Нервна система – устройство и функции

Приспособяването на организма към постоянно променящата се външна среда, запазването на неговата структурна и функционална цялост се осъществява главно чрез нервната система. Еволюцията на нервната система е свързана с развитието и усъвършенстването на двигателната функция на организма. Начален етап в развитието на нервната система е мрежестата нервна система (при мешести). Нервните клетки са свързани с многобройните си израстъци и образуват мрежа, дифузно пронизваща цялото тяло. Всяко дразнение води до реакция на целия организъм. Следващия етап в развитието на нервната система е свързан с регулирането на двигателната функция на определени части на тялото. Това води до концентриране на нервни клетки в групи и образуване на нервни центрове (възли) – ганглийна нервна система (при червеи, мекотели, членестоноги). Третият етап в развитието на нервната система е свързан с регулиране на скелетните движения. Като принципно ново в еволюцията това движение довежда до основно преустройство на нервната система. Появява се тръбестата нервна система (при гръбначните животни), която достига най-високо развитие при човека.

строеж на нервната системаУстройство и функции на нервната система

Устройство и функции. Нервната система при човека структурно и функционално се дели на соматична, която възприема дразненията от външната среда и управлява двигателната дейност на човека, и вегетативна, която регулира дейността на вътрешните органи, жлезите с вътрешна секреция, кръвоносните съдове и допринася за поддържането на хомеостазата. Двете системи са тясно свързани помежду си и са неделимо цяло. Всяка от тях има централна част (централна нервна система), която обхваща главния и гръбначния мозък, и периферна част (периферна нервна система), включваща гръбначномозъчни, черепномозъчни и вегетативни нерви и нервни възли (ганглии). Вижте схемата на строежа на нервната система.

   Усилването или отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните мускули, което повишава дейността на сърцето и дихателните органи, усилва отделянето на пот и се усилва топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделителните органи т.е. тя осигурява единството на организма.

Нервните разклонения, които завършват в кожата, сетивните органи, мускулите и във всички останали органи, приемат дразненията от външната и вътрешната среда. Те се предават по строго определен нервен път и предизвикват ответна реакция.
Такава закономерна реакция на организма, която е отговор на дразнение и се осъществява чрез нервната система, се нарича рефлекс. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Тя се състои от следните части:

Рецептор – изграден е от специализирани образувания, разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи, чрез които се възприемат промените във външната и вътрешната среда на организма. Рецепторите имат висока възбудимост. Чрез тях се възприемат механични, термични, химични и светлинни дразнения. Рецепторите могат да бъдат разположени по повърхността на тялото, във вътрешните органи и в мускулите, сухожилията и ставите.рефлексна дъга
Сетивен неврон – провежда възприетата от рецепторите информация към централната нервна система.
Нервен център – представлява струпване от нервни клетки в различни участъци на централната нервна система. В него получената информация се подрежда, анализира и обработва.
Двигателен неврон – предава обработената информация по формата на нервни импулси по реагиращия орган.
Реагиращ орган (изпълнителен орган) – такъв орган може да бъде напрачнонабраздената мускулатура, гладката мускулатура на вътрешните органи и на кръвоносните съдове, жлезистата тъкан на жлезите, сърдечната мускулатура. Реагиращият орган отговаря със специфична ответна реакция.
Всяко изменение във външната или вътрешната среда е дразнител, под чието влияние в рецепторите възниква възбуждане. То се провежда от рецепторите по сетивния неврон на рефлексната дъга като нервен импулс до централната нервна система.

Едновременно с процеса възбуждане в централната нервна система възниква и процесът задържане. Например, когато човек слуша увлекателен разказ, появата на силен шум води до насочване на вниманието към източника на шума т.е. първоначалната дейност се оказва задържана. Това става, защото в централната нервна система възниква второ огнище на възбуждане, което потиска първото.
Процесите на възбуждане и задържане се намират във взаимодействие помежду си и са в основата на нервната дейност. Във всяка рефлексна реакция участват и двата процеса. Така например свиването на група мускули се съпровожда от процес на задържане в мускулите антагонисти и в резултат възниква координирана и съгласувана ответна реакция. Без процеса задържане движенията биха били разхвърляни и некоординирани и организмът би бил хаотична система.
Живият организъм е саморегулираща се система, т.е. работи по принципа на обратната връзка. Това означава, че се предават нервни импулси не само от централната нервна система към работещия орган, но и обратно – от работещия орган към централната нервна система, които информират за неговата работа. Благодарение на механизма на обратната връзка централната нервна система може да коригира неточности в движенията, в дейността на вътрешните органи или промените във вътрешната течна среда на организма.
Рефлексът осигурява равновесие на организма с околната среда и контрол и регулация на функциите му. В това се състои неговото биологично значение.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.