Сърцето работи постоянно в продължение на целия живот на човека и осигурява еднопосочно движение на кръвта в кръвоносните съдове. Този процес се състои от ритмично съкращаване (систола) и отпускане (диастола) на неговата мускулатура.
При всяко съкращаване на камерите в аортата и в белодробната артерия се изтласква определено количество кръв. Това се нарича ударен обем и в състояние на покой е 70 милилитра кръв за всяка камера. Количеството кръв изтласкващо се за една минута се нарича минутен обем. Минутният обем зависи от ударният обем и от честотата на сърдечните съкращения. Минутният обем за всяка от камерите в състояние на покой е около 5 литра кръв. Този обем при тежък физически труд може да достигне до около 36 литра кръв.
Сърдечен цикъл
Една сърдечна систола и последяващата я диастола се нарича сърдечен цикъл.
Сърдечният цикъл става в следната последователност:
1. Двете предсърдия се съкращават едновременно. Продължителността на съкращението 0,1 секунда. През това време камерите са отпуснати, а предсърдно-камерните клапи са отворени. Кръвта се движи от предсърдията към камерите.
2. Веднага след систола следва систола на камерите Едновременно с това започва предсърдната диастола. Клапите затварят предсърдно-камерните отвори и не позволяват на кръвта да се върне обратно в предсърдията. Полулунните клапи се отварят и кръвта от лявата камера навлиза в аортата, а от дясната камера в белодробната артерия.
3. Следващият процес е диастола на камерите. Полулунните клапи се затварят и кръвтта не може да се върне обратно в сърцето. Периодът, в който настъпва общо отпускане на предсърдията и на камерите се нарича сърдечна пауза.
Докато трае камерната систола, предсърдията са отпуснати и се пълнят с кръв. По време на сърдечната пауза, с отварянето на предсърднокамерните отвори, кръвта от предсърдията започва да навлиза в камерите. Следващият сърдечен цикъл е предсърдната систола. През този процес започва допълването на камерите с кръв. Сърдечната пауза е процес, осигуряващ не само напълването на сърцето с кръв, а също възстановява работноспособността на сърдечните мускули.
Сърдечни тонове
Последователните промени по време на сърдечният цикъл, се придружават от два тона, които се провеждат върху гръдната стена.
Първият сърдечен тон възниква в резултат на рязкото съкращаване на камерите и затварянето на предсърдно-камерните клапи. Нарича се систоличен и е продължителен, нисък и силен.
Вторият сърдечен тон е резултат на внезапното затваряне на полулунните клапи в началото на камерната диастола от където идва името му – диастоличен. Той е по-къс, по-висок и по-слаб.
Регулация на сърдечната дейност
Характерно за сърцето е неговото свойство АВТОМАТИЯ. То се съкращава ритмично под влиянието на импулси, зараждащи се в специализирани миокардни клетки и се провеждат до цялата мускулатура на сърцето. Тези клетки изграждат ВЪЗБУДНО-ПРОВОДНАТА СИСТЕМА НА СЪРЦЕТО.
Разпространението на възбудния процес в сърцето по всяко време на сърдечният цикъл може да се регистрира със специален апарат – електрокардиограф. Електрокардиографските изследвания се използуват в медицината, като показател на състоянието на сърцето.
Нервната регулация на сърдечната дейност се осъществява чрез вегетативната нервна система. Симпатиковите нерви зачестяват и усилват съкращенията на сърцето, а парасимпатиковите ги забавят и отслабват.
Хуморалната регулация се извършва чрез някои хормони. Адреналинът (хормон на надбъбречните жлези) и тироксинът (хормон на щитовидната жлеза) участват и усилват съкращенията на миокарда.
Нервната и хуморалната регулация приспособяват сърдечната дейност към изискванията на организма.
Пулс
При всяка сърдечна систола в аортата попада определено количество кръв. Това предизвиква внезапно повишаване на налягането в началната част на аортата и рязко разтягане на еластичната и стена. Колебанието на артериалната стена след всяко сърдечно съкращение се нарича пулс. Пулсът е отражение на дейността на сърцето. Изследването на пулса дава информация за честотата и ритъма на сърдечните съкращения. Най-добре пулсът се изследва с леко притискане с пръсти на лъчевата артерия над китката или над сънната артерия.
Артериално налягане
Кръвта движеща се в съдовете е под известно налягане. То се обуславя от три фактора. От една страна сърцето непрекъснато изтласква кръв в затворената съдова система. От друга страна, съдовете оказват противодействие на движещата се в тях кръв. Колкото по-свити са кръвоносните съдове, толкова съпротивлението, което оказват на кръвта е по-голямо и обратно. Кръвното налягане зависи и от общото количество кръв в кръвоносната система. Ако количеството на кръвта намалее силно (при голям кръвоизлив), кръвното налягане се понижава. Кръвното налягане зависи от количеството на изтласканата от сърцето кръв, от съпротивлението на съдовете и от общото количество кръв в кръвоносната система.
При всяка сърдечна систола, изтласкването на кръвта от лявата камера създава вълна на повишено налягане, наричащо се систолично, или максимално. По време на сърдечната диастола налягането в артериите се понижава и се нарича диастолично или минимално. Артериалното налягане е най-високо в аортата и намалява с отдалечаването на артериите от сърцето. Разликата в налягането е главната причина за движението на кръвта в съдовете. Артериалното налягане се измерва в милиметри живачен стълб. Нормалните стойности след 18 годишна възраст, измерени на раменната артерия, за систолично налягане са 120 милиметра, а за диастолично са 80 милиметра. Тези стойности се променят с възрастта. Променят се също и при физическо и нервно напрежение. Когато артериалното налягане при хората от 20 до 50 години надхвърля 150 милиметра за систолично и 90 милиметра за диастолично, говорим за артериална хипертония. Над тази възраст може да се приеме за нормално систолично налягане до 160 милиметра. За долна граница за систоличното налягане се приема 100 милиметра, а диастолично 60 милиметра. Когато артериалното налягане е под тези стойности, говорим за артериална хипотония.
ЛЮБОПИТНО: За едно денонощие сърцето се съкращава 100 000 пъти, а камерите изтласкват 15 000 литра кръв.
