Шефлера (на латински: Schefflera) е род растения, достигащ 200 вида, които принадлежат на семейство Бръшлянови. Кръстена е на немския ботаник живял през 18-и век Якоб Шефлер.
Описание: доста популярно растение, което може да се намери в офиси и апартаменти . За начинаещите градинари – е едно от най-подходящите растения, поради лесното му отглеждане. Растението наподобява храст и е бързо растящо. За по-големи декорации в един съд се засаждат няколко шефлери.
Родното място на Шефлера е Австралия.
Тя е непретенциозно растение със специфични красиви, тъмнозелени листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на човешка длан и са с 5 – 9 разклонения. По – често се отглежда като висок храст, с едно стъбло, но ако се подреже, може да се разклони. Поради факта, че цветето обича светлината, то най-подходящото място за растението е в близост до прозореца, който прозорец е с източно или западно изложение. Оптималната температура на отглеждане е 18-22 градуса. Шефлера обича влагата. Желателно е листата да се пръскат 1-2 пъти на ден при липса на влага. Полива се нормално – едва когато най-горния слой на почвата засъхне. Торете шефлерата на всеки 10 дни с течен тор.
Най-голямата разновидност, на шефлерата е Schefflera actinophilla. Тя се развива много по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ външен вид.
Schefflera actinophilla се нуждае от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стойности приблизително равни на стайната температура. Всеки един от видовете на шефлерата преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Тори се с течен тор на 15 дни веднъж.
Листата на този вид са тъмнозелени (често пъстри)и имат дълги, но тънки клонки, съставени от 4-5 по-малки листенца (при младите растения), докато при възрастните екземпляри тези листенца достигат 12 броя и са събрани заедно във форма на чадър.
Това растение вирее отлично и расте оптимално при постоянна годишна температура, която не надвишава 22°С и не пада под 8°С през студените месеци.
Schefflera actinophilla обича добре осветените, но не пряко изложени на слънце места, но понася чудесно и сенчестите места, стига смяната на степента на осветеност да не е прекалено силна и рязка. Преките слънчеви лъчи могат да доведат до изгаряния по листата.
Лятото почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа съвсем леко влажна.
За да се осигури висока влажност, листата се оросяват често – 2-3 пъти на ден. Цветето има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от силни течения.
Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от края на април до края на септември.
Растението можете да размножите чрез семена и резници, които посаждате в смес от торф и пясък. При размножаването с резници е желателно да се подберат добре развити резници. Преди да поставите резниците в почти твърда смес от една част торф и една част пясък, те трябва да се третират със стимулант за образуването на корени.
Шефлерата се пресажда на всеки 2-3 години, през пролетта, ако саксията и е малка.
Да не се прекалява с наторяването и да не се занемарява пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях никога няма да поникнат други нови листа.
Често срещани проблеми:
Завехнали листа. Причината трябва да се търси в голямото количество вода или в прекалената сухота на почвата- листата потъмняват често и клюмват.
Прекомерното поливане причинява пожълтяване на листата на растението, затова е най-уместно да се полива само когато пръстта стане суха на вид и допир.
Паразити.Често шефлерата бива нападната от листни въшки, които изсмукват течността от меката част на листата, както и от листните пъпки, като предизвикват тяхното силно потъмняване. При подобно заболяване, растението трябва да се пръска с малатион на всеки 15 седмици през лятото.
Друг сериозен проблем са щитоносните листни въшки. При такъв проблем трябва да се отстранят внимателно тъмните петънца от обратната страна на листата с парцалче, напоено в денатуриран спирт.
Важно: Важно е да знаете, че шефлерата е отровна, така че трябва да си миете ръцете след контакт с нея, за да се предотврати дерматит.
шафлерата ми цъфти
Николай, шефлерите май цъфтят рядко или се лъжа? На мен меча ми цъфна преди няколко години и оттогава не е цъфтял. Цвета не беше нещо впечатляващо, но пък беше много ароматен. Красотата на тези растения е в листата им, а не в цвета, но нищо не пречи да му се порадваме, защото се случва рядко. Някои цветари премахват цветовете на листно-декоративните, защото смятат, че изтощават растението, но аз не го правя. Шефлера не съм гледала досега, но сега съм си сложила резник за вкореняване. Дано успея да го опазя. Свекърва ми има 2 огромни шефлери и никога не са цъфтяли. Успех в отглеждането на цветя! Това е много красиво и прекрасно хоби.