Скелетните мускули се групират около частите на скелета. В човешкия организъм има над 600 скелетни мускула, които са 35-40% от общото тегло на човека. Те са активната част на опорно-двигателната система и благодарение на способността им да се съкращават осигуряват движението на различните части на тялото.
Всеки мускул има средна част, която е активно съкращаваща се и се нарича тяло и два края – сухожилия на мускула.
Тялото на мускула е изградено от напречнонабраздени мускулни влакна, които са свързани помежду си в снопчета чрез съединителна тъкан. Между снопчетата има рехава съединителна тъкан, през която проникват кръвоносни съдове и нерви.
Сухужилията са изградени от плътна съединителна тъкан. Мускулът обикновено се залавя с едното си сухожилие за една кост, а с другото за друга кост.
Фасцията е тънка съединителнотъканна обвивка на мускула. Има фасции, които обвиват група мускули със сходна функция, както и фасции обхващащи всички мускули на дадена част от тялото например: шия, гърди, мишница, бедро и др.
Според своята функция мускулите са агонисти, които извършват движения в една посока – сгъват, разгъват, привеждат или отвеждат, антагонисти са тези мускули извършващи противоположни движения и синергисти – те са взаимодопълващи се при извършването на едно общо движение.
Според формата си скелетните мускули са дълги (на крайниците), къси (между прешлените), широки (на гърдите, корема и гърба) и кръгови (около очите, устата и ануса).
Мускулното тяло може да има отделни глави, всяка от които започва със свое сухожилие. Главите обаче винаги са обединяват и тялото завършва с едно сухожилие. В зависимост от броя на главите мускулите са двуглави, триглави и четириглави.
Според положението си мускулите формират няколко групи: мускули на главата, на шията, на туловището и на крайниците.
Мускулите на главата са два вида – мимически и дъвкателни.
Мимическите мускули са прикрепени с единия си край за костите на черепа, а другия край е вплетен в дълбокия слой на кожата. При съкращаването си тези мускули изменят израза (мимиката) на лицето. Разположени са предимно около очите, устата и носа и при съкращаването си отварят и затварят очните цепки, движат устните и стесняват и разширяват ноздрите.
Дъвкателните мускули са по 4 от всяка страна на лицето. Започват от костите на черепа и се залавят за долната челюст, като осигуряват дъвкателните движения. Дъвкателните мускули, някои от мимическите мускули и мускулите образуващи пода на устната кухина участват и в членоразделната реч на човека.
Шията е една от най-подвижните части на тялото. Многобройните мускули на шията движат главата, гръкляна и долната челюст.
Мускулите на туловището са три групи: на гърба, на гърдите и на корема.
Гръбните мускули участват в движението на гръбначния стълб, горния крайник и раменния пояс. Повърхностно на гърба са разположени широки мускули – трапецовиден, който движи раменете назад; широк гръбен мускул, който привежда горния крайник към тялото и върти ръката навътре. От двете страни на гръбначния стълб, в дълбочина от основата на черепа до таза, са разположени мускули, които осигуряват вертикалното положение на тялото.
Гръдните мускули вземат участие в движението на горния крайник, раменния пояс и в дихателните движения. Повърхностно на гърдите са разположени голям гръден мускул с форма на ветрило, който привежда горния крайник към тялото и върти ръката навътре и преден зъбчат мускул, който издига горния крайник високо. В дълбочина са разположени външни междуребрени мускули, които повдигат ребрата и осъществяват вдишването и вътрешни междуребрени мускули, смъкващи ребрата и осъществяват издишването.
С функцията на междуребрените мускули е свързана диафрагмата. Тя е мускулно-сухожилна пластинка между гръдната и коремната кухина. Мускулните и снопчета образуват купол, изпъкнал към гръдната кухина. При съкращения куполът се смъква и обемът на гръдния кош се увеличава, белите дробове се разширяват и се осъществява вдишване. При отпускане куполът заема изходно положение, белите дробове се прибират и се осъществява издишване.
Коремните мускули са широки и изграждат страничната и предната стена на коремната кухина. Една от функциите на коремната стена е поддържане на нормално положение на органите в коремната кухина. Коремните мускули участват и в движенията на гръбначния стълб, особено при навеждането му напред или в страни или при завъртането му. При едновременно съкращаване на всички коремни мускули, включително и на диафрагмата, върху коремните органи се оказва натиск което помага за изпразването им. Коремните мускули участват и в дихателните движения. При дълбоко вдишване те се отпускат, а при силно издишване се съкращават.
Мускулите на горния крайник се делят на мускули на раменния пояс, на мишницата, на предмишницата и на ръката. Те извършват сложни и разнообразни движения, които са характерни само за човека. Най-мощния мускул на раменния пояс е делтовидният, който се намира над раменната става и повдига горния крайник до хоризонтално положение.
Мускулите на мишницата действат главно в лакътната става и движат предмишницата. Двуглавият мишничен мускул сгъва предмишницата, а триглавият мишничен мускул я разгъва.
Мускулите на предмишницата осигуряват нейното завъртане навън и навътре, както и сгъването и разгъването на китката и пръстите.
Мускулите на ръката осъществяват финните движения на пръстите.
Мускулите на долния крайник се делят на мускули на таза, на бедрото, на подбедрицата и на ходилото.
От мускулите на таза най-силни разгъвачи в тазобедрената става са седалищните мускули.
Мускулите на бедрото, действат главно в колянната става и движат подбедрицата. Най големият мускул в човешкото тяло е четириглавият мускул на бедрото. Той разгъва подбедрицата. Двуглавият мускул разположен отзад, сгъва подбедрицата.
Мускулите по вътрешната повърхност на бедрото действат като привеждачи в тазобедрената става.
Мускулите на подбедрицата сгъват и разгъват ходилото и пръстите. Триглавият мускул на прасеца се намира отзад на подбедрицата. Неговото сухожилие, наречено ахилесово се залавя за петната кост. Този мускул сгъва ходилото в глезенната става.
Мускулите на ходилото имат голямо значение за поддържане на ходилните сводове и участват в сгъването и разгъването на пръстите.
