Кръвта е около 7% от телесната маса на човека, или около 5 литра при възрастния организъм. Състои се от формени елементи и течно междуклетъчно вещество – кръвна плазма.
Формени елементи: Те са 45% от общия обем на кръвта. Формените елементи са червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити). Формените елементи се произвеждат от костния мозък.
Еритроцитите са преобладаващата част или 95% от всички кръвни клетки. Броят им при мъжете и при жените е различен. В един микролитър кръв при мъжете се съдържа средно 5,4 милиона еритроцити, а при жените 4,8 милиона. Броят на еритроцитите показва физиологични колебания. При продължително пребиваване на голяма надморска височина над 4000 метра, броят на еритроцитите в кръвта се повишава трайно и може да достигне 8 милиона в един микро литър кръв.
Еритроцитите имат форма на двойно вдлъбнати дискове с диаметър 8 нанометра и дебелина 2 нанометра. Зрелите еритроцити са безядрени и характерната им форма се дължи на изчезването на ядрото от централната част на клетките.
Цитоплазмата на еритроцитите съдържа червеният пигмент хемоглобин. Той е сложно белтъчно съединение, в състава на което участвува желязо
Хемоглобинът играе важна роля за транспорта на газовете. В белите дробове той се свързва с кислорода и образува нетрайно съединение оксихемоглобин. В тъканите хемоглобинът отдава кислорода и се свързва с въглеродния диоксид, като образува нетрайно съединение карбаминхемоглобин. Така въглеродният диоксид се пренася от тъканите в белите дробове, откъдето се изхвърля навън. Кръвта която е богата на кислород, е яркочервена на цвят и се нарича артериална. Кръвта която е бедна на кислород и богата на въглероден диоксид, е тъмночервена и се нарича венозна.
Главната роля на еритроцитите е транспортът на кислород и въглероден диоксид. Еритроцитите се образуват непрекъснато в червения костен мозък. След като попаднат в кръвта, зрелите еритроцити живеят 120 дни.
Левкоцитите са с по-големи размери, но са много по-малко на брой в сравнение на еритроцитите. В един милилитър кръв се съдържат нормално 4000 – 9000 левкоцита. Размерите има са 8 – 20 нанометра в диаметър. За разлика от еритроцитите, левкоцитите имат ядра. Ядрата им са с разнообразна форма. В цитоплазмата на някои левкоцити има гранули, които съдържат храносмилателни ензими. Наричат се гранулоцити. Левкоцитите, които нямат гранули в цитоплазмата са моноцити и лимфоцити. Моноцитите са най-големите левкоцити и имат ядра с формата на боб. Лимфоцитите са най-малките бели кръвни клетки и ядрата им са сферични.
Основната функция на белите кръвни клетки е защитната.
Гранулоцитите и моноцитите образуват цитоплазмени израстъци – псевдоподи. Чрез тях те обхващат и поглъщат болестотворни микроорганизми и ги подлагат на вътреклетъчно смилане. Явлението се нарича фагоцитоза, а левкоцитите фагоцити. Те участват в неспецифичната защита на организма, тъй като поглъщат чужди тела, независимо от това дали са микроорганизми, прашинки или сажди. Фагоцитите могат да преминават през стените на капилярите в междуклетъчните пространства.
Лимфоцитите участват в специфичната защита на организма срещу болестотворни микроорганизми и други чужди клетки, каквито могат да бъдат например клетките на един присаден орган. Лимфоцитите обезвреждат нашествениците пряко или чрез специфични защитни белтъци наречени антитела.
Продължителността на жовот на левкоцитите е 1-2 седмици. При попадане в организма на болетотворни микроорганизми, броят на левкоцитите бързо нараства и може да достигне до 20 000 в 1 милилитър кръв.
Тромбоцитите са най-малките елементи образуващи кръвта. Броят им е от 140 000 до 400 000 в един милилитър кръв. Формата им е овална и нямат ядра. Функцията им е свързана със съсирването на кръвта.
