Размножаването е основно свойство на организмите. Това е процес, при който организмите се възпроизвеждат, създават себеподобни, осъществява се приемственост между поколенията и се запазва видът. Размножаването се осъществява по 2 начина – безполов и полов. При половото размножаване новият индивид се развива от сливането на специализирани размножителни клетки (полови клетки, гамети).
При човека размножаването започва с пренасянето на мъжките полови клетки в женските полови пътища при полов акт. С проникването на мъжката полова клетка (сперматозоид) в женската полова клетка (яйцеклетка) се извършва оплождането, при което се образува зигота. От нея в хода на индивидуалното развитие се развива новият индивид.
Индивидуалното развитие започва с първото делене на зиготата и завършва със смъртта на организма. Дели се на два основни етапа: предродов и следродов.
ПОЛОВИ ОРГАНИ
Половата система включва органи, които произвеждат половите клетки и осъществяват оплождането. Половите органи се разделят на мъжки и женски. Произходът им е еднакъв и в първите дни на зародишното развитие техните зачатъци не се различават. Полът се обособява в началото на третия ембрионален месец.
Според местонахождението си половите органи се делят на външни и вътрешни.
Мъжките полови органи са семенник, надсеменник, семеотводен канал, семенно мехуре, простатна жлеза (това са вътрешните полови органи), а външните полови органи са: полов член и мъдница.
Семенникът (тестис) е двоен орган с овална форма и маса 25-30 грама. Левият семенник обикновенно е разположен малко по-ниско от десния. Двата семенника се намират в специална кожена торбичка (мъдница), извън коремната кухина.
Функцията на семенника е да образува мъжките полови клетки – сперматозоидите, и мъжките полови хормони. Това става в хилядите семеобразуващи каналчета във вътрешността му. Семенниците започват развитието си в коремната кухина , но постепенно се смъкват надолу, преминават през канал в долната част на коремната стена (слабителен канал) и попадат в мъдницата извън коремната кухина.
Това става преди раждането на детето и е свързано с обстоятелството, че оптималната температура за образуване на мъжките полови клетки е по-ниска от коремната.
Надсеменникът е силно нагънат канал, в който постъпилите сперматозоиди окончателно узряват.
Семеотделителният канал е дълъг около 50 см. и e с дебели стени, богати на мускулни влакна. Благодарение на това сперматозоидите се придвижват напред към онази част на пикочния канал, която минава през простатната жлеза.
Краят на семеотводния канал се свързва с канала на семенното мехурче и заедно образуват семеизхвърлящ канал, който се отваря в пикочния канал. През пикочния канал в едни случаи преминава урината, а в други семенната течност, но никога двете едновременно.
Семенното мехурче е двоен жлезист орган, който произвежда секрет. В него сперматозоиди няма.
Простатната жлеза е с форма на кестен и се разполага под пикочния мехур. Произвежда течност със специфична миризма. Секретите на семенните мехурчета и на простатната жлеза образуват семенната (спермалната) течност, в която сперматозоидите се активират и стават подвижни. Количеството на сперматозоидите в семенната течност е огромно. Само с едно семеизхвърляне се отделят до 400 милиона сперматозоиди.
Половият член е мъжкият копулативен орган (от лат. Копулацио – свързване), който доставя семенна течност във влагалището на жената. Изграден е от две пещеристи тела и едно гъбесто тяло, което образува главата на половия член. При напълване на кухините на пещеристите тела с кръв половият член се уголемява и втвърдява. Състоянието се нарича ерекция.
Женските полови органи са яйчник, маточна тръба, матка, влагалище – вътрешни полови органи и големи и малки срамни устни, клитор – външни полови органи.
Яйчникът е двоен орган с форма на бадем и маса 8 – 10 грама. Функцията на яйчника е да образува женските полови клетки – яйцеклетките и женските полови хормони. Всички яйцеклетки са предварително образувани и у новороденото момиче броят им в двата яйчника е около 400 000. Това са незрели клетки (овоцити), заобиколени от епителни клетки и образуващи заедно фоликули. От тях след започване на пубертета всеки месец узрява по една вйцеклетка.През целия период на полова зрялост на жената (от пубертета до около 50 годишна възраст) узряват само около 400 яйцеклетки – по 200 във всеки яйчник. В процеса на узряване около яйцеклетката се образува мехурче, изпълнено с течност. То издува повърхността на яйчника и след узряването на яйцеклетката се пука и тя заедно с течността излиза навън. Пукането на мехурчето и освобождаването на яйцеклетката се нарича овулация. Празнината на мястото на пукналото се мехурче се запълва с клетки, които съдържат вещество с жълт цвят – оформя се жълто тяло. То произвежда хормон, който задържа зреенето на друга яйцеклетка и подготвя матката за приемане на евентуално оплодената яйцеклетка и развитието на плода. Ако яйцеклетката не е оплодена, жълтото тяло на 13-ият – 14-ият ден след овулацията престава да отделя хормон.
Отделената яйцеклетка попада в маточната тръба. Тя е двоен орган с дължина 10-12 см. и свързва яйчника с матката. Краят и в близост до яйчника има форма на фуния, осеяна с реснички, които да поемат отделената яйцеклетка и да я придвижат до матката.
Матката е кух мускулест и много еластичен орган с формата на обърната круша. Има маса 50 – 70 грама. Отвътре е постлана с богато кръвоснабдена лигавица. С настъпване на полова зрялост в маточната лигавица започват циклични промени, наречени менструален цикъл. Един цикъл трае средно около 28 дни и се свързва с узряването на яйцеклетката. След отделянето на зрялата яйцеклетка от яйчника, под влияние на неговите хормони маточната лигавица се удебелява, в нея се образуват жлези, увеличава се кръвоснабдяването и тя става готова да поеме оплодената яйцеклетка. Ако не се извърши оплождане на яйцеклетката, производството на хормони спира и повърхностният слой на маточната лигавица започва да се олющва, отделя се навън заедно със секрета на жлезите, кръвта от разкъсаните кръвоносни съдове и неоплодената яйцеклетка (менструация). Остава само много тънък слой от лигавицата на матката. Следва ново узряване на яйцеклетка в яйчника, което е свързано с възстановяване на маточната лигавица от останалия тънък слой. Регулацията на процеса става от половите хормони, чието образуване се контролира от хормони на хипофизата.
При бременност количеството на полови хормони и най-вече хормонът на жълтото тяло спира узряването на други яйцеклетки и не става изхвърляне на маточната лигавица, т.е. липсва менструация.
Влагалището е тръбесто образувание с дължина 8 – 10 см., с много разтегливи стени, което позволява преминаването на детето по време на раждането. Отвън влагалището се затваря от големите и малките срамни устни. Входът към влагалището е затворен от т. нар. девствена ципа. При първото полово сношение тя се разкъсва, при което се получава леко кървене. Там, където малките срамни устни отпред се съединяват, се намира клиторът, който е богат на нервни влакна и може да се възбужда при механично дразнене.
