Анатомия на имунната система. Т- и В-лимфоцити – характеристика. Придобит имунитет. Хуморален имунен отговор – В-лимфоцити – характеристика. Фази на имунния отговор. Първичен и вторичен имунен отговор. Клетъчно коопериране.
Имунната система включва всички защитни механизми на организма срещу всички генетично чужди тела, а също така ги неутрализира и елиминира. Осъществява се срещу инфекциозни причинители, бактерии, вируси, ракови или други чужди за организма клетки, тумори, трансплантирани тъкани.
Всички имунни механизми са свързани с лимфоидни клетки, които се появяват, съзряват и функционират в определени органи. В тях има клетки с ограничено разположение в организма, както и многочислени рециркулиращи клетки. Последните разпознават антигена, предават информация в други органи и системи и осъществяват в цялост защитните процеси в организма.
Имунната система се състои от лимфоидни органи – слезка, лимфни възли, тимус, костен мозък, тонзили и от лимфоидната тъкан в лигавиците – lamina propria, Пайерови плаки и др.
Лимфоидните органи са разделени в две категории:
- Първични или централни лимфоиди са – тимуса и костния мозък. В тези органи се осъществява съзряването на Т- и В- лимфоцитите и превръщането им в антиген-разпознаващи лимфоцити. Тяхното развитие и съзряване не зависи от антигена.
- Вторични лимфоиди са – слезката, лимфните възли и лимфоидната тъкан (лигавиците) в храносмилателната система, слюнчените жлези и др. Слезката е главния орган, в който се синтезират антителата и от който те навлизат в циркулацията. Приблизително 50% от клетките на слезката са В-лимфоцити, а 30-40% Т-лимфоцити. В лимфните възли антигенът взаимодейства с макрофагите, Т-лимфоцитите и В-лимфоцитите, което предизвиква имунен отговор.
Макрофагите изпълняват разнообразна функция в имунния отговор. Те играят роля на “спомагателни” клетки в имунния отговор, Макрофагите са фагоциращи клетки, чиято функция е да “поглъщат” антигените, да ги преработват и след това да ги представят на Т-клетките в подходяща форма за индуциране на имунен отговор.
В централните органи на имунната система имунните клетки съзряват и придобиват възможност да разпространяват антитела. Това става като на повърхността им се появяват специфични рецептори.
От първичната стволова клетка в тимуса съзряват Т-лимфоцитите. Епителните клетки на тимуса отделят хормони, които са важни за съзряването на Т-лимфоцитите. В процеса на съзряване Т-лимфоцитите придобиват рецептори на повърхността си за разпознаване и свързване с антигена. Различните Т-лимфоцити имат различни Т-клетъчни рецептори и разпознават голямо разнообразие от антигени. Т-лимфоцитите имат на повърхността си специфични протеини наречени CD. В зависимост от CD Т-лимфоцитите могат да са – CD4 (Th) и CD8 (Tc). Според мембранните им маркери се различават Т-лимфоцитни хелпери (Th), Т-лимфоцитни суперсори (Ts), цитотоксични Т-лимфоцити (Tc) и Т-лимфоцити на забавена свръхчувствителност (TDTH).
В костния мозък съзряват и се диференцират В-лимфоцитите. На повърхността им се появяват имуноглобулинови молекули от клас М и D, които са техните рецептори. Чрез тези имуноглобулинови рецептори става разпознаването на различните антигени. По този начин образувалите зрели Т- и В-лимфоцити напускат централните органи и отиват в кръвта и тъканите, където разпознават и се срещат с антигена, активират се и постъпват от тъканите в периферните органи на имунната система. Там започва активно размножаване на Т- и В-лимфоцитите до образуване на ефекторните елементи. Част от тези клетки живеят много дълго и се превръщат в клетки на паметта.
От Т-лимфоцитите след като са се активирали от антигена, се образуват ефекторните клетки на клетъчния имунитет – Т-килъри, Т-хелпери и Т-суперсори. Това става в Т-зависимите зони на слезката.
От В-лимфоцитите произлизат крайните неделящи се ефекторни плазматични клетки, които синтезират антителата. Те са ефекторни елементи на хуморалния имунитет. Този процес се осъществява в В-зависимите зона на слезката и лимфните възли.
Разпознаването и свързването между имунните клетки и фагоцитите става чрез антигените на главния комплекс на хистеосъвместимостта.
Хуморален имунен отговор. Осъществява се от В-лимфоцитите спрямо всички видове антигени. При Т-независими антигени, липополизахариди и др В-лимфоцитите не се нуждаят от Т-хелпери за производството на антитела. При Т-зависимите антиген белтъци В-лимфоцитите се активират от Т-хелперите. Т-хелперите отделят интерлефким две и др., който активират В-лимфоцитите и те започват бързо да се делят, като от тях се образуват крайните не делящи се плазматични клетки. Плазматичните клетки синтезира и отделят различни класове имуноглобулини (Ig). Хуморалния имунитет се осъществява главно срещу бактерии и други токсини, които са белтъци.
Първичен и вторичен имунен отговор.
Хуморалния имунен отговор при първа среща с антигена се различава количествено и качествено от този при втората среща със същия антиген. При първата среща се развива първичен имунен отговор, който е по-бавен и с по-нисък титър на антителата, които не се задържат за дълго в серума. Процеса на образуване на антитела започва след 5-7 дни, като най-напред се образуват IgM и след това IgВ. При повторна среща със същия антиген, се развива вторичен имунен отговор. При него образуването на антитела започва общо след 1-2 дни, като най-напред се образува IgM, а много скоро след това IgG с висок титър. IgG се запазва дълго време в серума.
