Болести на половата система

Болести предавани по полов път (венерически болести). Най-сериозните сред тях са сифилисът, гонореята, гениталният херпес и СПИН.

Сифилис. Причинява се от бактерия, наречена бледа спирохета. Заболяването е хронично и протича в 3 стадии:сифилис
1 стадий – 3 – 4 седмици след половия акт със заразен партньор на външните полови органи се появява овална язва с диаметър 1 – 2 см. и твърдо дъно. Подуват се лимфните възли. Пет седмици след появата и язвата изчезва. Един месец по-късно започва втори стадий, за който е характерен появата на множество дребни обриви. Този стадий продължава до края на втората година от момента на заразяването. След безсимптомен период с продължителност най-малко една година започва трети стадий. През този период в кожата, лигавиците, костите, вътрешните органи се развиват възловидни образувания, наречени гуми. В резултат настъпват слепота, парализа и смърт. Сифилисът може да се предаде от бременната жена на плода. Лечението е много дълго и трудно. Излекуване може да се постигне само в първи и втори стадий.

Гонорея (трипер). Причинява се от бактерии наречени гонококи. Три дни след полово сношение със заразен партньор започва сърбеж, парене и болка на засегнатите лигавици и обилна гнойна секреция. Обикновенно засяга пикочния канал на мъжа и влагалището на жената. Ако не се лекува, постепенно обхваща семенните канали, респективно матката и маточните тръби, където причинява сраствания и като следствие на това – безплодие.трипер и генитален херпис

Генитален херпес. Причинява се от вирус. 1 – 2 дни след полово сношение по лигавиците се появяват мехурчета, които се пукат и остават ранички с диаметър 1 – 2 мм. Мястото е много болезнено. Температурата се повишава. След една седмица раничките заздравяват без белези, но вирусът остава в тялото и заболяването рецидивира. Гениталният херпес се предава от бременната жена на плода и може да предизвика слепота, глухота, умствени увреждания и дори смърт. Лечението облекчава симптомите, но не се постига пълно излекуване.

Синдром на придобита имунна недостатъчност СПИН. СПИН е най-тежкото заболяване предавано по полов път. Причинява се от вирус, който се съдържа в семенната течност, влагалищния секрет и секрета на правото черво. Вирусът паразитира в Т-лимфоцитите. Заразяване може да се осъществи и по извънполов път – чрез преливане на заразена кръв, а също и със замърсени с вируса инжекционни игли и спринцовки (например при наркомани). Заразената майка може да предаде болестта на детето по време на бременността, раждането или кърменето. Един месец след заразяването в кръвния серум се появяват антитела срещу вируса на СПИН т.е. заразеният става серопозитивен. Характерен е продължителният скрит стадий на болестта. Първите симптоми може да се появят от няколко месеца до няколко години след заразяването. Заболяването протича с висока температура, увеличение на лимфните възли, бронхопневмонии, прогресиращо изтощение и загуба на телесна маса. Завършва със смърт. До този момент не е открито лекарство за лечение на СПИН. Болестта е известна още като „Чумата на 20-ти век“.

Други инфекции на половата система. Възпалителните процеси в пикочния канал на мъжа и влагалището на жената могат да възникнат при инфектиране  и с други микроорганизми – трихомони, гъби, хламидии, микоплазми и др. Освен по полов път инфекцията може да се предизвика и по извънполов път, например къпане в басейни, използване на общи кърпи, бельо и др. Болните имат сърбеж и парене при уриниране. Общ симптом при жените е влагалищното течение (бяло течение), а при мъжете е изтичане на секрет от пикочния канал. При мъжете може инфекцията да протича безсимптомно, но и тогава те са източник на заразяване.хламидии микоплазама

Профилактика на болестите предавани по полов път. Няма предпазни средства, които да гарантират пълна сигурност при полово сношение. От всички използвани средства най-висока степен на защита осигурява презервативът. При неправилно поставяне обаче той може да се скъса или изхлузи. Най-добрата профилактика е половото общуване с един единствен здрав партньор. Опасността прогресивно нараства при безразборни полови контакти.

Тумори на матката. Биват доброкачествени и злокачествени. Най-честият доброкачествен тумор е миомата. Има кръгла форма и е с размер от орех до детска глава. Постоянни симптоми са обилната, продължителната и болезнена менструация, кръвоизливи и бяло течение с неприятна миризма.

Рак на матката. Най-важните симптоми са: кръвотечението и зловонното бяло течение. Заболяването прогресира бавно и може да завърши със смърт. За профилактика на рака на матката е задължително периодичното изследване на епителни клетки, взети с шпатула от маточния отвор.

Безплоден брак. Около 15% от брачните двойки са безплодни. Причините са по равно между мъжете и жените. Най-честите причини при мъжете са нарушения в образуването на сперматозоидите, а при жените нарушения в овулацията и непроходимостта на маточните тръби. Най-късно след втората година от брака съпрузите трябва да потърсят лекарска помощ. Съвременната медицина разполага с надеждни методи за лечение на безплодието – хормонално лечение, изкуствено оплождане ин витро и др.

Болести придобити по време на зародишното развитие. Най-често срещаните заболявания по време на зародишното развитие са хемолитична болест на новороденото, някои заразни болести и вродени дефекти на развитието (уродства).

Хемолитичната болест на новороденото възниква вследствие имунизация на майката срещу кръвногрупови антигени в плода, унаследени от бащата, но липсващи в нея. Най-често възниква при резус-несъвместимост, когато майката е резус-отрицателна, а детето е унаследило резус-фактора от бащата. Срещу резус-фактора на плода в организма на майката се образуват антитела, преминаващи през плацентата и разрушават еритроцитите му.

Към заразните болести се отнасят рубеолата и токсоплазмозата. Рубеолата се причинява от вирус. Ако бременната жена заболее от рубеола през първите три месеца на бременността, в плода възникват увреждания, водещи до развитие на вроден сърдечен порок, глухота и слепота. Вродената токсоплазмоза се причинява от едноклетъчен паразит, който преминава от майката в плода и причинява увреждания в мозъка, очите, увеличаване на черния дроб и слезката.

Вродените дефекти на развитието (уродства) засягат най-често лицето (заешка устна, вълча уста), крайниците (дефекти и сраствания на пръстите или липсата им), половите органи (задържане на тестисите в слабителните канали), храносмилателната система (срастване на хранопровода или ануса). Те могат да се дължат на интоксикация на бременната с алкохол, лекарства или имат наследствен характер. Много често причината остава неизяснена.рубеола токсоплазмоза урод

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.