Жлези с вътрешна секреция

Устройство, функции и нарушения на жлезите с вътрешна секреция

В човешкият организъм функционират следните жлези и с вътрешна секреция: единични – хипофизата, епифиза, щитовидна, тимусна и задстомашна жлеза; двойни – околощитовидни, надбъбречни и полови жлези.

Хипофизна жлеза. Хипофизата е разположена в черепната кухина. Тя е малко сиво червениково телце с форма и големина на царевично зърно и маса 0,6 г. Чрез „дръжка“ тя се свързва с подхълмието, което доказва тясната и връзка с мозъка. В жлезата се разграничават две части, различни по своя произход и функция: предна – аденохипофиза, и задна – неврохипофиза. В аденохипофизата се произвеждат хормони, които стимулират дейността на другите ендокринни жлези: тиреотропен (щитовидна жлеза), адренокортикотропен (надбъбречните жлези), гонадотропни (половите жлези).

Освен това в аденохипофизата се произвежда т. нар. соматотропен хормон, които стимулира растежа и развитието на тялото.

Неврохипофизата не произвежда хормони. Хормоните на неврохипофизата се произвеждат в подхълмието и се складират в нея. Те са: антидиуретичен хормон, регулиращ обратното всмукване на водата в бъбречните каналчета, вазопресин, повишаващ тонуса на гладните мускули на кръвоносните съдове, и окситоцин – стимулиращ съкращението на мускулатурата на матката при раждането.
Функциите на хипофизата са сложни и разнообразни. По-рано се смятало, че тя регулира дейността на всички останали еднокринни жлези, поради което е била наречена „диригент“ на жлезите с вътрешна секреция. Сега е доказано, че тази регулация се осъществява от ядрата на подхълмието, а хипофизата е само свързващо звено между централната нервна система и еднокринната система.

Поради голямото разнообразие на хормоните на хипофизата смущенията в дейността и предизвикват много и разнообразни болестни състояния. Резултатът от нарушената функция на хипофизата е в зависимост от възрастта, в която той се появява.
При хиперфункция на аденохипофизата в ранна възраст настъпва гиганизъм – ръст над 220 см, но с намалена физическа сила. Ако хиперфункцията се появи в зряла възраст, получава се акромегалия – силно нарастване на крайните части на тялото (китките на ръцете, ходилата, носа, брадата, езика). При хипофункция на аденохипофизата в млада възраст настъпва нанизъм – джуджешки ръст, но с нормални пропорции на телесните части и запазени умствени способности. Ако хипофункцията настъпи в зряла възраст, възниква заболяването хипофизна кахексия – силно отслабване и изтощаване на организма.
При заболяване на неврохипофизата, когато се прекъсне притокът на хормони от подхълмието, възниква заболяването безвкусен диабет – увеличено количество на урината без наличие на захар в нея. Количеството на урината може да достигне 15 – 20 литра в денонощие.

Щитовидна жлеза. Тя е най-голямата единична жлеза с вътрешна секреция – тежи около 40 – 50 грама. Разположена е в предно-долната част на шията, пред щитовидния хрущял. Има два странични дяла и една срединно разположена стеснена част – провлак. Съставена е от мехурчета (фоликули), чиито стени са изградено от жлезист епител. Вътрешността им е изпълнена с колоидна течност, в която се съдържат хормоните на жлезата.
Щитовидната жлеза произвежда хормона тироксин. Той стимулира обмяната на веществата, регулира растежа на организма и влияе върху умственото развитие. За образуването на тироксина е необходимо в организма да постъпва определено количество йод. Затова в някои географски области, където водата за пиене е лишена от ход, се наблюдава разрастване на жлезата, придружено с намалено отделяна на тироксин – ендемична гуша.

Хипофункцията на жлезата в детска възраст причинява заболяването кретенизъм, характеризиращо се с нисък ръст и забавено умствено развитие. Хипофункцията у възрастни причинява болестта микседема, характеризираща се със забавени обменни процеси, суха подпухнала кожа, забавена мисловна дейност, забавен пулс и ниско кръвно налягане. Хиперфункцията на жлезата води до базедова болест. При нея жлезата се увеличава, като се увеличава и отделянето на хормона. Болестта се характеризира с повишена основна обмяна, учестена сърдечна дейност, изпъкване на очните ябълки, треперене на ръцете, повишена нервна възбудимост. Болестта се лекува успешно с лекарства или чрез оперативно премахване на част от жлезата.

