Хлорофитум

Профил на цветето Хлорофитум (Chlorophytum)

хлорофитум     Ето го и най-благодатното за отглеждане от начинаещи цветари листнодекоративно растение – Хлорофитума. Известен е още като „Зелена лилия” или паяково растение. На практика трудно може да се сгреши при неговото отглеждане, защото той е силно приспособим към условията на средата. Расте и се развива успешно при почти всякакви условия – при по-восока и при по-ниска температура; при по-силна осветеност, както и на сянка; при висока и по-ниска въздушна влажност; на закрито или на открито… изобщо накратко казано – цвете мечта. Като бонус към безпроблемното отглеждане получавате и пищна, красива розетка от гъсти листа и много издънки, които още повече допринасят за красотата на този некапризен красавец. Все пак не оставайте с впечатление, че можете едва ли не да оставите на грижите на съдбата Хлорофитума и той въпреки всичко да расте и ви радва с красота. Като всяко живо същество и той има нужда от определени грижи и условия (макар и малко), за да се чувства добре. Тук ще се спрем на оптималните грижи, които трябва да полагате ако искате да имате наистина красиво и красящо дома ви растение.

     Хлорофитума е известен с това, че преработва бързо вредностите във въздуха и го пречиства и обогатява с кислород, поради което е подходящ за спалня и детска стая. Трябва да се пази от котки, защото обожават да се угощават с листата му и е обречен на изяждане.

Произход: Той е от семейство Лилиеви (Liliaceae) и родината му е Южна Америка.

Описание: Хлорофитумът има много късо стебло от което излизат дълги, тесни, гъсти, линейни листа, леко прегънати в средата по дължина. Листата излизат от средата на розетката и се извиват дъговидно навън. Окраската им може да е изцяло зелена при някои видове (var. vitatum), може зелените дълги листа да имат по средата бяла ивица (var. variegatum) или пък жълта ивица (var. mandaianum). Кореновата му система е мощна и добре развита. Развива удебелени, сочни клубени, които с времето излизат от саксията и по тази причина трябва всяка година да се пресажда. От средата на розетката излизат дълги (понякога достигащи до 1 м.) и неустойчиви, тънки цветоносни стебла, които завършват с бели и дребни цветчета, събрани в гроздче. След като нежните цветчета прецъфтят, на тяхно място се появява ново растение – малка розетка с въздушни корени. Тези нови розетки разкрасяват още повече Хлорофитума, като всяка от тях може да даде начало и на ново растение.

хлорофитумЦъфтеж: Хлорофитума цъфти с нежни, малки, бели цветчета. Те обаче нямат декоративна стойност, защото това растение се отглежда заради листнодекоративните му качества.

Светлина и местоположение: Обича ярката, разсеяна светлина. Тогава се развива най-добре и е най-красив. Може обаче да расте добре и на по-тъмни и сенчести места, като тогава видовете със светла ивица по листата може да я загубят и да позеленеят нацяло. Изобщо загубата на ивицата при пъстрите видове е показател, че светлината не е достатъчна, което не пречи на Хлорофитума да расте и хубавее, макар и позеленял. Ако го огрява пряко слънце, то тогава листата му могат да изгорят и добиват сивкав, безцветен вид. Стайно растение е, но може да се отглежда успешно навън или направо в градината, но на по-сенчесто място. При застудяване трябва да се прибере, защото няма да може да понесе зимните студове навън.

Температура: Вирее и на хладно и на по-топло (от 8 до 28 градуса), но все пак най-добре се чувства на умерена температура. През зимата понася температури около 12 градуса, а за кратко и по-ниски. Не обича обаче студените течения и трябва да не се поставя в непосредствена близост до прозорец ако се гледа през зимата в неотоплена стая.

хлорофитумПоливане: Хлорофитума обича водата и трябва да се полива обилно особено през лятото и ако се отглежда на силно осветено и топло място. Необходимо е обаче да се проверява влажността на почвата и да се полива само ако е суха, за да се избегне преовлажняване, което може да доведе до загниване на кореновата система. През зимата поливките се редуцират като отново се съобразяват със средата на отглеждане. Ако се отглежда в отоплена и светла стая се полива по-често. Изобщо….проверявайте почвата с пръст преди поливане и няма да имате проблеми. Предпочита мека вода. Понася и по-дълго засушаване, но тогава красотата му може да пострада. След възобновяване на редовното поливане, растението бързо се възстановява. През летните месеци е хубаво листата да се оросяват и измиват от време на време. Това обаче трябва да се прави внимателно, тъй като са много крехки и лесно се чупят и повреждат. Ако на върха на листата се появят сухи участъци, то това е признак на ниска въздушна влажност и нужда от вода и въздушна влага. Оцелява обаче и при ниска въздушна влажност.

Торене: Тори се от март до август в периода на интензивен растеж с тор за листнодекоративни растения – 2 пъти в месеца.

Размножаване: Размножава се чрез засаждане на дъщерни розетки, които може преди засаждането да се вкоренят във вода. Това може да става целогодишно. Хлорофитумът може да се размножи и чрез разделяне на майчиното растение, като клубените и корените не трябва да се премахват, а се оставят на дъщерните растение. Новите Хлорофитуми се засаждат в смес от пясък, разложен оборски тор, чимовка и листовка в съотношение 1 : 2 : 3 : 3. Саксиите се поставят на светло място.

хлорофитумПресаждане: Пресаждане се прави всяка година през февруари – март, тъй като растението развива мощна коренова система и образува клубени, които постепенно изтласкват почвата и излизат извън нея. Саксията трябва да е голяма.

Вредители: Този красавец е устойчив на болести и вредители, но все пак недобре гледани и болни екземпляри може да бъдат нападнати от щитоносни въшки или червен акар. При леко нападение от въшки, растението се измива с лек сапунен разтвор или листата се избърсват внимателно с памук напоен с денатуриран спирт. При по-сериозни поражения се използва подходящ инсектицид, като третирането трябва да става на открито при спазване строго на правилата за безопасност. При поява на акари и характерните за тях бели паяжинки, се повишава въздушната влажност чрез често ежедневно оросяване или като растението се овлажни добре и се сложи в завързан полиетиленов прозрачен плик за 2-3 седмици. Акарите не обичат влагата и обикновено загиват. Не забравяйте обаче да проветрявате от време на време растението, за да не се задуши. Ако това не помогне, то не се колебайте да използвате подходящ акарицид, защото акарите са доста досадни, упорити и опасни за растенията малки разбойници.

Проблеми: Ако забележите покафеняване на връхчетата на растенията, то причините може да са няколко. Първата и най-вероятна причина е недостатъчно поливане при топло и сухо време, както и недостатъчна въздушна влажност. Увеличете поливките и оросяването. Това покафеняване може да се появи и при резки температурни промени, както и при излишно прекомерно торене.
Ако през зимата листата избледняват, стават меки и пожълтяват, то вероятната причина може да бъде недостатъчно поливане при отглеждане в силно отоплена и светла стая. Увеличете поливките.
Ако пък през зимата листата покафеняват по краищата, то това може да се дължи на прекомерно поливане при ниски температури и по време, когато растението е в покой. Поливките трябва да се намалят.
Ако имате растение от шарените вариации и то позеленее и загуби светлите си ивици, то със сигурност не му достига светлина. Сложете го на по-светло място и с течение на времето шарките ще се появят наново или поне новите листа и дъщерните розетки ще са с правилната окраска.

Share Button
Обновено на: 24/10/2014 — 07:46

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Проверка за спам * Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Любопитко © 2010 - 2015 Всички права запазени! Frontier Theme