Главен мозък – Устройство и функции

Главният мозък е разположен в черепната кухина. Има абсолютна маса при възрастен индивид 1250 гр. до 1350 гр. С възрастта масата му се променя, като по-интензивно се увеличава до 9 годишна възраст. При новородено е 390 гр, а на 9 годишна възраст е 1250 гр. След деветата година масата на главния мозък много бавно се увеличава и достига максимума си около двадесетата година. Нарастването на мозъка се дължи, от една страна, на способността на клетките на невроглията да се размножават. От друга страна, това става чрез нарастването на дължина на израстъците на нервните клетки – предимно на аксоните и на покриването им с миелинова обвивка.

Частите на главния мозък са: продълговат мозък, заден, изграден от мост и малък мозък, среден мозък, междинен мозък и краен мозък.

Те се развиват от обособени в определен етап на индивидуалното развитие отначало три, а по-късно пет мозъчни мехурчета. Функционално главният мозък се дели на три основни части: 1. мозъчен ствол, образуван от продълговатия мозък, моста, средния и междинния мозък; 2. малък мозък; 3. краен мозък. Главният мозък е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество и е обвит със същите три обвивки като гръбначния мозък.

Мозъчният ствол се разполага по долната повърхност на главния мозък. От него с изключение на най-горната му част (междинния мозък) по подобие на гръбначния мозък излизат 12 двойки черепномозъчни нерви, които се разглоняват в главата и шията. черепномозъчни нерви (виж снимката за черепномозъчните нерви). Само най-дългите (блуждаещите) нерви се разклоняват във вътрешните органи.

Продълговат мозък. Продълговатият мозък е непосредствено продължение на гръбначния мозък. Външно има форма на пресечен конус, широката част на който е обърната нагоре към моста. Дължината му е около 3 см. Във вътрешността си е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество без строга граница между тях. Сивото мозъчно вещество е разположено сред бялото във вид на сиви ядра. Те са телата на невроните. В продълговатия мозък има двигателни ядра на черепномозъчни нерви, които инервират мускулите на езика, гълтача, гръкляна и сетивното ядро на вкусовите нерви. Бялото мозъчно вещество е представено от нервни влакна, групирани в снопчета, които са възходящи и низходящи. Те провеждат нервни импулси към крайния мозък и обратно. Продълговатият мозък има и рефлексна функция, която се осъществява чрез множество рефлексни центрове – защитни (кашляне, кихане, мигане, сълзотечене, повръщане) и храносмилателни (слюноотделяне, дъвкане, гълтане, сукане). В продълговатия мозък са и центровете на дишането и сърдечно-съдовата дейност.

Заден мозък. Мостът е разположен над продълговатия мозък. Външно има форма и големина на орех. Във вътрешността си е изграден от сиво и бяло мозъчно вещество. Бялото мозъчно вещество представлява снопове от нервни влакна, които в по-голямата си част преминават транзитно през моста и осъществяват неговата проводна функция. Сивото мозъчно вещество е във вид на сиви ядра, повечето на сетивни черепномозъчни нерви, които приемат информация от областта на главата.

Малък мозък. Малкият мозък се разполага под тилните дялове на крайния мозък. Тежи 140 – 145 гр. Състои се от две полукълба, свързани чрез средна част, наречена червей. Повърхността му е изградена от сиво мозъчно вещество – кора на малкия мозък, която е силно нагъната. Във вътрешността е бялото мозъчно вещество, сред което отново има сиво мозъчно вещество във вид на четири двойки ядра. Малкият мозък участва в рефлексите на запазване на равновесието, за поддържане на положението на тялото в пространството и координацията на движенията. Той регулира и разпределението на мускулния тонус и мускулните съкращения. При нарушаване на функциите му настъпва лесна физическа уморяемост. Разрушаването на малкия мозък не довежда до липса на двигателна дейност, а само до нарушаване на съгласуваността в работата на отделни мускули и мускулни групи.

Среден мозък. Средният мозък е разположен над моста. Има три части: четирихълмие, междинна част и мозъчни крачета. Мозъчните крачета са низходящи нервни влакна (нервни пътища), които свързват крайния мозък с мозъчния ствол и гръбначния мозък. В междинната част има сиви ядра на двигателни нерви, които регулират движението на очната ябълка, ядра, регулиращи фините и точни движения на ръката и мускулния тонус на скелетната мускулатура и парасимпатикови ядра, които нагаждат окото за близко и далечно виждане. Четирихълмието има две горни и две долни ядра, които регулират ориентировачни рефлекси в отговор на зрителни и звукови дразнения.

Междинен мозък. Междинният мозък е дълбоко скрит между полукълбата на крайния мозък. Състои се от два хълма и подхълмие.
Хълмовете са с форма и големина на гълабово яйце. Изградени са предимно от сиво мозъчно вещество, което чрез пластинки от бяломозъчно вещество е разделено на над 40 сетивни ядра. До тях достигат сетивните нервни импулси от почти всички рецептори на тялото. Нервните импулси излизащи от хълмовете на междинния мозък, се различават от импулсите, които постъпват в тях, което означава, че тук информацията се преработва и се оценява биологичното и значение.

Подхълмието е комплексно образувание, разположено под двата хълма. Тежи около 4 гр, но съдържа центрове, регулиращи жизненоважни функции като обмяната на веществата и водата, телесната температура, артериалното кръвно налягане и др. Дейността на подхълмието е тясно свързана с хипофизата. В подхълмието се намират неврони, в чиито клетки се произвеждат хормони, които по аксоните се „стичат“ към хипофизата, регулирайки нейната дейност, а от там и дейността на всички ендокринни жлези. По този начин се осигуряват приспособителните реакции на организма в сложни жизнени ситуации. Подхълмието участва и в контрола на поведението. Предната му част е свързана с положителни поведенски реакции (радост, удоволствие), а задната му част – с негативни реакции (страх, ярост, гняв, агресивност). В регулацията на чувствата, температурата и настроенията освен подхълмието участват и някои зони от кората на крайния мозък, ядра от хълмовете на междинния мозък, от средния мозък и др., които са свързани с нервни пътища. Всички заедно образуват лимбичната система. В дейността на лимбичната система се включват и вътрешни органи, и опорно-двигателната система, които също участват в емоционалното поведение на индивида.

