпаления в тубулния апарат на бъбреците. Да се прилага само под лекарски контрол.
Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на отвара. Приготвя се от 1 чаена лъжичка дрога, която се залива с 2 чаши вода. Ври в продължение на 3 мин, кисне 30 мин, след което полученият извлек се прецежда. Приема се няколко пъти през деня. Запарката се прилага и външно за бани и компреси. Приготвя се от 1 чаена лъжичка дрога с 1 чаша кипяща вода.
