Терморегулация

Енергията, която се получава в организма при вътреклетъчното разграждане на хранителните вещества и се използва за задоволяване основните жизнени функции, в крайна сметка се превръща в топлина, обуславяща телесната температура.
Телесната температура се променя през денонощието. При двигателна активност, спортни занимания и тежка физическа работа температурата на тялото може да се повиши с 1 – 2 градуса. Температурата на вътрешните органи е между 36,4 и 38 градуса. Животът е възможен при температурни колебания във вътрешните органи от 24 градуса (при изкуствено охлаждане) до 43 градуса. Във всекидневната здравна практика температурата се измерва на кожата в подмишничната ямка (средна стойност 36,6 градуса). По-точно вътрешната температура се измерва в устата (37 градуса) или в правото черво (37,2 градуса). Температурата на кожата на откритите части на туловището и главата е 33 – 34 градуса, на пръстите на ръцете – 29 градуса, а на пръстите на краката 25 градуса.

Топлообразуване. Главен източник на топлина в организма са химичните реакции при разграждането на приетите хранителни вещества. При нормални условия в мускулатурата се образува около 50 – 60 % от телесната топлина. В черния дроб и храносмилателните органи се образува около 20 – 30 % от телесната топлина. Останалите 10 – 20 % се получават при триенето на формените елементи на кръвта в стените на кръвоносните съдове и от дейността на другите органи и системи.

топлоотдаванеТоплоотдаване. Задържането на образуваната топлина в организма би довело до повишаване на телесната температура и оттам до нарушаване и спиране на жизнените процеси. Ето защо за поддържане на постоянна температура на тялото организмът отделя непрекъснато известно количество топлина. Този процес се нарича топлоотдаване. Топлоотдаването се подчинява на законите на физиката. Ето защо поддържането на топлинния баланс в организма чрез топлоотдаване се означава като физична терморегулация. Отдаване на топлина в човешкия организъм се осъществява чрез излъчване, провеждане, конвекция и изпарение.

Излъчването е отдаване на топлинна енергия чрез електромагнитни вълни. Интензивността на излъчването е правопропорционална на температурата на околната среда. При по-висока температура на околната среда кръвта нахлува в периферните капиляри на кожата, която се зачервява и в резултат се отделя по-голямо количество топлина. Обратното явление – свиване на капилярите и намаляване на кръвната циркулация, причиняващи намалено топлоотделяне се наблюдава при по-ниски температури на околната среда.
Провеждането се осъществява при непосредствен контакт с тела, чиято температура е по-ниска от температурата на кожата.

Провеждане на топлина има при измиване със студена вода , при седене върху студени предмети и др.

Конвекцията е начин за предаване на топлина от тялото към заобикалящата го водна или газообразна среда. Около всяко тяло винаги се намира слой от газови или течни молекули. Молекулите на този изолационен слой получават чрез излъчване или провеждане топлина, която повишава тяхната подвижност, те се отдалечават и мястото им се заема от молекули с по-малка подвижност. Колкото температурната разлика е по-голяма, толкова по-голяма е подвижността на молекулите, а оттам и по-интензивно топлоотделянето чрез конвекция. Ако заобикалящата среда се движи, дебелината на изолационния слой намалява, а подвижността на молекулите се увеличава, а с това и конвекцията. Ето защо при силен вятър студът се усеща по-силно. Дрехите увеличават изолационния слой и подвижността на молекулите намалява. Благодарение на това топлоотдаването е по-малко и студът не се усеща толкова силно.

Изпарението на водата е свързано с отнемане на топлина, необходима за превръщането и в пара. Установено е, че изпарението на 1 кубичен см. вода отнема около 2,5 kJ топлина. Чрез потните жлези на кожата непрекъснато се отделя вода – изпотяване. Когато външната температура се повиши над 25 градуса , започва по-обилно изпотяване. При изпарение на 1 л. пот се отдават около 2500 kJ топлинна енергия. При висока външна температура и при усилена физическа работа количеството на отделената пот се увеличава до 2 л. в денонощие. Ако се извършва усилена физическа работа в среда с висока температура и висока относителна влажност (какъвто е климатът в някои тропични страни), отделянето на топлина се затруднява. Тя се натрупва в организма, при което вътрешната му температура се повишава и може да настъпи топлинен удар.регулация на температурната хомеостаза

Регулация на температурната хомеостаза. (виж схемата горе) Регулацията на баланса между топлообразуването и топлоотдаването – температурна хомеостаза, се осъществява по нервен и хумурален път.
При ниските температури през зимата например терморегулацията се постига чрез намаляване на топлоотдаването и увеличаване на топлообразуването. Студът предизвиква свиване на кожните кръвоносни съдове. Намаленият кръвен ток води до охлаждане на кожната повърхност, а с това се намалява загубата на топлина. Усилва се клетъчнията метаболизъм. Започват неволеви съкращения на мускулите (треперене) и волеви съкращения. Така се увеличава топлообразуването.

Обратно, при високите летни температури терморегулацията се постига чрез намаляване на топлообразуването и увеличаване на топлоотдаването. Клетъчният метаболизъм се понижава и така се намалява образуването на топлина. Кожните кръвоносни съдове се разширяват и се увеличава потната секреция. Така от тялото се изнася поетата от околната среда топлина. Подобен е механизмът на терморегулацията при фебрилни състояния.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.