Тясно свързано с проводящата функция на мозъка е мрежестото образувание. То е съвкупност от неврони, разположени в централните части на мозъчния ствол. Израстъците на тези неврони са много и силно разклонени и образуват гъста мрежа, от където идва и наименованието.

Мрежестото образувание се намира винаги в активно състояние, защото всички нерви, по които се провеждат нервните импулси от рецепторите до съответните зони в мозъчната кора, дават клончета и за невроните на мрежестото образувание. Аксоните на нервните клетки на мрежестото образувание се разклоняват и се отправят както във възходяща посока (към кората на крайния мозък), така и в низходящата посока (към гръбначния мозък). Мрежестото образувание регулира движенията, като повишава или намалява рефлексната дейност на гръбначния мозък. Функциите му, свързани с мозъчната кора, се отнасят до регулиране на състоянието на бодрост и на сън. Като се увреди мрежестото образувание на опитно животно, то изпада в дълбок сън. Възходящите аксони на мрежестото образувание към мозъчната кора провеждат нервни импулси, водещи до нейното активизиране, благодарение на което се поддържат бодрост и концентрирано внимание.

Краен мозък. Крайният мозък е най-силно развитата част на главния мозък у човека. Изграден е от две полукълба, свързани помежду си с плоча от бяло мозъчно вещество, наречено мазолесто тяло. Чрез него се разменя информация между лявото и дясното полукълбо. Всяко полукълбо се състои от следните части: а) мозъчна кора; б) бяло мозъчно вещество; в) подкорови ядра; г) обонятелен мозък.

Външен вид на краен мозък: 1. централна бразда; 2. странична бразда; 3. челен дял; 4. теменен дял; 5. тилен дял; 6. слепоочен дял.

Мозъчната кора при човека е силно нагъната и набраздена, което увеличава повърхността и. Чрез три основни бразди (централна, странична и теменно-тилна) всяко полукълбо се разделя на четири дяла: челен, теменен, тилен и слепоочен.
Мозъчната кора е изградена от сиво мозъчно вещество, което съдържа около 14 милиарда неврона. Повърхността на мозъчната кора е от 2200 до 2600 см2 , а дебелината – от 1,2 до 5 мм. Мозъчната кора е най-висш център на анализ и синтез на информация, която организмът получава от външната и вътрешната среда. В кората на големите полукълба има зони с различна функция (вижте снимката със зоните на мозъчната кора). В челния дял, пред централната бразда се намира двигателната зона. В нея има двигателни неврони, чиито аксони стигат до гръбначния мозък (предните колонки на сивото мозъчно вещество) и от там чрез гръбначномозъчните нерви командват мускулатурата на тялото. От двигателната зона в дясното полукълбо нервните импулси осигуряват осъзнати и целенасочени движение на мускулите на лявата половина на тялото, а от двигателната зона в лявото полукълбо – на мускулите на дясната половина на тялото.

Това е така, защото по голямата част от нервите, които провеждат импулсите, се кръстосват в продълговатия мозък. При нарушаване на двигателната зона настъпва парализа на противоположната стана на тялото.
В челния дял на полукълбата се намира и центърът на говора. За десняците той е в лявото полукълбо, а за левичарите понякога може да бъде в дясното.
При дразнене на горната част на двигателната зона се предизвиква движение на мускулите на долния крайник и туловището; при дразнене на средната част – движения на горния крайник, и при дразнене на долната част – движение на мускулите на главата и лицето (вижте снимката на коровите представителства на сетивните зони).
В теменния дял на полукълбото е сетивната зона. В нея постъпват усещания от кожата (допир, натиск, топло, студено, болка), ставите, мускулите и сухожилията и от вътрешните органи. В горната част на зоната постъпват нервни импулси от кожните рецептори на долния крайник и туловището; в средната част – от горния крайник, и в най-долната част – от главата.
В тилния дял е зрителната зона. В нея идват нервните импулси от светлинните дразнения и се получават зрителни усещания.
В слепоочния дял е слуховата зона, в която идват нервните импулси от звуковите дразнения и се получават слухови усещания. През слуховата зона пак в слепоочния дял е равновесната зона, а в основата на слепоочни дял близо една до друга са вкусовата и обонятелната зона. С близостта на тези две зони се обяснява тясната връзка между обонятелните и вкусовите усещания.
Подкоровите ядра представляват сиво мозъчно вещество във вътрешността на полукълбото. Те вземат участие в регулацията на сложните движения.

При нарушаване на тези ядра лицето на човека има вид на маска, движенията на крайниците и главата стават неточни и некоординирани.
Бялото мозъчно вещество се разполага между мозъчната кора и подкоровите ядра. Състои се от аксоните на нервните клетки в кората (аксони, напускащи мозъчните ядра) и от аксоните на нервни клетки, разположени извън кората (аксони, пристигащи в мозъчната кора).
В главния мозък се намират четири кухини (мозъчни стомахчета), които са остатък от първичните мозъчни мехурчета. Изпълнени са с мозъчна течност и чрез отвори са свързани както помежду си, така и с централния канал на гръбначния мозък. Мозъчната течност предпазва главния мозък от сътресения и повреди и е буфер между мозъка и твърдите кости на черепа.