Нервна система – устройство и функции

Приспособяването на организма към постоянно променящата се външна среда, запазването на неговата структурна и функционална цялост се осъществява главно чрез нервната система. Еволюцията на нервната система е свързана с развитието и усъвършенстването на двигателната функция на организма. Начален етап в развитието на нервната система е мрежестата нервна система (при мешести). Нервните клетки са свързани с многобройните си израстъци и образуват мрежа, дифузно пронизваща цялото тяло. Всяко дразнение води до реакция на целия организъм. Следващия етап в развитието на нервната система е свързан с регулирането на двигателната функция на определени части на тялото. Това води до концентриране на нервни клетки в групи и образуване на нервни центрове (възли) – ганглийна нервна система (при червеи, мекотели, членестоноги). Третият етап в развитието на нервната система е свързан с регулиране на скелетните движения. Като принципно ново в еволюцията това движение довежда до основно преустройство на нервната система. Появява се тръбестата нервна система (при гръбначните животни), която достига най-високо развитие при човека.

строеж на нервната системаУстройство и функции на нервната система

Устройство и функции. Нервната система при човека структурно и функционално се дели на соматична, която възприема дразненията от външната среда и управлява двигателната дейност на човека, и вегетативна, която регулира дейността на вътрешните органи, жлезите с вътрешна секреция, кръвоносните съдове и допринася за поддържането на хомеостазата. Двете системи са тясно свързани помежду си и са неделимо цяло. Всяка от тях има централна част (централна нервна система), която обхваща главния и гръбначния мозък, и периферна част (периферна нервна система), включваща гръбначномозъчни, черепномозъчни и вегетативни нерви и нервни възли (ганглии). Вижте схемата на строежа на нервната система.

   Усилването или отслабването на функциите на едни органи води до изменение в дейността на други органи. Например при бягане се увеличава работата на скелетните мускули, което повишава дейността на сърцето и дихателните органи, усилва отделянето на пот и се усилва топлоотдаването. Това означава, че нервната система съгласува дейността на отделителните органи т.е. тя осигурява единството на организма.

Нервните разклонения, които завършват в кожата, сетивните органи, мускулите и във всички останали органи, приемат дразненията от външната и вътрешната среда. Те се предават по строго определен нервен път и предизвикват ответна реакция.
Такава закономерна реакция на организма, която е отговор на дразнение и се осъществява чрез нервната система, се нарича рефлекс. Анатомичният път, по който се осъществява рефлексът, се нарича рефлексна дъга. Тя се състои от следните части:

Рецептор – изграден е от специализирани образувания, разпръснати в целия организъм или събрани в специализирани сетивни органи, чрез които се възприемат промените във външната и вътрешната среда на организма. Рецепторите имат висока възбудимост. Чрез тях се възприемат механични, термични, химични и светлинни дразнения. Рецепторите могат да бъдат разположени по повърхността на тялото, във вътрешните органи и в мускулите, сухожилията и ставите.рефлексна дъга
Сетивен неврон – провежда възприетата от рецепторите информация към централната нервна система.
Нервен център – представлява струпване от нервни клетки в различни участъци на централната нервна система. В него получената информация се подрежда, анализира и обработва.
Двигателен неврон – предава обработената информация по формата на нервни импулси по реагиращия орган.
Реагиращ орган (изпълнителен орган) – такъв орган може да бъде напрачнонабраздената мускулатура, гладката мускулатура на вътрешните органи и на кръвоносните съдове, жлезистата тъкан на жлезите, сърдечната мускулатура. Реагиращият орган отговаря със специфична ответна реакция.
Всяко изменение във външната или вътрешната среда е дразнител, под чието влияние в рецепторите възниква възбуждане. То се провежда от рецепторите по сетивния неврон на рефлексната дъга като нервен импулс до централната нервна система.

Едновременно с процеса възбуждане в централната нервна система възниква и процесът задържане. Например, когато човек слуша увлекателен разказ, появата на силен шум води до насочване на вниманието към източника на шума т.е. първоначалната дейност се оказва задържана. Това става, защото в централната нервна система възниква второ огнище на възбуждане, което потиска първото.
Процесите на възбуждане и задържане се намират във взаимодействие помежду си и са в основата на нервната дейност. Във всяка рефлексна реакция участват и двата процеса. Така например свиването на група мускули се съпровожда от процес на задържане в мускулите антагонисти и в резултат възниква координирана и съгласувана ответна реакция. Без процеса задържане движенията биха били разхвърляни и некоординирани и организмът би бил хаотична система.
Живият организъм е саморегулираща се система, т.е. работи по принципа на обратната връзка. Това означава, че се предават нервни импулси не само от централната нервна система към работещия орган, но и обратно – от работещия орган към централната нервна система, които информират за неговата работа. Благодарение на механизма на обратната връзка централната нервна система може да коригира неточности в движенията, в дейността на вътрешните органи или промените във вътрешната течна среда на организма.
Рефлексът осигурява равновесие на организма с околната среда и контрол и регулация на функциите му. В това се състои неговото биологично значение.

Share Button
Обновено на: 28/10/2014 — 17:59

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme