Циганче

Профил на цветето Циганче (Impatiens sultani)

циганче     Циганчето е едно от най-разпространените и обичани цветя, красящи почти всеки дом или градина. Отглежда се като едногодишно или многогодишно растение, както и като саксийно, градинско или балконско растение.  Популярността му се дължи на неговата непретенциозност и лесно отглеждане, както и на факта, че цъфти бурно, обилно и красиво с нежни и разноцветни цветове. Облачетата от цветчета няма как да ни оставят равнодушни към красотата им. Циганчето (наричано у нас така заради веселите му, шарени цветове и неговата непретенциозност) е от сем. Balsaminacea.  Латинското му наименование  Impatiens,  означава „непонасящ натиск” и идва от факта, че семенните кутийки на циганчето се разпукват много лесно, дори само от полъха на вятъра или слабо докосване. Най-разпространени у нас са видовете Impatiens walleriana и Impatiens balsamina, както и в последно време вида Impatiens New Guinea.

Произход: Родина на циганчето е източна Африка. Там то расте в естествена среда по бреговете на реките в Танзания и Мозамбик на височина до 1700 метра.

Описание: Циганчето е многогодишно, тревисто растение със сочно, силно разклонено, стелещо се светлозелено стебло стигащо височина до 35 – 40 см. Листата са светлозелени или тъмни, понякога с лилав или сивкав оттенък, с елипсовидно-ланцетна форма, леко назъбени по края. Цъфти обилно от ранна пролет до късна есен, а при подходящи условия и цяла зима с ярки бели, оранжеви, розови, червени, лилави цветчета и техните нюанси. Венчелистчетата са плоски и разположени на къси дръжки в пазвите на листата. В долния си край завършват с шпора. Има редки и кичести сортове (наподобяващи розичка), както и двуцветни. Цветчетата са с диаметър до 3 – 4 см. Представителите на вида Нова Гвинея се отличават с много едри и ярки цветове и по-тъмен цвят на листата, които могат да бъдат и двуцветни. Той е резултат от дългата и упорита работа на селекционерите.

циганче     Импатиенс валериана се отглежда предимно като саксийно и балконско растение в сандъчета, но може да вирее и в градината или да се използва за оформянето на цветни фигури, лехи и бордюри. Този вид се отличава с по-дребните си цветчета. Импатиенс балзамина у нас се отглежда предимно като градинско растение, като семената се сеят през пролетта направо в градината. Има нужда от ярко слънце и не понася хладни и много влажни лета.

Период на цъфтене: Това прелестно цвете цъфти от юли до октомври ако се отглежда навън (до падането на първите слани, които попарват нежните стебла на циганчето) и може да цъфти целогодишно при подходящи условия, ако се отглежда като саксийно растение.

Място и светлина: Импатиенса е силно светлолюбиво растение, но не понася силна и пряка слънчева светлина с изключение на някои градински сортове (Импатиенс балзамина). Предпочита сенчести или с шарена сянка места, поради което се развива добре и на северни изложения. При западно или южно изложение трябва да се засенчва.

Температура: Не обича прекалените жеги. Предпочита температура около 25 градуса, която през зимата не бива да пада под 13 градуса, тъй като циганчето има воднисто стебло, което при ниски температури лесно змръзва и загива. Ако искаме цветето да цъфти и през зимата, то температурата не бива да пада под 15 градуса.

циганчеПоливане: Циганчето е силно водолюбиво растение. То е едно от малкото, които е много по-лесно да уморим от засушаване, отколкото от преполиване. Разбира се не трябва все пак да го давим. През лятото се полива ежедневно (особено в горещо време може да се наложи да се полива и по няколко пъти на ден), а през зимата по-рядко, при леко просъхване на почвата. Добре е да се пръска редовно (без да се мокрят цветовете), което се отразява не само добре на цветето, но се явява и профилактика против акарите, които обожават импатиенса.

Субстрат и засаждане: За предпочитане са леки и плодородни почви и субстрати с добри дренажни свойства. В сандъчета се засажда на разстояние 15 – 20 см.
Торене: През лятото се тори редовно с тор за цъфтящи растения, което допринася за обилния цъфтеж. През есента торенето се разрежда.

Размножаване: Циганчето има силно разклонена структура, поради което е лесно да се сдобием с многобройни стъблени резници, кото се вкореняват лесно във вода или направо в пясък или перлит. Резника може да се покрие отгоре с прозрачен съд за по-бързо и резултатно вкореняване. Вкореняването на резници може да се прави целогодишно, стига да има достатъчно топлина и светлина. По-резултатно е вкореняването все пак през пролетта и лятото. Младото растение в началото се засажда в малка саксийка, след което се мести в по-голяма.
Импатиенс може да се отгледа и от семена , но доста по-трудно. Семената се засяват през март под стъкло или се покриват с полиетилен при температура 21 – 25 градуса. Разсада се засажда на открито през м. май.

циганчеПресаждане: За да цъфти обилно циганчето, е нужно почвата да се подновява ежегодно. Саксията се сменя с по-голяма обаче, само когато старата е изпълнена с корени, защото в противен случай цветето спира цъфтежа си. Хубаво е на 2 – 3 години циганчето да се подновява, защото се изтощава и цъфтежа отслабва.

Вредители: Най-големия враг на импатиенса са акарите. За тях той е любим деликатес. Предпоставка за нападение от акари са високите температури и ниска влажност, поради което е хубаво циганчетата да се пръскат и овлажняват редовно. При нападение от акари растението започва да линее, листата се подвиват, цветните пъпки опадат и в крайна сметка цветето загива. По тази причина трябва своевременно да се пръска с акарицид. Импатиенса се напада и от оранжерийна белокрилка. Добър вариант за борба и в двата случая е Моспилан или друг подобен препарат.

За по-добър и компактен вид на циганчето и по-обилен цъфтеж, се препоръчва пензиране на връхчето на централното стебло, както и на разклоненията.

Share Button

1 Comment

Add a Comment
  1. Jivka Urdanova

    Цветята са моя Любов….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.