Произход и описание: Точния произход на Магнолията все още не е доказан. Смята се, че родината на цветето са днешните земи на Източна и Югоизточна Азия. Някои от видовете Магнолията се срещат и на земите на Южна Америка и дори там се развиват с по-бързи темпове. Американски учени откриват и изследват фосили на Магнолия, като установяват, че растението е съществувало преди 18-20 млн. години. „Красивото природно създание“ получава името си в средата на XVIII век. „Красавицата“ е кръстена на френския ботаник Пиер Магнол. Семейството на растението е Семейство – Magnoliaceae.
Магнолиите са едни от най-красивите растения. Декоративната им стойност се повишава от факта, че някои видове зацъфтяват изключително рано на пролет, докато природата и почвата са сковани от отиващите си студове. Първите предвесници на пролетта – Магнолия Кобус и звездновидната Магнолия Стелата, се покриват със снежно бели цветове още преди да са се разлистили. След тях разцъфтява Магнолия Денудата. След като се появят листата им започват да цъфтят Магнолия Сулангеана, Магнолия Обовата, Магнолия Акумулата, Магнолия Трипетала и други.
Върхът на приказните създания от рода на Магнолиите е Магнолия Грандифлора. Тя е с неопадващи листа, които са вечнозелени. Млечнобелите и ароматни цветове достигат размери равни на 25 сантиметра в диаметър. Цветовете биват прости или кичести. При нея декоративният ефект през зимата се дължи на едрите, тъмнозелени блестящи листа.
Подходящо място за засаждане: Ако нямате двор,Магнолията трудно ще отгледате в къщи. Тя много трудно би се настанила в саксия, защото кореновата и система е много мощна и на ограничени – тесни пространства развитието и е трудно и забавено. За щастие и късмет корените имат друга биологична особеност, свързана с размножаването на растенията. Въпреки, че кореновата система е много мощна, тя много слабо се разклонява. При засаждане коренчетата не се съкращават. Поради този факт Магнолиите трудно понасят презасаждане. На производителите на подсадъчен материал, този факт им е известен, затова те подготвят растенията за продан в подходящи саксии. Тези видове, които се развиват като храсти, са в състояние да живеят няколко години в саксии и дори да цъфтят доста изобилно. Докато не са започнали да страдат Вие можете да отглеждате такива Магнолии успешно. Характерно за всички Магнолии, е че НИТО ЕДИН ВИД НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЕ В ЗАТВОРЕНО ПОМЕЩЕНИЕ. Такива саксии ще трябва да красят балкони, тераси или веранди. Когато видимо започнат да страдат, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се засаждат на открито. Заменете ги с нови, млади екземпляри.
Почва: Почвата трябва да е много богата. Абсолютно е забранено да се тори с пресен оборски тор. Ако се тори с оборски тор, то той трябва да е абсолютно добре разложен и изсъхнал. Торта трябва да се сипе лесно. Може да се включи чимова почва и компост. Почвената реакция трябва да има леко, ама много леко кисел състав. При алкални и силно алкални почви Магнолиите и други видове растения и цветя започват да страдат. Силно алкалните почви дори могат да причинят смърт на Магнолията. Ако при засаждане почвата е алкална трябва да се сложи горска почва – почва, където виреят само иглолистни видове дървета.
Поливане: Трябва да се стремим да поддържаме почвата с постоянна и умерена влага. Можем да си позволим по-често и по-обилно поливане по време на цъфтеж и по време на „адските“ летни горещини.
Желателно е от началото на лятото, до настъпването на есента Магнолията да се държи на слънце, но самата саксия да не се излага на пряка слънчева светлина. Зимата, дори лютата зима когато температурите са от -10, до -20 градуса по Целзий не са опасни за Магнолията. Тя няма да замръзне. По-голяма вероятност има да замръзнат корените, като за да предотвратим това е добре да изолираме самата саксия с подходящ материал.
Магнолията е символа на ДЪЛГОЛЕТИЕТО.
