Цветето, което най-много харесвам аз е Зюмбюлът. Може би то е и най-популярното цвете в българския двор. Кръстено е на един прекрасен и храбър юнак от гръцката митология – Хиацинт. Произлиза от семейството Liliaceae. Началото му идва от средиземноморските части на Европа и Мала Азия. Там цветето расте в диво състояние.
Има над 300 разновидности създадени през 15 век, а през началото на този век започва да се отглежда масово като градинско цвете. В добри условия достига до 35 сантиметра височина. Цветето цъфти от края на март до края на май. Има прости кичести цветове наподобяващи камбанка, който имат много приятен и силен аромат. Цветовете могат да бъдат в най-разнообразна краска. Срещат се бели, жълти, розови, червени, сини, виолетови и др. Има леко заострени листа.
Грижи необходими за растежа и развитието на зюмбюла: За да достигне своята максимална височина и да отгледа максимален брой цветчета, а те са около 45-50, са необходими следните благоприятни условия в които да расте: Почвата в която ще го отглеждаме, трябва да е лека, с преобладаващ пясък., да е наторена с добре угнила животински тор, а самото цвете да бъде засадено на слънчево и проветриво място. Грешно е да се засажда във влажни почви, понеже луковицата загнива. Може да се отглежда и в саксии, но почвата в саксията да е подготвена по горепосочения начин. Ако ще го гледаме в саксия, трябва да е на слънчево място до прозореца. Трябва да му се осигури добра влажност на въздуха и подходящи температури, които да не надвишават 20-25 градуса.
Как се размножава зюмбюла: Всички зюмбюли дават семена, но размножаването им става по вегетативен път (като се отделят дребничките луковички). Тези луковички се образуват по 3-4 годишно. Отделянето им трябва да стане през лятото когато цветето е в покой. Отделените луковички се засаждат веднага, но зацъфтяват едва на втората година, а дори понякога и по-късно.
Зюмбюлът може да се подлага на форсаж (метод на бърз цъфтеж). Можем да форсираме и собствените си зюмбюли. За целта вземаме едри, плътни и здрави луковици. Засаждат се по една в саксия (може и по няколко) в песаклива лека почва. Луковиците се заряват в пръста, но не целите, а едва 2/3 от тяхната височина, като задължително връхчетата им трябва да са на едно ниво с ръба на саксията. Трябва да се поливат със студена вода и да се настанят на тъмно, прохладно място, където температурата да е от 4 до 8 градуса. При засъхване на почвата се полива внимателно. 
Вкореняването става за около 2 месеца и веднага след това започва растежът. При достигане на височина от 10 сантиметра се пренасят на светло и топло място. Поливат се и се оросяват редовно и след около 20 -25 дена разцъфват.
Болести: Градинският зюмбюл не боледува. Неговият враг е голият охлюв, който изяжда листата им.
