Отделителна система

При обмяна на веществата се образуват химични вещества, които не могат да се използуват от организма. Някои дори са отровни за него. Те се отстраняват чрез бъбреците, белите дробове, кожата и червата.

Чрез отделителните органи се отделя вода, минерални соли, пикочна киселина, жлъчни пигменти и въглероден диоксид. Функцията на отделителните органи е изключително важна и за поддържане на хомеостазата в организма.
Непотребните вещества се отделят главно чрез органите на отделителната система. Еволюцията и е свързана с появата и еволюцията на телесната празнина и кръвоносната система. Протонефридийните каналчета (при плоски червеи) приемат крайните обменни продукти директно от телесните клетки и чрез отделителната пора ги изнасят навън. С развитието на истинска телесна празнина и затворена кръвоносна система метанефридийните каналчета (при прешленести червеи) са оплетени от капиляри и с единия си край се отварят в телесната празнина, а с другия на повърхноста на тялото.

Те приемат крайните обменни продукти от телесната течност и кръвта и ги изхвърлят навън. По-висша форма на организация са малпигиевите тръбички (при повечето членестоноги), а най-висша са бъбречните (малпигиеви) телца.

Устройство и функции на отделителната система

бъбречна артерия и бъбречна вена

В зависимост от функциите на органите на отделителната система се делят на пикочообразуващи и пикочопроводни пътища.
Пикочообразуващи органи. Основни пикочообразуващи органи са бъбреците. Те има бобовидна форма и маса 130 – 150 гр. Разположени са в поясната област симетрично от двете страни на гръбначния стълб. Десният бъбрек лежи с 1,5 см. по-надолу от левия поради намиращия се над него черен дроб. На горния край на всеки бъбрек са разположени надбъбречните жлези. През вдлъбнатата страна на всеки бъбрек навлизат бъбречната артерия и нерви, а излизат бъбречната вена и пикочопроводът.
При надлъжен разрез на бъбрека се различават два слоя: външен – кора, и вътрешен – сърцевина. Сърцевината е изградена от 8-11 бъбречни пирамиди. На върха на всяка от тях има малки отворчета, през които урината се отделя в началните пикочопроводни пътища.

Основната функционална единица на бъбрека се нарича нефрон. Нефроните се разполагат в бъбречната кора. Всеки нефрон се състои от малпигиево телце и система от каналчета.бъбреци

Малпигиевото телце е капилярно клъбце (гломерул, от гр. Гломус – кълбо), обвито в капсула от два листа. Между двата листа има цепковидно пространство, което продължава в каналчетата на нефрона. Каналчетата са силно нагънати и обвити от гъста капилярна мрежа. Всеки бъбрек има от 1 до 2 милиона нефрони. Обикновено едновременно работят само 1/3 от тях, с което се обяснява възможността човек да живее само с един бъбрек.

Основната функция на бъбреците е образуването на урина. Това става чрез три процеса : филтрация, обратно всмукване и секреция.

Филтрацията е физичен процес и се извършва в малпигиевото телце. От кръвта намираща се в капилярите на гломерула, се филтрира течност, наричана първична урина. Тя попада в пространството между двата листа на капсулата . За едно денонощие през бъбреците преминават 1500 л. кръв и се филтрират 150 л. първична урина. Тя съдържа освен крайни продукти от обмяната (пикочина, пикочна киселина, амоняк) и вещества, полезни за организма, като много вода, аминокиселини, глюкоза, витамини и соли.

От капсулата първичната урина постъпва в каналчетата на нефрона. Тук се извършва вторият процес – обратно всмукване. В резултат на него през  стената на каналчетата в кръвта, намираща се в капилярната мрежа, която обвива каналчетата , постъпват обратно полезните за организма вещества и 99% от водата. Останалата в каналчетата течност се нарича крайна урина. Така за едно денонощие се образуват 1,5 л. крайна урина, която съдържа освен вода и минерални соли, и крайните продукти от обмяната на веществата.

Клетките, които изграждат стените на каналчетата на нефрона, имат способност да секретират вещества, които се добавят към урината. Такива са някои багрила и лекарства (пенецилин), ако са били въведени в организма. В бъбреците се образуват и някои хормони, които регулират кръвното налягане и стимулират кръвотворния процес. Обемът и съставът на урината се регулират по нервен и хуморален път.

бъбречно легенчеПикочопроводни пътища. Към пикочопроводните пътища се отнасят: бъбречното легенче, пикочопроводът, пикочния мехур и пикочният канал. Бъбречното легенче е резширение, разположено в кухината на бъбрека. Формира се от сливането на чашковидни образувания, обхващащи върховете на пирамидите, в които се оттича крайната урина. Оттук урината минава в бъбречното легенче. Увеличеното налягане на урината в легенчето и съкращението на гладкомускулните влакна в стената му изтласкват урината от легенчето в пикочопроводите.

Пикочопроводът е двоен орган с дължина около 30 см. Двата пикочопровода се разполагат успоредно на гръбначния стълб и чрез активни присталтични движения отвеждат урината в пикочния мехур. Стената на пикочопроводите е изградена от лигавица, гладка мускулатура и най-отвън от рехава съединителна тъкан. Когато образували се песъчинки или по-големи камъни в бъбречното легенче се избутат в пикочопровода, могат да заседнат, да разранят неговата лигавица и да предизвикат болезнени колики.

пикочен мехурПикочният мехур е кух, мускулест орган, в който се събира непрекъснато идващата на капки урина от двата пикочопровода. Вместимостта му е 300 – 600 кубични сантиметра. В стената му има гладкомускулни влакна с различна посока, които действат като един мускул, изтласкваш урината към пикочния канал.

Пикочният канал (уретра) е последният пикочопроводен път. При мъжа е дълъг около 20 см, а при жената – около 4 см. В началото на пикочния канал има два стегача: вътрешен (неволев), образуван от гладкомускулни влакна и външен (волев), образуван от напречнонабраздени мускулни влакна.
Когато урината в пикочния мехур стане над 200 мл., рецепторите в стената му дават начало на възбуден процес и нервните импулси стигат до центъра на уриниране в гръбначния мозък и в кората на крайния мозък, където се осъзнават като позив за уриниране. В резултат на това мускулите на пикочния мехур се съкращават, а стегачите на пикочния мехур се отпускат и урината се изтласква в пикочния канал, чрез който се отделя навън от организма.
За кърмачетата е характерно неволевото изпускане на урината, защото при тях не е изработен съзнателен контрол на уриниране. Към двегодишна възраст у децата се оформят условните рефлекси за задържане на уринирането и през нощта. При 5 до 10 % от децата се наблюдава нощно напикаване, което е вид невроза и трябва да се лекува.

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:52

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme