Клетките в многоглетъчните организми са специализирани да изпълняват определени функции. Съвкупност от клетки със сходен строеж и функции заедно с многоклетъчното вещество се нарича тъкан. Човешкият организъм е изграден от около 300 милиарда клетки, които са групирани в следните основни тъкани: ЕПИТЕЛНА, СЪЕДИНИТЕЛНА, КРЪВНА, МУСКУЛНА И НЕРВНА.
ЕПИТЕЛНАТА ТЪКАН е изградена от плътно разположени една до друга клетки със съвсем малко количество междуклетъчно вещество. Различава се два основни вида епител – покривен и жлезист.
Покривният епител изгражда външният слой на кожата и постила повърхността на вътрешните органи. Клетките могат да бъдат в един или няколко слоя. По форма биват плоски, кубични и цилиндрични. В органите, които са в непоследствен допир с външната среда, епителът е многослоен. Броят на слоевете е от 10 до 30. Епителът на кожата, наречен епидермис, е многослоен плосък вроговяващ. Многослоен плосък невроговяващ епител изгражда лигавицата на устната кухина, хранопровода, влагалището.
Основната функция на многослойния епител е защитната. Тъй като са изложени непрекъснато на различни физични и химични въздействия, повърхностните клетки постоянно се излющват и се подменят чрез делене на клетките на възпроизводителния слой. Така се запазва целостта на епитела. Във вътрешните органи покривният епител е еднослоен. В червата той има всмукваща функция, в бъбречните каналчета – отделителна функция.
Жлезистият епител е изграден от клетки, които произвеждат различни секрети. В някои случаи жлезистите клетки функционират самостоятелно и се разглеждат като едноклетъчни жлези.
Такива клетки има в лигавицата на храносмилателната и дихателната система. В повечето слуаи клетките изграждат анатомично обособени жлези. Едни от тях чрез канали отделят секрета си в храносмилателния тракт (слюнчени жлези, задстомашна жлеза, черен дроб) или навън от тялото (потни, масни, млечни, слъзни жлези). Те се наричат жлези с външна секреция. Други жлези нямат отводящи канали и клетките им отделят направо в кръвта секрети, наречени хормони. Те са жлези с вътрешна секреция. Такива са хипофизната жлеза, щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и др.
СЪЕДИНИТЕЛНА ТЪКАН е изградена от клетки и голямо количество междуклетъчно вещество. Според особенностите на клетките и строежа на междуклетъчното вещество се различават няколко вида съединителна тъкан. В зависимост от функциите им те се групират на:
1 тъкани със защитна и изхранваща функция.
2 тъкани с опорна функция.
Към тъканите със защитна и изхранваща функция спадат:
а) мрежеста съединителна тъкан. Състои се от звездовидни клетки, които се свързват с израстаците си и по този начин образуват мрежа. Тя изгражда съединителнотъканната част на костния мозък, слезката и лимфните възли. В тези органи се образуват кръвните клетки.
б) рехава влакнеста съединителна тъкан. Съдържа различни по вид клетки (включително и кръвни) и междуклетъчно вещество с малко количество плътни и еластични влакна. Намира се в подкожието, около кръвоносните съдове, нервите и повечето вътрешни органи. Има защитна функция.
в) мастна съединителна тъкан. Изградена е от клетки, изпълнени с мастни капки. Намира се в подкожието и около някои органи, например бъбреците. Служи като енергиен резерв и има топлоизолираща функция.
Към тъканите с опорна функция спадат:
а) Плътна влакнеста съединителна тъкан. Състои се от клетки и междуклетъчно вещество, което съдържа голямо количество плътни влакна. Изгражда сухожилията на мускулите, ставните капсули и връзки.
б) Хрущялна тъкан. състои се от овални клетки, групирани от 2-3, и плътно междуклетъчно вещество.
Изгражда ушната мида, носа, гръкляна, повърхностите на ставите, междупрешленните дискове. През време на зародишното развитие скелетът е изграден от хрущялна тъкан, която постепенно се замества от костна тъкан.
