Сърце и кръвоносни съдове

Устройство на сърцето
Сърцето се намира в гръдната кухина, между двата бели дроба и непосредствено зад гръдната кост. То има форма на неправилен конус, с връх насочен наляво и надолу. Средната му маса при мъжете е 300 грама, а при жените е 220 грама. Размерът му е приблизително колкото юмрукът на съответния човек.

Сърцето е кухинен орган, чиито стени са изградени от три слоя: ЕНДОКАРД – вътрешен слой образуван от еднослоен епител. МИОКАРД среден слой, изграден от сърцева мускулна тъкан. ЕПИКАРД – външен слой, който се състой от съединителна тъкан. Сърцето е затворено в съединителнотъканна торбичка наречена ПЕРИКАРД. Между перикарда и епикарда се образува цепнатина, в която има малко количество тъканна течност. Нейната роля е да намалява триенето на сърцето при неговите съкращения.

Сърцето е разделено надлъжно на две половини – лява и дясна. Всяка половина се състои от предсърдие и камера, между които има отвор. Отворът има клапа, която пропуска кръвта само в една посока, а именно от предсърдието към камерата. Надлъжната преграда на сърцето не позволява смесването на кръвта между лявата и дясната половина.

Мускулатурата на отделните части на сърцето не е еднакво развита. Най-голяма е дебелината на миокарда на лявата камера, преодоляваща най-много съпротива при сърдечните съкращения. Тя е средно 10 – 12 милиметра. Дебелината на миокарда на дясната камера е 5 – 6 милиметра, а на предсърдията е 2 – 3 милиметра.

В дясното предсърдие се вливат два големи кръвоносни съда – ГОРНА И ДОЛНА КУХА ВЕНА. Горната куха вена носи венозната кръв от главата и от горните крайници, а долната куха вена от туловището и долните крайници. От дясната камера излиза една голяма артерия наречена БЕЛОДРОБНА АРТЕРИЯ. В нейния отвор се разполага клапа, която не позволява на кръвта да се върне обратно в сърцето. Тя се нарича ПОЛУЛУННА КЛАПА. Белодробната артерия се разделя на 2 клона – ляв и десен. Чрез тях венозната кръв богата на въглероден диоксид, се отвежда за окисляване в белите дробове.

В лявото предсърдие се вливат четири белодробни вени, по две от всеки бял дроб, донасящи артериална кръв, изключително богата на кислород. От лявата камера излиза главната артерия в човешкото тяло АОРТАТА. Чрез аортата в цялото тяло, се доставя кръв богата на кислород. В отвора на аортата се разполага клапа, която не позволява на кръвта да се върне обратно в сърцето. И тя също се нарича ПОЛУЛУННА КЛАПА.

Кръвоснабдяване на сърцето. Работата извършваща сърцето през целия човешки живот, изисква изразходване на голямо количество енергия. Това налага непрекъснатото доставяне на кислород и хранителни вещества в организма. Миокарда се снабдява с кръв, чрез две артерии, излизащи от началната част на аортата и опасват сържето като венец. Те се наричат ВЕНЕЧНИ АРТЕРИИ.

Инервация на сърцето. Сърцето се инервира от вегетативната нервна система. До него стигат нервни влакна, които се разклоняват в миокарда и завършват върху миокардните клетки и в стените на кръвоносните съдове.

Кръвоносни съдове. Движението на кръвта от сърцето, до всички части на тялото и обратно се нарича КРЪВООБРАЩЕНИЕ. Характерно за кръвоносната система на човека, е че тя е затворена, т.е. кръвта се движи в кръвоносни съдове, без да ги напуска. Кръвоносните съдове са АРТЕРИИ, ВЕНИ и КАПИЛЯРИ.

Артериите изнасят кръвта от сърцето. Стените на артериите са трипластови т.е. изградени от три слоя: вътрешен (съставен от един слой епителни клетки), среден (изграден от еластични съединителнотъканни влакна и гладка мускулна тъкан), и външен (изграден от плътна съединителна тъкан).

Най-голямата артерия е аортата. Тя започва от лявата камера на сърцето. Стената на аортата съдържа голямо количество еластични влакна и малко количество гладкомускулни влакна. Колкото повече се отдалечават от сърцето, артериите стават по-малки и се превръщат в АРТЕРИОЛИ. Паралелно с това количеството на еластичните влакна в стените им намалява и се увеличава количеството на гладкомускулните влакна. Благодарение на тяхното отпускане и свиване се регулира количеството на кръвта минаваща през тях.

Вени: Това са кръвоносните съдове, които връщат кръвта в сърцето. Ако ги сравним с артериите, то вените имат по-тънки стени, където вместо еластична преобладава плътна съединителна тъкан. Именно това ги прави по-меки и податливи на натиск. По дължината на вените на долните крайници има клапи с формата на джобове, които на позволяват на кръвта да се връща обратно при изправено положение на тялото. Движението на кръвта във вените е силно улеснена благодарение на съкращенията на мускулите.

Капиляри – Стените на капилярите са изградени само от еднослоен епител, което улеснява обмяната на вещества и газове между кръвта и тъканната течност. Общия брой на капилярите в организма е 1,5 милиарда, като самите капиляри образуват гъста заплетена мрежа. Ако един орган не работи усилено, част от капилярите в него остават затворени и не се пълнят с кръв.

При движението си в тялото, кръвта описва два кръга: ГОЛЯМ и МАЛЪК.

Големият кръг започва от лявата камера, включва аортата, артериите, капилярите и вените на туловището, главата и крайниците и завършва в дясното предсърдие с горната и долната куха вена. Чрез големия кръг в тъканите се доставя кислород и хранителни вещества и се изнася въглероден диоксид и непотребните продукти от обмяната на веществата.

Цялото количество кръв, идващо от вените на стомаха, червата, задстомашната жлеза и слезката, преди да се влее в долната куха вена се събира в една вена, наречена ПОРТАЛНА ВЕНА. Тя навлиза в черния дроб, където всмуканите в тънкото черво хранителни вещества се подлагат на преработка, а някои отровни вещества се обезвреждат. Преминаването на венозната кръв от изброените органи през черния дроб се нарича ЧЕРНОДРОБНО КРЪВООБРАЩЕНИЕ. От черния дроб кръвта попада в долната куха вена и така се включва в големия кръг на кръвообращението.

Малък кръг Започва от дясната камера и включва белодробната артерия, капилярната мрежа в белите дробове и четири белодробни вени, които връщат окислената кръв в лявото предсърдие, за да премине в лявата камера и от там отново в големия кръг.