Гръбначният стълб е главната опорна ос на човешкото тяло. Изградена е от 24 прешлена (шийни, гръдни и поясни), кръстцова и опашна кост.
Кръстцовата кост е изградена от 5 кръстцови прешлена, а опашната кост от 3-4 недоразвити прешлена, които след 15 годишна възраст срастват помежду си.
Прешленът е съставен от тяло, дъга и израстъци на дъгата (един бодлест, два напречни и четири ставни). Тялото и дъгата разположена зад него заграждат прешленен отвор. Отворите на всички прешлени образуват гръбначномозъчния канал в който се намира гръбначния мозък.
Шийните прешлени са най-малки. Те са седем. Първият и вторият прешлен служат за свързване на гръбначният стълб с черепа, заради това те са с особено устройство. Първият прешлен се нарича АТЛАС, няма тяло и наподобява пръстен с две елипсовидни ставни повърхности, където се поместват двата израстъка на тилната кост. Това допринася за движението на главата напред, назад и да се накланя встрани. Вторият шиен прешлен наречен АКСИС има израстък на тялото си наподобяващ зъб, който се помества в специална ставна повърхност на атласа. Благодарение на това главата може да се завърта наляво и надясно.
Гръдните прешлени са 12 на брой. Те са слабоподвижни понеже за тях се закрепят ребрата. Това спомага за устойчивостта на гръдния кош.
Поясните прешлени са най-големи и имат масивно бъбрековидно тяло. Те са 5 на брой. Движенията тук са по-ограничени в сравнение с шийната част на гръбначния стълб.
Кръстцовата кост има триъгълна форма. Странично има ставни повърхности за свързване с двете тазови кости.
Опашната кост при човека е недоразвита. Тя показва близостта му с животните.
Прешлените се свързват чрез хрущялни дискове, връзки и стави. Хрущялните дискове се разполагат между телата на прешлените. Те са здрави, устойчиви, еластични и трудно чупливи при трявми. По цялата дължина на гръбнака, пред и зад телата на прешлените минават две съединителнотъканни връзки, а ставното свързване се осъществява чрез ставните израстъци на всеки прешлен. При новороденото гръбначния стълб има дъговидна форма с една извивка назад в гръдната област. С изправянето на главата и прохождането на детето постепенно се образуват нормалните извивки на гръбначния стълб и той придобива форма на двойно S.
Извивките увеличават възможността на гръбначния стълб да пружинира и да намалява сътресенията. Това предпазва органите от увреждане.