Епифизата. Епифизата (наричана още шишарковидно тяло) е с големина на лещено зърно и е свързана чрез нервни влакна с междинния мозък. Разполага се в черепната кухина, между горните хълмчета на четирихълмието. Най-силното си развитие жлезата достига към 7 – 8 годишна възраст. С напредване на възрастта жлезата претърпява обратно развитие. Хормонът, който се отделя от жлезата, се нарича серотонин. При хипофункция на жлезата у деца настъпва преждевременен пубертет.жлези с вътрешна секреция

Околощитовидните жлези са 4 малки образувания, с форма и големина на оризови зрънца, разположени по задната повърхност на двата дяла на щитовидната жлеза. Отвън са обвити с капсула, която, изпращайки повлекла към вътрешността, го разделя на делчета, запълнени с клетки, които произвеждат хормона, наречен паратхормон. Той играе важна роля в обмяната на калция и фосфора. При хипофункция на околощитовидните жлези хората заболяват от тетания, изразяваща се в тетанични съкращения и гърчове на отделни мускулни групи. Гърчовете на дихателните мускули могат в някои от пристъпите да доведат до смърт. При хиперфункция на околощитовидните жлези концентрацията на калция в кръвта се увеличава, а в костите намалява, в резултат на което те стават лесно чупливи. Отстраняването на четирите околощитовидни жлези, което може да е случи по невнимание при операция на щитовидната жлеза, води до смърт.видове жлези с вътрешна секреция

Задстомашна жлеза е жлеза едновременно с външна и вътрешна секреция. Вътрешносекеторната и част е представена от така наречените Лангерхасови острови, които са струпване от клетки, пръснати неравномерно сред останалата жлезиста тъкан. Лангерхансовите острови, на брой около 1 милион, съставят само 1 – 2 % от масата на жлезата. Клетките на островите произвеждат хормоните инсулин и глюкагон, които играят важна роля във въглехидратната обмяна. Инсулинът участва в превръщането на глюкозата и гликоген. При недостиг на инсулин настъпва болестта захарен диабет. Характерни за нея са повишеното кръвнозахарно ниво и отделянето на захар в урината. Глюкагонът е антагонист на инсулина и способства за превръщането на гликогена в черния дроб в глюкоза.

Надбъбречни жлези – две на брой, имат формата на тристенна пирамида и се разполагат върху горните полюси на бъбреците, но нямат пряка функционална връзка с тях. Всяка жлеза е съставена от две части с различен произход и функция: корова част и сърцевина. Коровата част се разделя на три зони с различни по форма клетки, произвеждащи различни хормони. Клетките на външната зона отделят хормони, носещи общото наименование минералкортикоиди, които регулират обмяната на солите и водата. Клетките от средната зона произвеждат гликокортикоиди (кортизон), които повишават устойчивостта на организма спрямо вредни агенти, отслабват възпалителните процеси, потискат образуването на антитела и имат силно противоалергично действие. Клетките от вътрешната зона произвеждат хормони, близки по състав и функция на половите хормони, които стимулират развитието на половите органи и образуването на вторичните полови белези.
Клетките на сърцевиннната част произвеждат хормоните адреналин и норадреналин. Адреналинът има симпатикотропен ефект, подобен на сампатиковия дял: стеснява кръвоносните съдове, повишава кръвното налягане, усилва сърдечната дейност, повишава обмяната на веществата, съдейства за превръщането на гликогена от черния дроб и мускулите в глюкозата. Някои психични стресови състояния (гняв, страх, силна радост) са свързани с рязкото повишаване на адреналина в кръвта. При хипофункция на жлезите организмът заболява от адисонова (бронзова) болест, която постепенно довежда до смърт.

Полови жлези. Половите жлези са също жлези с външна и вътрешна секреция. Мъжките полови жлези са семенниците, а женските – яйчниците. Основният мъжки полов хормон е тестостеронът. От нормално отделящия се в кръвна тестостерон зависи правилното развитие на първичните и вторичните полови белези. Съществени изменение в развитието на мъжкия организъм настъпват при премахване на семенниците (кастрация). Ако кастрацията е извършена в ранна детска възраст, настъпва евнухоидизъм. Евнусите са високи, с неравномерни телесни пропорции (дълги ръце и крака), неразвити полови органи, висок писклив глас, липса на брада и мустаци и женски тип окосмяване. Ако кастрацията е извършена след полово съзряване, настъпват по-незначителни промени във вторичните полови белези и функционалните смущения в половия апарат – безплодие. Вътрешносекреторната дейност на яйчниците се осъществява от яйчниковите фоликули и от жълтото тяло. Фоликулните клетки произвеждат хормона фоликулин, а клетките на жълтото тяло – хормона прогестерон. Фоликулинът спомага за правилното развитие на половите органи и за появата на вторичните полови белези. След пубертета фоликулинът оказва влияние върху лигавицата на матката, като предизвиква характерни месечни циклични промени. Прогестеронът също оказва въздействие върху лигавицата на матката, като я подготвя за приемането на оплодената яйцеклетка. Около 50 – годишна възраст на жената яйчниковата функция замира – настъпва така наречената менопауза.
При ракови заболявания на млечната жлеза, матката и яйчника се налага оперативното премахвана на яйчниците. Това води до развитие на вирилизъм – обратно развитие на женските полови белези и поява на вторични полови белези, характерни за мъжа – окосмяване на брадата, загрубяване на гласа и др.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.