Вегетативна нервна система

Вегетативната нервна система се състои от вегетативни ядра в централната нервна система (гръбначния мозък и мозъчния ствол), от вегетативни възли (ганглии) извън централната нервна система и от вегетативни нерви, стигащи до различни вътрешни органи.
Особености на вегетативната нервна система. Вегетативната нервна система има следните особености, които я различават от соматичната нервна система:

1. Чрез соматичната нервна система човек може да управлява движенията (например да започне да бяга по собствено желание), докато работата на вегетативната нервна система не се подчинява на волята на човека (например човек не може по желание да спре потоотделянето или работата на сърцето).

2. Вегетативните нервни влакна са много по-тънки от нервните влакна на соматичната нервна система, поради което провеждат по-бавно нервните импулси.

3. Изпълнителния импулс при вегетативната нервна система за разлика от соматичната стига до реагиращия орган, като минава през два последователни неврона, свързани помежду им във вегетативния възел. Тялото на първия неврон е в централната нервна система, а аксонът му завършва във вегетативния възел. Тялото на втория неврон е във вегетативния възел, а аксонът му стига до реагиращия орган.

Симпатиковият дял на вегетативната нервна система има централна и периферна част. Централната част е изградена от неврони, образуващи вегетативните ядра, които са разположени в страничните колонки на сивото мозъчно вещество на гръбначния мозък, в неговите гръдни и поясни сигменти. Периферната част е съставена от вегетативни нервни влакна и вегетативни възли. Възлите образуват двойна колона от 22 – 23 възела от двете страни на гръбначния стълб. Симпатиковите нервни влакна, които излизат от централната нервна система стигат до вегетативните възли. От нервните клетки във възлите започват нервни влакна, които се отправят към очите, сърцето, белите дробове, кръвоносните съдове и жлезите, а някои от тях минават в коремната и тазовата кухина. Там те участват в образуването на сплитове – слънчев сплит (в коремната кухина) и тазов сплит (в тазовата кухина), откъдето стигат до коремните и до пикочо-половите органи.

Парисимпатиковият дял на вегетативната нервна система също има централна и периферна част. Централната част се състои от парисимпатикови ядра в продълговатият мозък, моста и средния мозък, както и в страничните колонки на сивото мозъчно вещество в кръстцовите сигменти на гръбначния мозък. Периферната част се състои от нервни влакна, излизащи от централната част, от нервни възли, разположени в близост до органите или в стените им, и от вегетативни нервни влакна, излизащи от възлите и стигащи до вътрешните органи. Парасимпатиковите нервни влакна не се движат самостоятелно, а заедно с черепномозъчни и гръбначномозъчни нерви. Най-важният смесен нерв с парасимпатиково участие е т.нар. блуждаещ нерв. Парасимпатиковите влакна на блуждаещия нерв започват от вегетативното ядро в продълговатия мозък и стигат до всичко органи в гръдния кош и в коремната кухина. Наименованието му идва от това, че за да стигнат до вътрешните органи, разклоненията му сякаш блуждаят из тялото.

Функциониране на вегетативната нерва система. До вътрешните органи стигат нервни влакна и на двата дяла на вегетативната нервна система. Те са с противоположен ефект върху органите. Симпатиковият дял например учестява сърдечната дейност, подобрява кръвоснабдяването на работещите мускули, разширява бронхите, докато парасимпатиковият дял забавя сърдечната дейност, свива бронхите и стимулира секрецията на храносмилателните жлези.
Вегетативните рефлекси като уриниране, дефекация и др. се контролират от гръбначния мозък, по-сложните – от продълговатия мозък, а най-сложните – от подхълмието на междинния мозък и лимбичната система. Участието на лимбичната система обяснява защо при различни емоционални състояния (радост, страх, гняв и др.) дейността на сърцето се ускорява, повишава се кръвното налягане, разширяват се или се свиват кръвоносните съдове (човек побледнява или почервенява).