Азалия

Азалията е един от най-красивите представители на декоративно-цъфтящите видове. Тя е цъфтящ храст от рода на Рододендрона. По време на цъфтежа, добре гледаното растение образува кичест облак, на който няма как да не се възхитим. Разнообразието от багри е голямо, особено след намесата на селекцията, благодарение на която се срещат над 10000 вида.

Произход: Родината на Азалията е Азия. В природата се среща предимно на о. Ява, Индия, Китай и Япония.

Описание: Азалията е вечнозелен или листопаден храст, достигащ на височина от 60 до 250 см. При домашно отглеждане се поддържа в по-малки размери. Листата и са неголеми и елипсовидни.

Цъфтеж: На красотата на азалията можем да се радваме след захлаждане на времето, т.е. зимата и пролетта. При добро гледане и подходящи условия цъфти и през лятото. Цветовете и са в различните нюанси на розовото, червеното, бялото, цикламеното, жълтото и др. като обикновено (с малки изключения) всички цветчета се разтварят едновременно и ни радват с красотата си повече от месец. Срещат се и двуцветни азалии, както и някои ароматни видове. Цветовете биват рехави или кичести. Среща се разнообразие и във формата на самите листенца на цветовете.

Температура: Азалията изисква хладно, но светло място, без пряко огряване от слънчевите лъчи. Оптималната температура за отглеждането и е около 15-17 градуса. Нуждае се от висока въздушна влажност и по тази причина е добре редовно да се оросява, но това не бива да се прави по време на цъфтеж, тъй като не се отразява добре на цветовете. През периода на активен цъфтеж високата въздушна влажност се поддържа по други начини.

Светлина: Азалията е силно светлолюбива и расте добре на източни и западни изложения, но без пряко огряване от слънцето.

Поливане: За предпочитане е да се полива с престояла вода, като почвата не бива да подгизва. Цветето не обича засушаване, но не трябва да се преполива, тъй като е с нежна коренова система и има опасност от загниване.

Субстрат и засаждане: Азалията се засажда в ниски съдове поради плитката си и деликатна коренова система. При пресаждане не трябва да се засажда на по-голяма дълбочина, отколкото е била в предишния съд. Обича леко кисели почви ( 4 – 4,5 рН ) съдържащи торф или почва от иглолистни. Субстрата трябва да бъде рохкав и с добра пропускливост. Горния слой на почвата е добре да се подновява всяка пролет и есен, а цялостно пресаждане се прави веднъж на 2 години, защото кореновата система нараства бавно.

Торене: Тори се с тор за кисели почви, с което цъфтежа става още по обилен и красив. Не трябва да се прекалява с наторяването.

Размножаване: Размножава се предимно чрез резници, но това става трудно в домашни условия и до цъфтеж са необходими 2-3 години.

Болести и вредители: Най-често азалията страда от липса на достатъчно светлина, неподходяща киселинност на почвата, преполиване или лош дренаж. Кафявото гниене през пролетта може да бъде фатално и по тази причина всички заболели листа се отстраняват своевременно, като се третира едновременно с това и с подходящ фунгицид. Възможна е поява на сиво гниене, както и на восъчна болест. От вредители се напада рядко, но евентуалните нашественици могат да бъдат трипси, щитоносни въшки, червен акар, които се третират с подходящ инсектицид.

Азалията се подрязва веднага след цъфтеж, като се отстраняват всички сухи и повредени клонки и се оформя короната. След този период подрязването е нежелателно, тъй като има вероятност да се отрежат следващите цветоносни пъпки, които са започнали да се залагат. Чрез подходящо подрязване и техника на работа може да бъде превърната в изключително красив бонсай.
Това красиво цвете е силно отровно и трябва повишено внимание ако в дома ви има деца или домашни любимци.