Поради голямата повърхност на лигавицата на дихателните органи те са в тясна връзка с околната среда. Въпреки защитните приспособления на лигавицата, тя лесно се подава на увреждане и заболявания, причинени от болестотворни микроорганизми, съдържащи се във вдишвания въздух.
Най-честите заболявания на дихателните органи са възпалителните процеси – хрема, синузит, фарингит, ларингит, трахеит, бронхит, бронхопневмония. Те протичат обикновено с повишена секреция, кашлица, повишена температура. Може да възникнат затруднения в дишането. При тяхното лечение добър ефект имат инхалациите, които затоплят лигавицата и увеличават кръвоснабдяването. Така секретът се втечнява и храчките се отделят по-лесно. Съществуват различни лекарствени средства, успокояващи кашлицата.
Едно от най-разпространените заболяване на дихателната система е грипът. Причинява се от вирус. Заразяването става по въздушно-капков път. Протича остро с висока температура, главоболие, кашлица, болки в мускулите, обща отпадналост. Може да предизвика усложнения в сърцето, бъбреците, ушите и др. Протича тежко при деца и старци. Болните се изолират и се подлагат на медикаментозно лечение. Ефектното предпазно средство е имунизацията.
Възпалението на плеврата е заболяване, при което се отделя секрет в плевралната кухина. Той притиска белите дробове и затруднява дишането. Това понякога налага източване на течността от плевралната кухина.
Друго специфично възпалително заболяване на белите дробове е туберкулозата. Причинява се от бактерии. Навлезлите в белите дробове бактерии най-напред образуват възпалително огнище, а в последствие разрушават белодробната тъкан и се образуват кухини (каверни).
Характеризира се с висока температура, кашлица и задух. Понякога се засягат кръвоносни съдове и възниква обилно кръвохрачене. За предпазване от туберкулоза се прилага БЦЖ – имунизация.
Бронхиалната астма е заболяване, което протича на пристъпи със силен задух. Дължи се на спазъм на бронхиолите. Причините са най-разнообразни – домашен прах, животински косми, цветен прашец, цигарен дим и др. Лечението е много продължително.
Белодробният рак е най-опасната белодробна болест. Важен фактор за възникването му е тютюнопушенето. Установено е, че пушачите боледуват много по-често от белодробен рак. В цигареният дим са установени повече от 40 химични съставки, който превръщат нормалните клетки в ракови. Те започват да се делят интензивно. Разпространяването на раковата тъкан около бронхите стеснява техния просвет и постепенно ги запушва. Така цели участъци от белите дробове отпадат от дишането. Разрушават се и кръвоносни съдове. В начална фаза белодробния рак се открива трудно, защото липсват специфични симптоми. Често началната форма на белодробния рак се открива при профилактични рентгенови прегледи. Първите симптоми са кашлица и лек задух. Лечението е оперативно, но ефективността му зависи от фазата на развитието на болестта. Прилага се и химиотерапия.
Попадане на чужди тела в дихателните пътища. Понякога при невнимание в носната кухина могат да попаднат чужди тела. Особено опасни са семената от бобови растения, понеже набъбват и увеличават обема си. Чуждо тяло може да попадне и в трахеята. Отстраняването им трябва да стане от лекар.
Кръвоизлив от носа. Среща се често, особено в детска възраст. Дължи се на това, че лигавицата в предната част на носната кухина и на носната преграда е много тънка и кръвоносните капиляри са разположени повърхностно. Кръвоизливи могат да възникнат при чоплене на носа, удар, физическо напрежение, прегряване. В едни случаи кръвта изтича на капки и кръвотечението бързо спира, а в други кръвотечението е във вид на струя и продължава по-дълго. Лечението обикновено е местно. При слаби кръвоизливи е достатъчно да се притисне отвън носното крило към носната преграда. Кръвотечението може да бъде спряно като се постави памук или марля в носа. При силни кръвоизливи трябва да се потърси лекарска помощ.
Животоспасяващи техники – изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж. При нещастни случаи – удавяне, удар от електрически ток, травми в областта на главата и др. настъпва загуба на съзнание и дишането и кръвообращението спират. Това се нарича клинична смърт. Ако дишането и кръвообращението не бъдат веднага възстановени, настъпва смърт. Ето защо се налагат изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж. Най-напред трябва да се освободят дихателните пътища. Попадналата в трахеята вода при удавяне се отстранява чрез обръщане на пострадалия по очи и повдигане на таза. След това пострадалия се поставя по гръб и главата се изтегля назад. Езикът се издърпва навън и устната кухина се почиства с тампон. Прави се обдишване уста в уста. В първия случай с едната ръка се запушва носа на пострадалия, а във втория устата. Съществуват специални уреди за изкуствено дишане с които са снабдени спасителните служби, автомобилите и отделенията за бърза медицинска помощ.
Едновременно с изкуственото дишане се прави непряк сърдечен масаж чрез резки притискания с две ръце върху гръдната кост. Изкуственото дишане и сърдечен масаж може да се правят едновременно от двама души или от един човек. Във втория случай на едно обдишване се правят четири притискания върху гръдната кост, като за 1 минута трябва да се направят 12 обдишвания и 48 притискания. Това продължава до появата на дишане и сърдечна дейност или до пристигането на лекарския екип.
