Движението е жизнена необходимост, обусловена от биологичната същност на човека. Не може да се говори за здравословен начин на живот, ако у човека не се утвърждава навик на системна активна двигателна дейност.
Един от най-действените фактори за нормално физическо развитие на учениците са часовете по физическо възпитание. Училищното физическо възпитание е активно средство за профилактика на редица болести и телесни недостатъци при подрастващите. Много важна задача по време на часовете по физическа подготовка е създаването на полезни двигателни навици като: ходене, бягане, скачане, хвърляне и др. Заниманията в тези часове подпомагат развитието на ценни морално-волеви качества – смелост, настойчивост, дисциплинираност и колективност. Друга полезна форма за упражняване на двигателната дейност са екскурзиите, походите, експедициите, които може да се организират както в учебно, така и в извънучилищно време. Когато няма възможност да се организира излет, учениците е добре да прекарват част от свободните си дни в парка, на плажа, на спортната площадка. Съвременния начин на живот намалява рязко двигателната активност на човека. Днес с право се твърди, че човек страда от мускулен глад. Недостатъчната мускулна активност създава особени условия за жизнена дейност на човека, които се наричат хиподинамия.
Хиподинамията оказва отрицателно въздействие на двигателния апарат. Намалява здравината на костите и подвижността на ставите. Мускулите намаляват своята маса и сила. Хиподинамията се отразява особенно за органите на сърдечно съдовата система. Намалява работоспособността на сърдечния мускул. Склеротичните промени в кръвоносните съдове настъпват много по-рано, повишава се кръвното налягане. Появяват се изменения и в психо-емоционалната сфера. Влошават се самочувствието и настроението, появява се раздразнителност, а след това вялост и нежелание за умствена работа. Наблюдават се и несъответни реакции на поведение – немотивиран страх, напрегнатост, тревога и др.
Застоялият живот, придружен обикновено с прехранване, води до разстройване на обмяната на веществата и натрупване на мазнини в тялото – затлъстяване. Намалената двигателна дейност понижава издръжливостта на подрастващия организъм и причинява бърза умора при работа.
Заболявания на опорно-двигателната система.
Гръбначният стълб, основната опора на тялото, показва много често отклонения от нормалната си структура и дейност. Най-честите отклонения са изкривяванията на гръбначния стълб (кифоза и сколиоза). Причини за получаването им са несъответстващите на ръста на децата чинове, носенето на тежък товар с една ръка, неправилното седене при четене и писане. Слабата гръбначна мускулатура при децата също допринася за гръбначни изкривявания. Около 10% от учениците имат такива отклонения. На тях трябва да се гледа сериозно, защото понякога причиняват затруднения при дишане, лесна уморяемост и намалена работоспособност. Особено полезна за такива деца е лечебната физкултура.
Междупрешленовите дискове с възрастта губят еластичността си и ограничават движенията в гръбначния стълб. Понякога при внезапно усилие междупрешленния диск може да се размести (дискова херния или секване), при което нервните влакна се прищипват. Настъпва силна болка и неподвижност в увредения участък. Благотворно действат топлината и физиотерапевтичните процедури. Понякога се налага и оперативна намеса.
Уврежданията на ходилото са сред най-честите оплаквания. Сводът на ходилото се поддържа от мускули и връзки. Ако опорната конструкция на ходилото се преобременява, настъпва деформация която се нарича плоско ходило. Тази деформация затруднява ходенето, причинява бърза уморяемост и болка. За предотвратяването се препоръчва носенето на удобни и ортопедични обувки. Съществуват деформации на долните крайници, при които колената се отдалечават едно от друго. Такива изменения се срещат най-вече при деца, боледували от рахит. При тях е нарушена обмяната на калций. Калцият се извлича от костите и това води до трайната им деформация. При тежка форма на рахит се получава деформация на гръдната кост (птичи гърди). Деформацията се отразява неблагоприятно върху дейността на белия дроб, който остава с намалена вместимост. При рахит може да се деформират и тазовите кости. При жените това затруднява родилния акт. За профилактика на рахита се препоръчва храна богата на витамин D и излагане на тялото на пряка слънчева светлина.
Към заболяванията на опорно-двигателната система се отнасят и някои аномалии в развитието на костите и ставите. Най-известната аномалия е изкълчване на тазобедрената става. Ставната ямка не е напълно оформена и при натоварване ставната глава излиза от ямката си и се получава относително скасяване на крака. Ходенето е силно затруднено (патешко ходене). Лечението трябва да започне в ранна детска възраст и е продължително.
Ревматоидния артрит е често срещано заболяване на опорно-двигателната система. Характеризира се с висока температура, зачервяване и оток на ставите, както и силна болка. В острата си фаза се лекува единствено с антибиотици. Често преминава в хронична форма, при която се засягат няколко стави и се стига до тяхната деформация. Благоприятно влияние върху ревматоидния артрит оказват минералните бани и физиолечението.
Травми на опорно-двигателната система. При удар, падане и други травми, костите въпреки здравината им, може да се счупят (фрактура). Има открити и закрити счупвания на костите. При закритите счупвания няма размествания на костните фрагменти и увреждането на околните тъкани е слабо. При откритите счупвания острите краища на счупената кост разкъсват мускули, кръвоносни съдове и кожа.
При неловки движения може да се разтегнат ставните връзки (навяхване на ставата). Около ставата се получава оток, а понякога кръвоизлив, придружен със силна болка. Като първа помощ се прави хладен компрес и фиксираща ставна превръзка. При по-тежки увреждания се получава разместване на ставните повърхности (изкълчване на ставата). Опитите да се наместят ставните повърхности от неспециалисти довеждат до много по-сериозни последици.
Мускулите също може да се увредят. При много рязко движение може да настъпи скъсване на мускулното влакно. Характеризира се с много силна болка на мястото на скъсването. При тренирана мускулатура това увреждане настъпва по-рядко.
