Устройство на дихателните органи
Дихателните органи се разделят на дихателни пътища – носна кухина, носоглътка, гръклян, трахея, бронхи – дихателна тъкан – белодробни алвеоли, в който се извършват газообменните процеси.
Носната кухина е началото на дихателните пътища. Въздухът навлиза в нея през ноздрите. В предната част на носната кухина е носът. Носната кухина се разделя от костно-хрущялна преграда на две половини. Нейната лигавица е богато кръвоснабдена и съдържа много жлези и реснички. Благодарение на това вдишаният въздух се затопля, овлажнява, а движението на ресничките избутва прашинките и микроорганизмите от въздуха навън и той се пречиства. Само 2/3 от носната лигавица има дихателна функция. Горната 1/3 има обонятелна функция. На страничната стена на всяка половина на носната кухина се намират три костни пластинки, покрити с лигавица. В тях се отварят околоносните синуси. От носната кухина вдишаният въздух чрез 2 отвора наречени хоани, навлиза в най-горната част на гълтача (носоглътката).
Носоглътката е богата на лимфни възли, които предпазват органите на дихателната система от инфекции. От тук въздухът навлиза в гръкляна.
Гръклянът се намира отпред на шията. Той е покрит от кожа и мускули. Изграден е от хрущяли – щитовиден, който е най-голям и при мъжете образува добре изразено изпъкване „адамова ябълка“, надгръклянник, пръстеновиден хрущял и пирамидни хрущяли. При гълтане надгръклянникът затваря входа на гръкляна и прегражда пътя на храната към него.
Гръклянът също е гласообразуващ орган. В неговата кухина се намират две гласни връзки, между който е гласната цепка.
Опъването или разхлабването на гласните връзки става благодарение на мускули, които се залавят за пирамидните хрущяли. Това води до разширяване или стесняване на гласната цепка. Издишаният въздух предизвиква трептене на гласните връзки, в резултат на което се получава звук.
Трахеята е продължението на гръкляна. Независимо от положението на тялото, трахеята е винаги отворена. Изградена е от хрущялни полупръстени, свързани помежду си с връзки и мускули. Пръстените не са цели, защото зад трахеята е хранопровода. Той трябва да може да се разширява и да пропуска храната. Отвътре дихателната тръба е постлана с ресничест епител и има много слузни жлези, чийто секрет спомага за изнасяне навън на прашинките и микроорганизмите от въздуха. Трахеята се разделя на два главни бронха, който навлизат в левия и десния бял дроб. Тук те продължават да се разклоняват на все по-малки клонове, наречени бронхиоли, и се образува бронхиално дърво.
Белите дробове се намират в гръдния кош. Всеки бял дроб има форма на конус, чиято основа лежи върху диафрагмата, а върхът му е над ключицата. На вътрешната повърхност на всеки бял дроб има цепка, през която в него навлизат: главния бронх, кръвоносни съдове и нерви. Между двата бели дроба се разполагат: сърцето, големите кръвоносни съдове, хранопроводът и нерви. Във вътрешността на белия дроб има 2 части – въздухоносни пътища и дихателна част. Стената на дихателната част или алвеолите е много тънка. Изградена е от еднослоен плосък епител. Белодробните алвеоли са обхванати от гъста капилярна мрежа. Отвън всеки бял дроб е обвит от двулистна съединителнотъканна обвивка (плевра). Единият лист покрива белият дроб (белодробна плевра), а другият покрива вътрешната повърхност на гръдния кош (ребрена плевра).
Между двата листа има херметически затворено цепковидно пространство (плеврална кухина), изпълнено с течност. Така се улеснява движението на белите дробове и се намалява триенето им в гръдната стена при дихателните движения. Налягането в плевралната кухина е по-ниско от атмосферното.
Същност на дишането
Дишането е процес на газообмен между живия организъм и околната среда. При дишането се доставя кислород, необходим за жизнената дейност на всяка клетка и се изнася въглероден двуокис, който е продукт на нейните обменни процеси. Прекъсването на дишането води до смърт.
В дихателните движения се включват: гръдният кош, дихателните мускули и белите дробове. Главните дихателни мускули са диафрагмата и междуребрените мускули. Дишането се състои от правилното редуване на три процеса – вдишване, издишване и пауза.
Вдишването е активен процес, който е възможен благодарение на съкращението на външните междуребрени мускули и на диафрагмата. Гръдния кош се разширява напред и встрани, а диафрагмата се спуска към коремната кухина. Разширяването на гръдния кош води до пасивно разтягане на белите дробове, при което в дихателните пътища се създава вакуум и в тях навлиза въздух.
Издишването е пасивен процес, който настъпва в резултат на отпускането на дихателните мускули. Гръдния кош под собствената си тежест се връща в своето нормално положениие, а диафрагмата се повдига нагоре. Белите дробове благодарение на еластичността си, се свиват и намаляват обема си, а въздухът се изтласква навън.
Пауза – след издишването следва кратка пауза. При дълбоко и усилено дишане се съкращават не само главните дихателни мускули, но и коремните мускули, гръдните мускули и мускулите на шията. Честотата на дишането зависи от: възрастта, пола, психичното състояние, характера на работата и температурата на околната среда.
Новороденото диша 50 – 60 пъти в минута, а възрастният 17 – 19 пъти в минута. Честотата на дишане при жените е малко по-голяма отколкото при мъжете, през лятото е по-голяма отколкото през зимата. Особено резки са промените в честотата на дишането при физически труд. Дишането се увеличава 2-3 пъти в сравнение с обикновено дишане. При спокойно вдишване се поема около 500 мл. въздух и толкова се отдава при издишване. При дълбоко вдишване човек поема допълнително още 1500-2000 мл. въздух, а при дълбоко издишване може допълнително да издиша още около 1000 мл. въздух.
Максималното количество въздух, което човек може да издиша след дълбоко вдишване се нарича жизнена вместимост. При жените тя е средно 3500 мл, а при мъжете 4500 мл. Количеството въздух, което преминава през белите дробове за 1 минута се нарича минутен дихателен обем. При възрастен човек той е около 6000 мл. за минута.
