Устройство и функции на гръбначния мозък.
Външно устройство. Гръбначният мозък е разположен в канала на гръбначния стълб. Той е цилиндрична връв с дължина 40 – 45 см, диаметър – 1 см, и маса 30 – 35 г. Нагоре преминава в продълговат мозък, а долният му край завършва с конусовиден връх на равнището на втория поясен прешлен. По цялата му дължина отпред и отзад са разположени предна и задна бразда, които го разделят на две симетрични половини. От двете страни на гръбначният мозък се разполагат двойки гръбначномозъчни възли (ганглии).
Гръбначният мозък има три обвивки, които са продължение на обвивките на главния мозък. Изградени са от съединителна тъкан. Външната, наречена още твърда мозъчна обвивка, е свързана с канала на гръбначния стълб и в пространството помежду им се съдържа мастна и хлабава съединителна тъкан. Средната мозъчна обвивка е много тънка и се нарича паяжиновидна.
Вътрешната мозъчна обвивка, наречена мека, плътно прилепва към повърхността на гръбначния мозък. Тя е богата на кръвоносни съдове. Пространството между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка е изпълнено с гръбначномозъчна течност. Гръбначният мозък е добре защитен от костния скелет, от мозъчните обвивки и гръбначномозъчната течност. Те го предпазват от удари и сътресения.
Снимка на гръбначен мозък: А. Гръбначен мозък с излизащите от него гръбначномозъчни нерви: 1 – продълговат мозък; 2 – гръбначномозъчни нерви; 3 – конусовиден връх на гръбначния мозък. Б. Сегменти на гръбначния мозък на различна височина: 1 – бяло мозъчно вещество (нервни пътища); 2 – сиво мозъчно вещество (нервни клетки).
Вътрешно устройство. Гръбначният мозък е изграден от бяло и сиво мозъчно вещество. Бялото мозъчна вещество се разполага периферно и е изградено от нервни влакна с миелинова обвивка образуващи два вида нервни пътища – възходящи (сетични), които провеждат възбуждането от рецепторите към главния мозък, и низходящи (двигателни), които провеждат възбуждането от главния мозък към реагиращия орган. Сивото мозъчно вещество се разполага централно под формата на пеперуда, на която се различават две задни и две предни рогчета. По цялата дължина на гръбначния мозък рогчетата образуват колонки от сиво мозъчно вещество. В гръдната поясната и кръстцовата част на гръбначния мозък сивото мозъчно вещество образува и странични рогчета, които са център на вегетативната нервна система. Сивото мозъчно вещество е изградено от нервни клетки (тела на невроните). Нервните клетки в предните и страничните рогчета са двигателни, а в задните рогчета – междинни (свързващи). Нервните клетки в гръбначномозъчните възли са сетивни. От тялото им излиза един израстък, който се разделя Т-образно на два израстъка – централен (къс) и периферен (дълъг). В центъра по цялата дължина на гръбначния мозък се намира канал, изпълнен с гръбначномозъчна течност.
Гръбначният мозък има 31 сегмента (шийни, гръдни, поясни и кръстцови) от които излизат по една двойка гръбначномозъчни нерви.
Сегмент на гръбначен мозък с гръбначномозъчен нерв: 1 – бяло мозъчно вещество; 2 – заден рог на сивото мозъчно вещество; 3 – страничен рог на сивото мозъчно вещество; 4 – преден рог на сивото мозъчно вещество; 5 – канал на гръбначния мозък; 6 – гръбначно мозъчен възел (ганглии); 7 – тяло на сетивния неврон; 8 – къс израстък на сетивния неврон (заден корен на гръбначномозъчния нерв); 9 – дълъг израстък на сетивния неврон; 10 – междинен (свързващ) неврон – тяло и аксон; 11 – тяло на двигателния неврон; 12 – аксон на двигателния неврон (предно коренче на гръбначномозъчния нерв); 13 – рецептор; 14 – реагиращ орган (мускул).
Всеки нерв има две коренчета – задно и предно. Задното коренче е изградено от централните (къси) израстъци на сетичните нервни клетки в гръбначномозъчния възел. То навлиза в задния рог на сивото мозъчно вещество на гръбначни мозък. Периферните (дълги) израстъци на сетивните клетки във възела осъществяват връзка с определен рецептор, разположен в кожата, ставите и сухожилията. Чрез тях нервният импулс се предава на късите израстъци и оттам – на свързващите нервни клетки в задния рог на сивото мозъчно вещество.
Аксоните на свързващите нервни клетки предават нервния импулс до двигателните нервни клетки в предния рог на сивото мозъчно вещество и до главния мозък. Предното коренче е изградено от дългите израстъци (аксони) на двигателните нервни клетки в предния рог на сивото мозъчно вещество. По тях нервният импулс, получен от свързващите неврони и от главния мозък, отива до реагиращия орган.
В състава на предните коренчета на гръбначномозъчните нерви влизат и аксоните на двигатлените клетки от страничния рог на сивото мозъчно вещество.
Всеки гръбначно мозъчен нерв е смесен – съдържа двигателни и сетивни влакна. Ако на опитно животно например се пререже задното коренче на някой гръбначномозъчен нерв, загубва се чувствителността на онази част от тялото, която се инервира от него, но се запазва двигателната способност. Ако се пререже предното коренче, настъпва парализа на инервирания мускул, но чувствителността се запазва.
Функции на гръбначния мозък. Основните функции са три: проводна, рефлексна и вегетативна.
Проводната функция се изразява в провеждането на импулси по възходящите и низходящите пътища на гръбначния мозък. По възходящите пътища се изпраща информация от частите на тялото до съответните центрове в главния мозък. По низходящите пътища се провеждат импулси от главния мозък до двигателните неврони и чрез тях – до реагиращия орган. При увреждане на гръбначния мозък настъпват парализи и нарушения в сетивността в онези части на тялото, чиято инервация е от гръбначномозъчни нерви, изходящи под мястото на увреждането.
Рефлексна функция има за основа рефлексната дъга, която преминава през гръбначния мозък. Рефлексите имат сегментен характер. Това означава, че съответната рефлексна дъга се осъществява на равнището на определен сегмент на гръбначния мозък. Рефлексите могат да бъдат двуневронни и триневронни.
При двуневронния рефлекс късият израстък на сетивния неврон в гръбначномозъчния възел влиза в пряк контакт с дендритите на двигателния неврон в предния рог на сивото мозъчно вещество. Пример за такъв рефлекс е коленният рефлекс. При удар по сухожилието под коленното капаче се възбуждат рецепторите на четириглавия бедрен мускул. Нервния импулс се провежда чрез сетичните неврони до двигателните неврони в поясния сигмент на гръбначния мозък. От тях импулсът достига обратно до четириглавия мускул, който се съкращава. В резултат подбедрения мускул отскача нагоре.
Преобладаващата част от гръбначномозъчните рефлекси са триневронни. При тях между сетивния и двигателния неврон се намира междинен неврон. Много често аксоните на междинните неврони се разклоняват и стигат до двигателни неврони в съседните сегменти. Ето защото при силно дразнение се обхващат повече сегменти на гръбначния мозък.
Вегетативна функция. Вегетативната функция на гръбначния мозък се осъществява от вегетативните центрове в страничните рога на сивото мозъчно вещество. Периферните израстъци на разположените в тези центрове двигателни нервни клетки регулират жизнените функции, които не се поддават на пряк съзнателен контрол: сърдечна дейност, кръвно налягане, потна секреция, пригаждане на очите за близко и далечно гледане и за различна степен на осветеност и други.