в) Костна тъкан. състои се от звездовидни клетки с дълги израстъци и междуклетъчно вещество, в което са отложени неорганични соли, главно калциев фосфат. Костните клетки са подредени в концентрични кръгове и заедно с междуклетъчното вещество образуват костни пластинки. Така тъканта наподобява включени един в друг цилиндри. В кухината на наи-вътрешния цилиндър се намира кръвоносен съд, който изхранва тъканта.
КРЪВНА ТЪКАН. Състои се от разнообразни по вид клетки и течно междуклетъчно вещество – кръвна плазма. Кръвта е основна съставка на вътрешната течна среда на организма.
МУСКУЛНАТА ТЪКАН. Изградена е от клетки, които притежават свойствата възбудимост, проводимост и съкратимост. В зависимост от строежа и функциите се различават напречнонабраздената,
гладка и сърцева мускулна тъкан.
Напречнонабраздената мускулна тъкан изгражда скелетните мускули. Състои се от многоядрени структури,наречени мускулни влакна. Те са в цилиндрична форма и достигат дължина 10-12 см., но са по-тънки от човешки косъм. Мускулното влакно се образува през зародишното развитие чрез сливането на много клетки. Затова мускулното влакно се разглежда като многоклетъчно обединение с обща цитоплазма и множество ядра. На общата клетъчна мембрана,наречена сарколема, се дължат свойствата възбудимост и проводимост на мускулното влакно. В саркоплазмата по дължината на мускулното влакно, успоредно и плътно една до друга са разположени голям брой тънки нишки, наречени миофибрили. Те са изградени от съкратителни белтъци. На миофибрилите се дължи свойството съкратимост на мускулното влакно. Цялото мускулно влакно изглежда напречнонабраздено. В цитоплазмата, между миофибрилите са разположени голям брой митохондрии, които доставят енергията за мускулните съкращения. Съкращенията на напречнонабраздените мускули се осъществяват бързо, под действието на импулси от централната нервна система. Тези мускули могат да се съкращават волево.
Гладката мускулна тъкан се състои от едноядрени клетки. Те също съдържат миофибрили, които обаче не са подредени. Гладката мускулна тъкан участва в изграждането на стените на кухите вътрешни органи – стомах, черва, пикучен мехур, на кръвоносните съдове и бронхите. Съкращенията са бавни и се извършват под въздействието на импулси от вегетативната нервна система.
Сърцевата мускулна тъкан е напречнонабраздена и мускулните клетки съдържат по едно ядро. Съкращенията и са независими от волята. Съкратителните импулси се зараждат автоматично в специализирани нейни клетки. Честотата и силата на съкращенията се регулират от вегетативната нервна система.
НЕРВНА ТЪКАН. Тя изгражда нервната система. Състои се от нервни клетки – неврони, и от няколко вида помощни клетки, наречени общо невроглия. Невроните притежават свойствата възбудимост и проводимост. При дразнене в неврона възниква възбуждане, което под формата на нервен импулс се предава на друг неврон, мускул или жлеза. Невронът е съставен от тяло и израстъци. В тялото се съдържа ядрото и цитоплазмата. Един от израстъците е много по-дълъг и се нарича аксон. Дължината на някои аксони надхвърля 1 метър. Аксонът образува разклонения,които завършват с многобройни крайни окончания.
Останалите израстъци,наречени дендрити, са къси и многобройни. Чрез тях невронът приема нервни импулси от други неврони. Местата, в които крайните окончания на аксона се допират до дендритите на други неврони, до мускулни клетки или жлези, се наричат синапси.
Аксонът е обвит подобно на изолиран проводник по цялата си дължина. Тази обвивка се нарича миелинова. Тя предава на аксоните бял цвят. На миелиновата обвивка се дължи голямата скорост на предаване на нервния импулс,която достига 120 м. в секунда.
Телата на невроните са разположени в главния и гръбначния мозък. Те са струпани в участъци, които изглеждат сиви на цвят и се наричат сиво мозъчно вещество. В други части са групирани аксоните на нервните клетки, които образуват бялото мозъчно вещество. Клетките на невроглията са разположени около невроните. Някои от тях участват в обмяната на веществата между невроните и кръвта. Други образуват миелиновите обвивки на аксоните. Трети унищожават мъртвите неврони и имат защитна функция.