Кръвна плазма. Тя е 55% от общия обем на кръвта. Участва в състава на вътрешната течна среда на организма. Кръвната плазма е бледо-жълта течност. 90 – 92% от състава и е вода, 7-8% органични съединения и 0,9 – 1% минерални соли. От органичните съединения най-голямо е количеството на белтъците. 2/3 от плазмените белтъци се синтезират в черния дроб. Плазменият белтък фибриноген играе основна роля при кръвосъсирването. 1/3 от белтъците на кръвната плазма са антитела, които имат защитна функция. Кръвната плазма има транспортна функция. Чрез нея хранителните вещества разорбирани в червата – аминокиселини, глюкоза, мазнини, а също и витамини, се пренасят до клетките. Крайните продукти от обмяната на веществата – въглеродна киселина, пикочна, пикочна киселина, млечна киселина, чрез кръвната плазма се отнасят до бъбреците, от където излиза навън от организма. Кръвната плазма има и корелационна функция. Тя пренася хормоните до всички клетки и така изпълнява ролята на посредник на хуморалната регулация в организма.
Кръвната плазма участва в поддържането на хомеостазата.
Ако току-що взета кръв поставим в епруветка, след няколко минути се образува съсирек. Постепенно той намалява обема си и около него се отделя бледо-жълта течност. Отделената течност се нарича кръвен серум. Единствената разлика с кръвната плазма е, че кръвният серум не съдържа фибриноген.
Кръвни групи. При големи наранявания, вътрешни кръвотечения,болести на кръвта и операции преливането на чужда кръв може да се окаже единственото животоспасяващо средство.
Не винаги обаче кръвта на един човек е съвместима с кръвта на друг човек. Преливането на несъвместима кръв може да предизвика тежки реакции в организма и дори смърт.
Преливането на кръв е поставено на научна основа след откриването на кръвните групи при човека от Карл Ланадщайнер през 1901 г.
Система АВO. Принадлежността на човек към някоя от кръвните групи се определя от наличието или отсъствието в клетъчните мембрани на еритроцитите на две специфични вещества – антигени, означени с латинските букви А и В. Хората могат да притежават единия от двата антигена, двата заедно или нито един от тях. В зависимост от това те се разделят на 4 кръвни групи – А, В, АВ и O. В кръвната плазма пък се съдържат естествени антитела, които могат да взаимодействат с еритроцитните антигени. Означават се като алфа (анти А) и бета ( анти В).
В кръвната плазма не се съдържат антитела,насочени към собствените еритроцитни антигени.
Хората от кръвна група А например не притежават алфа антитела, а хората от кръвна група В не притежават бета антитела.
В кръвната плазма се съдържат антитела, насочени срещу липсващия в собствените еритроцити антиген.
Хората от кръвна група А притежават бета антитела,от кръвна група В – алфа антитела, а от кръвна група 0 алфа и бета антитела. Всички хора, които са от кръвна група АВ, не притежават алфа и бета антитела. Ако се прелее групово несъвместима кръв, настъпва слепване и разрушаване на еритроцитите.
Системата резус. В еритроцитите на 85% от хората се съдържа антиген, наречен резус-фактор. Тези хора се означават като резус – положителни. Останалите 15% от хората, които не притежават резус-фактор в еритроцитите си, се означават като резус – отрицателен. В тяхната кръвна плазма обаче не се съдържат естествени антитела, насочени срещу липсващия резус – фактор.
Ако на резус – отрицателен човек се прелее резус – положителна кръв, в неговия организъм се образуват антитела срещу резус – фактора. При повторно преливане на резус – положителна кръв, образуваните вече антитела слепват и разрушават прелетите еритроцити. В организма настъпват тежки усложнения, които могат да доведат до смърт.
Определянето на резус – груповата принадлежност е задължително при кръвопреливане.
