Сетивни системи
Живият човешки организъм получава непрекъснато дразнения от външната и вътрешната среда. Тези дразнения се възприемат от специализирани образувания, наречени рецептори. В хода на еволюционното развитие на организма отделни групи рецептори, специализирани за възприемане на един вид рецептори, се групират, развиват и обособяват като сетивни органи. От сетивните органи дразненията се пренасят по нервни пътища до съответно сетивно поле в мозъчната кора. Целият този комплекс – сетивен орган, проводни нервни пътища и сетивно поле в кората се означава с понятието сетивна система (анализатор). Следователно сетивните органи са само периферната част на анализатора. При човека са добре проучени структурата и функцията на пет анализатора: на зрението, на слуха и равновесието, на обонянието, на вкуса и на осезанието.
Обща сетивност
Дразненията, които човешкият организъм възприема чрез рецептори, разположени в кожата и лигавицата се обработват в анализатора на общата сетивност. От тези рецептори усещанията се пренасят по пътя на сетивните нерви до централната нервна система. Сетивните полета в кората на мозъка се намират в мозъчната извивка зад централната бразда. В общата сетивност се включват: повърхностната и вътрешната сетивност.
Повърхностната сетивност бива 3 вида: тактилна, термична и болкова.
Тактилната сетивност се възприема от рецептори, разположени в кожата, чрез които се получава усещането за допир и усещането за натиск. Усещането за допир се възприема от телца, разположени в дермата на кожата, а усещането за натиск – от телца, намиращи се в дълбоките слоеве на дермата.
Мозъчните полета на тактилната сетивност са зад централната бразда на мозъчната кора.
Температурните промени на околната среда се възприемат от два вида рецептори – за студено и топло. За студовите усещания отговарят телца, разположени в папиларния слой на дермата. Топлинните дразнения се възприемат от телца, които също са в папиларния слой на дермата, но малко по-дълбоко. Информацията от термичната сетивност стига до подхълмието, където се намират центровете за терморегулацията. Оттам усещанията по специални проводни пътища се провеждат до сетивното поле, разположено зад централната бразда на мозъчната кора.
Болковата сетивност се възприема чрез крайните разклонения на сетивните нерви, които се намират в папиларния край на дермата. Най-гъсто разположени са в кожата на устните, на главата на половия член и на клитора. Рецептори за болка има и във всички останали органи на нашето тяло. Различна е чувствителността към болката на отделните органи. Най-чувствителна е роговицата на окото. Възбуждането на болковите рецептори по нервните пътища стига до сетивните полета на мозъчната кора, а информацията чрез разклонения – и до мрежестото образувания, което обяснява някои емоционални и вегетативни прояви, съпровождащи усещането за болка. Под вияния на болката се променят и други физиологични процеси. При силна болка се учестява дишането; разстройва се ритмичната дейност на сърцето; намалява отделянето на стомашен сок, забавя се чревната моторика, усилва се потоотделянето; мускулите се пренапрегнати. Чувството за болка е индивидуално. Едни и същи болкови дразнения се възприемат различно от отделните индивиди. Нечувствителност към болка може да се получи при временно прекъсване на нервите, които провеждат дразненията от периферията на тялото към мозъка (местна упойка), или чрез намаляване на възприемателните възможности на болковите рецептори. Болковите усещания могат да се притъпят при системни тренировки (например боксьори).
Вътрешна сетивност. Чрез нея се получава информация за състоянието на вътрешните органи. Рецепторите са разположени в лигавицата им, във вътрешната обвивка на кръвоносните съдове и в жлезите. При преяждане, при недостиг на кръв в сърцето, при възпалителни процеси на органите, при спазми на гладките мускули (колики) се усещат най-често тежест, по-слаби или по-силни болки, които по пътя на вегетативните нерви стигат до ядрата в хълмовете на междинния мозък. От там по нервни пътища усещанията стигат зад централната мозъчна бразда, където се разполага зоната на вътрешната сетивност. Площта на тази зона е значително по-малка от зоната на повърхностната сетивност. С това се обяснява и по-малката точност на усещанията от вътрешните органи. При провеждането на дразненията в мозъка се дразнят и невроните на мрежестото образувание, поради което усещанията от вътрешните органи се придружават с редица вегетативни смущения.
Информацията от вътрешните органи е необходима за поддържане на хомеостазата на вътрешната среда.
