Описание: Великденчето е многогодишно тревисто растение с пълзящо или повдигнато стъбло, високо до 30 см. Листата са елипсовидни или обратно яйцевидни, назъбени, окосмени, с къса дръжка. Цветовете са бледосини, събрани в гроздовидни съцветия, с 4-листна чашка, с 4-листно венче и 2 тичинки. Плодът е многосеменна двугнездна кутийка. Цъфти през пролетта и в началото на лятото (април – юни).
Разпространение: Среща се из храсталаците и горите в цялата страна. Обича влажните почви.
Дрога: Стръковете на великденчето – Herba Veronicae.
Растението се бере по време на цъфтежа, суши се на сянка или в сушилня при температура 45 градуса. Опакова се в хартиени чували, пази се на сухо и проветриво място.
Химичен състав: Дрогата съдържа гликозидна аукубин, горчиви и дъбилни вещества, етерично масло, органични киселини, смоли и др.
Действие и приложение: Фармакологичните изследвания са доказали при експерименти върху животни, че екстракт от растението понижава кръвното налягане. Дрогата улеснява откашлянето и действа секретолитично при хронични бронхити и бронхиална астма. Гусев и съавтори са установили антибактериално действие по отношение на златист стафилокок и Ешерихия коли. Дрогата притежава и диуретично действие.
Народната медицина я използва и при подагра, бъбречнокаменна болест, ревматизъм, възпаление на пикочния мехур, хронични кожни заболявания и фурункули. Растението, накиснато в растително масло, се смята за добро средство за лечение на гнойни рани и слънчеви изгаряния по кожата. Действието на дрогата изобщо е слабо.
Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на запарка. Една супена лъжица ситно нарязано великденче се залива в 400 г кипяща вода. Оставя се на кисне в продължение на 30 мин. Извлекът се прецежда и от него се приема 3 пъти дневно и от него се приема 3 пъти дневно по 120 г преди ядене.
Източник: „Природна Аптека“ Д.Памуков, Х.Ахтарджиев
