Сингониумът е едно от най-популярните сред отглежданите с листнодекоративна цел растения. Той е от сем. Змиярникови. Роднина е на спатифилума и дифенбахията, които са от същото семейство.
Произход: Произхожда от Централна и Южна Америка. В естествената си среда расте като катерлива лиана с множество въздушни корени.
Описание: Много характерна за сингониума е промяната на формата на листата с възръстта. Младите листа са със стреловидна форма, докато старите наподобяват неправилна звезда. С течение на времето се променят не само листата, но и вида на самото растение. Младият сингониум е с компактна форма, докато старото растение има катерлив, подобен на лиана вид и има нужда от 
подпора. Това може да се избегне ако се реже върха на растението при коляното, при което можем да се сдобием и с резник за размножаване. Чара и красотата на това растение се състои в шарките на листата. Познати са както едноцветни, така и с пъстри жилки видове. Преобладават различните нюанси и комбинации на зеленото, но не по малко красиви са и растенията с кафява, розова или жълтееща окраска.
Температура: Сингониума обича топло, влажно и светло място. Оптималната за отглеждането му температура е 18-20 градуса, като зимата не бива да пада под 15 градуса.
Светлина: Светлолюбиво растение. Обича ярка светлина, но задължително трябва да се предпазва от преки слънчеви лъчи, особено по обед. Зелените сортове понасят и по-слабоосветени места, докато пъстрите се нуждаят от повече светлина.
Поливане: Поливайте обилно през пролетта и лятото и умерено през зимата. Почвата не бива да подгизва, но не бива да се допуща и да пресъхва. Сингониума обича високата въздушна влажност и по тази причина добре му се отразява пулверизирането, особено през лятото. Кухнята е идеално място за него именно поради повишената влага при готвене.
Торене: През лятото се тори веднъж на 1-2 седмици с тор за листнодекоративни, а през зимата веднъж месечно. При липса на хранителни вещества листата изсветляват и губи от красотата си. Изобщо сингониума понася добре торенето.
Пресаждане: Пресажда не на пролет веднъж на 2 години.
Почва: Пясък, прегорял оборски тор, торф, листовка в съотношение 1:1:1:1 Почвата трябва да е с добра пропускливост.
Размножаване: Размножава се много лесно чрез резници, които лесно пущат корени във вода или се засаждат направо в почвата. Удачно е и използването на вкоренител, но в повечето случаи не е необходим.
Вредители: Напада се от листни въшки и акари при което е наложително третирането с инсектицид.
Проблеми: Загуба на окраска или позеленяване на листата на пъстрите сортове – недостатъчно светлина. Ако листата са без блясък и бледнеят – преполиване или прекалена въздушна влажност. Кафяви и сухи краиша на листата – прекалено сух въздух. Ако новите листа са по-малки от старите – вероятно растението страда от липса на хранителни вещества или светлина.
